Страх
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1476 пъти
Здравейте, няма да започвам с това на колко години съм за да не ме съдите според тях. Момиче съм. Благодаря на всеки който прочете и даде съвет към историята ми. Ще ви разкажа за една връзка започнала от прекрасно приятелство. Аз и той бяхме пълни противоположности. Имахме наистина странно запознанство. Още от първата вечер говорихме с него до много късно вечерта и след около половин година си казахме, че това между нас никога няма да свърши. Да Ви кажа аз съм доста голям инат имам ужасно много убеждения и непоклатимо мнение от малка съм си казала, че в живота ми 1мъж ще има, за голямо щастие и той беше на това мнение и то не защото сме някакви "роби" на религия, а защото когато човек си намери полпвинка той дава всичко прави любов с него и дава всичко.. Е, как е възможно това да се прави с 2ма или 3ма? ! Хората са странни искат любов а какво... Дали са я на друг вече... Мен от малка никой не ме е обичал.. Никой не му е пукало за мен.. Майка, баща? къде са? Някъде скрити в различни животи. Това което съм сама го направих. Изграждах се с книги и много мисли за живота. Човекът когото обичам е като моя майка и баща. Връзката ни беше толкова прекрасна никой не можеше да ни раздели. Толкова чиста и пълна с чувства. Казвам на всички които не вярват в любовта има я но не може да давате на всеки едно и също и да мислите, че е любов и така както е казано 3години любов. Глупости... любовта е вечна красивите рамки в които слагате хората за 1-2години изчезват но никога и истинската любов. Аз съм човек, грешки.. правя, много... Но се чудя как да съм безгрешна? ! Толкова много неща чувствах за почти 2 години. Вярвате или не но.. Всеки ден в целувките ни я има тръпката както първата целувка. Обичаме се не по-малко и се искаме все повече. Тази крехка възраст ни накара да се отделим от другите... Разделяха ни. Когато някой ни каже, че имало и други не ги слушахме.. Но има толкова много такива. Започна да ме е страх, абсолютно всеки ден сме заедно от 12-1 до към 9 всеки ден страхотен. Никога не сме си омръзвали. Но греша и ме е страх. Ако някой ден реши, че иска други хора а аз го мъча и искам да е с мен. Той също иска да е с мен чувствам, че го иска, защо ме е толкова страх от това като излезе с други, че ще му харесва и ще е с тях. Той преди нямаше много приятели но ето, че и малкото се налага да вижда. Страха не е обвзел преди година за абсолютно всичко се разбирахме но сега.. Грешката е в мен. Той казва не искам други само теб, но все пак трябва да уважи поне един ден приятелите. Как да постъпя. Наистина няма начин да се разделим но моя страх да не си тръгне защото е всичко за мен, ни разделя. Не искам да си намирам приятели. Убедила съм се, взаимното използване е без полза. Моля за съвет. 16г.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: 377e142e20

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ти си още едно дете, което има приказни мисли за любовта. И аз на твоите години си мислех, че съм срещнала човека, с когото ще съм цял живот. Много се самозалъгвах, мислех, че обичам, но сега си давам сметка, че това не е било любов. Той ме предаде много пъти, а аз само прощавах, защото си мислех, че съм му истинската любов. Това продължи три години, след което срещнах човека, с когото съм и в момента. С него разбрах какво е любов. А връзката ми преди време е била само детска глупост. На 16 винаги всичко ти изглежда истинско и вечно, но не е.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: b9c3232bf0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Сама се тровиш. Набила си си някакви безмислени убеждения в главата и сега леко по леко осъзнаваш, че логиката ти е погрешна. В момента той е единствения човек в живота ти и си като окована за него, а ако скъсате ще се сринеш - няма да има на кого дори да се облегнеш и да поплачеш. Любовта е просто чувство. Както може много хора (а не само 1) да те накарат да се чувстваш зле - така и може много хора да те накарат да се чувстваш добре и да си благодарна, че съществуват - да ги обичаш. Много си млада и не си опознавала толкова хора, за да си изваждаш заключения.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 043d00184d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Може и да сте прави, но той е единственото в което вярвам.

 

...

горе^

преди: 8 години, 9 месеца hash: 26e72b70d0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Няма значение годините. Докато четох разбрах че си малка. Ще извиняват някой, но истинската любов може и на 10 да я срещнеш.. а може и никога. Много хубава история. Бъдете живи и здрави. Единственото което ще кажа е че прекаленото обсебване един с друг.. и ако неща се случи няма да го преживеете. Не бива и да се изолирате. Срещайте се с приятелки и приятели. Поне един ден или половин не прекарвайте заедно ами с приятели. Да не стане някой да се почувства обсебен и да иска въздух а другия да се чуди какво става. Казват че след време хората си омръзват като се прекалено заедно. Аз не вярвам в това. Искам да съм с човека денонощно и никога не би ми омръзнал. Но рядко явление е и другия да е така нали. Моя човек има нужда и от време за себе си. И за приятелите си. И ние бяхме обсебени и после всички ме намразиха защото съм го разделяла от тях... За това съветвам да има малко време и отделно. Дано сте винаги така щастливи.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: ec7e6de7c3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Интересно, че не искаш да казваш годините си за да избегнеш предубеденост, но все пак си ги казала. И хората са ти отговорили наистина предубедено... Тъй като говориш по-зряло от много хора и над 30 (особено тук), ще пробвам да ти отговоря зряло. Това което изпитваш, е нормална и неизбежна човешка емоция. Емоция която няма просто решение. Човек се привързва към много неща, и колкото повече цени нещо, толкова повече страда когато ги загуби. А загубата е част от живота, да не кажа неизбежна. Има различни виждания как да се справиш с нея. Варират от силно материалистични - просто да не се привързваш към нищо конкретно, да живееш ден за ден, каквото ти поднесе живота, анималистично; до силно духовни виждания, като Будизма например, който е до голяма степен учение да не привързваш и отричаш всичко физическо. Може да ти е чудно, но той тръгва от точно този страх от загуба, и привързването което е в основата на човешкото страдание. И двете виждания до голяма степен изглеждан не особено зрели. До голяма степен, защото се стремят да намерят решение на нещо което възприемат като проблем. По-трудното и зряло решение е да приемеш живота за това което е. Че с върховете, идват и спадовете. Но това не е краят на света и живота продължава. Иначе стремейки се да избягаш от лошото в живота, ще пропуснеш и хубавото...

 

...