Обичам го...
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 3232 пъти
Здравейте, споделям с вас, за да чуя може би повече мнения или може би за да ми олекне. С моя приятел сме заедно от година, много го обичам и той мен също. И двамата сме на 25, но той е още студент. Има да учи още 2-3 години и после има специализация. Искам да говоря с него за плановете му, за намеренията му към мен, може би едва когато завърши, но незнам как да подходя, защото може би ще се ядоса. А аз вече мисля за семейство, за деца, просто биологичния ми часовник си трака. По време на сесии и ваканции се прибира в родното си място и ми е много самотно, не мога да си представя докато завърши ако е така, как ще се справя. Знам, че не може да е постоянно покрай мен, но ми е много мъчно когато съм далече от него. Аз съм прекалено чувствителна, това ми е ясно, но и не правя нищо по въпроса да се променя, но както и да е. Чувствам се много самотна, когато не е с мен, с неясни планове за бъдещето. Знам, че плановете често се провалят, затова не е хубаво човек да планува, само да се разстройва после, но не мога да се успокоя и да се оставя на течението, не мога да се живея за мига, а трябва да се науча.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 5 месеца hash: 5beebc996f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Никой ли няма да напише поне ред...

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: d120ad5119

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ами според мен ти си си съвсем наред, изобщо не си прекалено чувствителна и който те е накарал да мислиш така, всъщност е безчувствено магаре. Това за тиктакането на часовника обаче, можеш да си го избиеш от главата, имаш още поне няколко годинки преди да започнеш да се притесняваш за него. Но ако се чувстваш готова за по-сериозна връзка, това е друг въпрос. Защото сегашната очевидно не е съвсем такава. Моят съпруг никога не си е помислял да си ходи сам по родните места, освен ако не е било нещо спешно и сме така още от гаджета. Но от него знам, че предишната му "сериозна" сиреч по-продължителна връзка е била нещо подобно - по ваканциите той откъде е, тя откъде е... Ами не го разбирам, а и явно не е сработило, щом на даден етап са се разделили. Права си да искаш нещо по-сериозно от това. Говори с него внимателно, щом мислиш, че ще се ядоса, но отстоявай правото си на истинско щастие. Късмет.

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 5f4d85c28a

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Позната ситуация, само че навремето аз бях този, който настояваше за семейство и деца. Обаче моята Дулсинея имаше амбиции да надгражда образование, да пише научни трудове, да сложи пред името си някаква титла и ха днес, ха утре, месец минал, година се изтъркулила - все не можем да решим с две приказки какво ще правим след години любов, все да изчакам, все е до полата на майчето - докато един ден просто ми каза, че ще се омъжва, така разделени не можело да живеем, намерила си ухажор по съседство. Та, не сте малки и не сте от вчера заедно, постави ребром въпросите - дали ще се ядоса си е негов проблем - защото е далеч завършването му и дотогава я камилата, я камиларят. Да не се окажеш увиснала като бръснарски каиш, мнооого бързо се изнизват годинките. Грубо, ако щеш и меркантилно звучи, но така мисля аз, защото се опарих. И ако си чак толкова чувствителна и му мрънкотиш за едно и също - пак лошо, ще се отдалечите един от друг. Затова кройте и режете докато е време, не си усложнявайте дните. Мечо Пух

 

...

горе^

преди: 14 години, 5 месеца hash: 32a6e829e2

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ами случвала ми се е подобна ситуация. първият път беше с мъж, който е на повече години от мен, но също имаше още 2-3 години докато си завърши образованието. Аз го обичах много и исках семейство с него. Не бях казала да е веднага и на секундата, но за целта трябваше първо да започнем да живеем заедно поне да видим как ще са нещата. Това, което успя да направи той беше да си измисля само извинения. Не си и намери свястна работа за 2 години, които бяхме заедно, т.е. показа ми, че не мога да разчитам на него да бъде глава на семейство. Вторият случай е настояща ми ситуация - тук той е по-млад от мен с 3 години, аз на 27, той на 24. Още сдържам желанията си да го виждам всеки ден и да опитаме да живеем заедно. Спомням си аз каква съм била преди 3 години и как не съм мислила за семейство. Но предусещам, че няма да удържа дълго. Аз поне смятам да подходя стъпка по стъпка, да печеля битка след битка докато стигна до победа във войната. Първо се запознах с майка му. За мен си беше решаващ момент, защото съм имала проблеми в миналото с неодобрение от такъв характер. Вижданията ни вече са само в стил вечеря, приготвена от единия от двамата, филмче, разговор за това, което ни се е случило през деня, гушкане преди да заспим, бурен секс по някое време през нощта и после за събуждане. Баща ми винаги се е шегувал, че когато искаш нещо от мъж и не искаш да ти отказва, най-добре е да го поискаш докато си лежите двамата. :о) То и ние така една сутрин започнахме да обсъждаме личните си бюджети и какво би станало ако ги обединим, което се получава естествено ако заживеем заедно. Започнахме и от време на време да излизаме с наши приятели по двойки. Особено с едни, при които девойката е с няколко години по-голяма, както е в нашия случай. Аз поне си повтарям на себе си, че не трябва да се отказвам след първото не. Преди седмица на фирменото им парти на моя любим му се беше паднало късметче Сватба и той отказа да се видим същата вечер от суеверие, че точно тогава може да станем родители. Много глупаво, при положение, че се пазим със свършване извън мен докато правим секс вече от няколко месеца и той винаги казва, че е готов за всяка ситуация, произтичаща от това. Ядосах се много на подобна глупост, ама ми мина, какво да правя като го обичам. Желая ти успех и се надявам вашия случай да завърши с едно щастливо и хармонично семейство!!! G.

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 18a37b2464

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Тоя биологичен часовник нещо не ти е верен. Имаш доста годинки време преди да го чуеш, че тиктака. Но иначе щом искаш сериозна връзка с бъдеще, си си в правото да седнеш и да го обсъдиш с човека, пък той ако се ядоса, ясно колко му пука за теб и колко държи да има семейство. Седнете и го обсъдете и от реакцията му си направи изводите. Нямаш нужда от такъв недорасъл хлапак, щом се чувстваш узряла и готова за нещо повече. Моят съвет е да започнеш да се оглеждаш за нещо по-добро, ако усетиш, че със сегашният не върви накъдето очакваш. Пък любовта лесно ще я превъзмогнеш, когато ти изкочи по-добра оферта и започнеш да реализираш плановете и мечтите си. Успех!

 

...