Любов, навик или страх?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2014 пъти
Здравейте читатели,

пиша защото искам да споделя историята си, тъй като от известно време насам чувствам нерешителност и дори и страх.

Аз съм на 22 години, имам приятел 2 години по-голям от мен, ако за някого е от значение - той е зодия дева, заедно сме от почти година. Връзката ни започна леко, но и доста несигурно, тъй като преди това бяхме близки приятели, а и двамата по едно и също време претърпяхме тежки раздели. Всичко във връзката ни се развива бавно и спокойно, карали сме се разбира се, никога не сме си давали поводи за ревност, аз вярвам в него, той вярва в мен. За пръв път ми се случва да съм в зряла връзка, колкото и смешно да звучи, всичките ми връзки до сега са били някак си по детски разбирани, но тук нещата се развиват бавно, не си казваме 'обичам те' на всяка минута, не споделяме сърчица и целувчици във Фейсбук, не са намесени други хора които да въртят интриги, и като цяло все положителни неща. Момчето работи, умен е - не е простак, нито безделник. Аз уча, работя също, не живеем заедно, но прекарваме свободното си време двамата, понякога с компания, понякога сами. Не мисля че до тук съм ви разказала нещо нечувано, но смисълът на всички тези изречения е просто да ви разкажа за каква връзка става въпрос.

Въпреки тези положителни неща, които изброих, за жалост има и негативни. Поради личните си проблеми, той често е в много лошо настроение. Аз проявявам търпение и разбиране, гледам да го разсейвам и не правя драми, или както се казва - от мухата слон, за щяло и нещяло. Също така, по характер моя приятел е доста "студен" човек. Не го бива въобще по милите думи, нито по комплиментите, а аз като всяка жена често оставам разочарована и в главата ми се въртят мисли от рода на: "той е егоист", "той не ме обича" и т. н.

Постоянно изпитвам страх. Страх ме е че един ден просто няма да си вдигне телефона никога повече, или че за нещо ще се разсърди, и какви ли не още неща свързани с раздялата ни по негово желание. Може би аз избивам някакви свои комплекси, или се дължи на това че той е студен? Аз виждам че той се старае да се чувствам добре, но по някакъв негов начин, който не винаги успявам да оценя. Дали не съм аз егоиста, и този който очаква някой да му сваля звезди? Не показвам нищо от написаното пред него, защото ме е страх да не се покажа пред него като "филмарка" или с някакво детско мислене. Понякога на шега и мило му показвам какво искам, но не съм сигурна че ме разбира. Близките ми твърдят че просто избивам комплекс, а и не можело всеки да ми сваля звезди. Аз не искам звезди, не искам и някакви материални неща, просто искам сигурност. Обичам го, но когато почувствам че искам да му го кажа се спирам, защото ме е страх че отсреща няма да се чуе "и аз". Един път само до сега ми каза "мисля че те обичам", и колкото и смешно да звучи, аз никога няма да го забравя.

Може би историята ми не е интересна за вас читателите, но аз чувствам притеснение. Чувствам се несигурна, и също така имам нужда от неговата инициативност и може би малко по-топло отношение.

Не знам как да постъпя.. и дали въобще трябва да направя нещо, защото не изключвам варианта всичко това да са някакви "филми" в главата ми.

Благодаря на тези, които прочетоха историята ми и отелиха минута да се замислят върху проблема ми!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: ca5777ded1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Миличка и аз съм дева, но жена. Освен, че изпитвам женските ти притеснения, аз съм същата като твоя човек. Изглеждам дота студена, работя много, нямам време и съм почти винаги в криво настроение. Рядко правя подаръци. Ама аз съм си такава...Твоя човек предполагам никога обаче не ти е правил криви номера и не те е изоставял в труден момент. Студеничък, ама си стои на мястото... Приеми го и го обичай такъв, какъвто е...Ако не ти достигат рози и звезди, просто намери друг човек. При него пък ще откриеш други негативи :)))

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 084593bc07

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не е добре. Аз никога не съм имал такива съмнения.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 2baf792ab9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Може твоя приятел да е просто интроверт и да не обича да изразява чувствата си на глас. Знам, че искаш всичко да е като по филмите, но хората са различни. Ти си се влюбила в него такъв, какъвто е, а сега искаш да го променяш. Виждаш ли живота си с човек, който няма да ти казва всеки ден ''Обичам те! " и да ти рисува сърца на запотеното огледало в банята? Важното е не да ти го казва, а да ти го показва. Как е в друго отношение - грижовен ли е, споделя ли с теб затруднения, радостни мигове, притича ли ти се на помощ, ако вижда, че се затрудняваш, смеете ли се заедно на забавни неща? Дай шанс на връзката ви и после прецени какво искаш. Сама казваш, че това е по-зряла връзка. И човекът е по-зрял, не недорасъл хлапак, който говори без да мисли. Ако си по-романтична, а той по-затворен, по-неемоционален - това ще е повод за раздори. Ще дойде св. Валентин и ти ще искаш сърчице, рози, картичка, а той ще мълчи като пън и ще ти казва, че не празнува този празник. Ще можеш ли да понесеш това?

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 165ff078d5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   С две думи "Филмираш са"... А като дойдем на това "Обичам те" обичта не се КАЗВА, а се ПОКАЗВА!!! Просто остави нещата на течението, такива неща не се случват, така както искаш ти или той, постави си цели, още си много млада на 22 г. трябва да имаш идеали и да го гониш, а и няма нужда да се страхуваш да го загубиш, защото живота си има факти(Правила) които не понасят промяна и винаги остават същи!!! Това го научих от един много мъдър човек, който ми беше много близък и много го обичах, така мислях и аз като тебе на 22 години съм, казвах му Чичо и не само аз, всички така му казваха, даже много по-големите от него, почина в 3 Март 2016г. да почива в мир, беше уникален човек и винаги Мъдър, може би последният от вида си. Един ден му казах, Чичо, какво ще правя без теб, показа ми толкова много неща, научи ме на всичко, страх ме е да остана без теб... Виж момчето ми, ако те е страх да губиш, ще загубиш, от каквото те е страх, това ще се случи, защото каквото сееш, това жъниш!!! Мисля, че ще разбереш да... После ми разказа за живота и човечеството, защо сме родени, задълженията ни и защо умираме, но е доста дълго... на кратко:Да се учим от предишното поколение и да го прехвърлим на следващото поколение, не да ги спираме и да им пречим, а да ги посъветваме и да подкрепим, защото всички сме хора, всички грешим!!! И така, просто бъди себе си, да не те е страх да го загубиш, просто бъди до него, когато се нуждае, когато няма настроение, ако му връщаш настроението, това е на добре, направи го щастлив... Защото, кой където и да отива, накрая се връща там, където е бил щастлив, УСПЕХ!!!!

 

...