П.С: Предателката
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2770 пъти
Здравейте! Не пиша за пръв път, но мина доста време откакто се допитах и споделих историята и терзанията си... Сега пиша отново защото си мисля че съм най-объркания човек на земята... Странно защо обаче на опцията "категория" излиза първо "любов и изневяра" е май няма да разочаровам никои и аз ще пиша за изневяра и любов. Изневяра, която немога да си простя и любов, която до скоро мислих, че съм преодоляла...

Всичко започна миналото лято когато аз и моя приятелка започнахме работа заедно в местен комплекс. И двете се запознахме с гости от хотела и на мен едното момче доста ми хареса имаше нещо в начина по които се държи. Беше чаровен, възпитан и в същото време доста мъжествен, но както винаги се случва не бях аз тази която го привлече, а моята приятелка...

Започна се едно писане на смси, званене просто не спираше да я сваля... Аз естествено си мълчах, бях и споменала, че ми е харесал, но нищо повече, а и тя беше безразлична към напъните му... След време тя се поддаде, виждаха се няколко пъти... станаха "двойка" слагам го в кавички, защото въртяха телефонна "любов", той беше от друг град и се виждаха мб в месеца веднъж, слагам и любов в кавички, защото тя не изпитваше нищо към него или поне така казваше... А ние с това момче станахме големи приятели, когато идваше и отсядаше в хотела за по няколко дни ние бяхме неразделни, сутрин ставахме, идваше да пие кафе в нас аз се оправях, излизахме на разходка след това обядвахме някаде и обикаляхме целия град. Стигнахме до там че се даржахме и за ръце... Моята приятелка не искаше да излиза с него беше я срам и аз незнам защо, всъщност знам но това е друга тема... И така всеки път като си дойдеше аз знаех че ще прекарам няколко страхотни дни и нямах търпение, макар да знаех, че вечерите ще са нейни, но аз и не ги исках стигаше ми приятелството му не бях си позволила да се влюбя, знаех че нямаше да ми отвърне, мислих че той е такъв и с другите хора... Все пак не го познавах... Наивно нали...?

Както и да е така мина половин година аз напуснах, заминах за друг град не го бях виждала месец или два, дойдоха коледните и новогодишни празници аз се прибрах при семейството си и едната вечер излезнах с приятели в един клуб, в който случайно се засякохме с него беше си дошъл да празнува с прятелката ми която по същото време беше в друго заведение... И която ден преди това ми беше казала че е решила да се разделят и чака удобен момент за да му каже... Заговорихме се пиивахме, покани ме на неговата маса и докато се усетя така се бяхме разгорещили целуваше ме толкова жадно и толкова плахо че не знаех къде се намирах нямах представа какво върша и как ще завърши всичко... Говорихме и за нея... Думите които няма да забравя бяха "Не мисли! Аз съм я изгубил...".... Още по-наивно нали...? Тази вечер тои си тръгна и ме остви с мисалта че аз се влюбих в последния човек на земята с които можех да бъда... На следващия ден аз си заминах изяждана от угризения и вина... Знаех че съм сгрешила, знаех но пак го желаех... Знаете ли може би ако ме познавахте щяхте да кажете че аз съм последния човек, които би постъпил така спрямо приятел... Наруших железните си принципи и бях разочарована от себе си беше ме срам да споделя...

След ден откакто си заминах с него поговорихме... Каза ми че сажалява че ме е оставил и си е тръгнал, че не спира да мисли за мен, че постоянно съм му пред очите... Бяха се разделили. Въпреки това се разбрахме че това няма да се повтори... Разбрахме се до нова година, която прекарахме заедно по стечения на обстоятелствата... Тогава пак слушах сладки приказки... Явно съм доста глупава в това отношение... Преспахме... След което тотално се разочаровах нямаше сладки приказки всяка негова дума беше за нея не за мен както в изминалата седмица и всяка от тях тежеше като нож в сърцето ми... Казваше ми че я обича, че не ми е обещавал нищо, че ни е било хубаво и е трябвало да останем приятели. Тлкова бях бясна, че го накарах да не ми звъни изтрих го от живота и от мислите си... Беше ми лесно толкова бях заслепена, че го намразих за секунди... Никога не съм позволявала на мъж да се отнася така с мен гордостта ми беше толкова наранена, че чувството ми за самосъхранение ме накара да го забравя толкова бързо че нямах време да размисля... Тогава се замислих дали не е редно да и кажа все пак бяха разделени тя не го обичаше щеше да ме разбере... Е не се усмилих мислих че така само ще успокоя гузната си съвест... И сбърках... След известно време те пак започнаха да се виждат и аз бях с вързани ръце... В сърцето си аз никога не я предадох не я обичах по-малко не изпитвах завист... За последния месец се видях няколко пъти с него в които се опитваше да контактува с мен но безуспешно дадох му да разбере, че не искам да го виждам...

Миналата седмица и посегна... Сега нещата са такива че тя е готова да му прости за което съм сигурна, че греши... Не знам дали не е настъпил момента в които тя трябва да разбере що за стока е... Въпреки че има шанс да ме намрази, редно ли е да я оставя да бъде с него... Страх ме е че ще я загубя но не искам да прави по-голяма грешка защото ако е готова да му прости това значи наистина го иска колкото и да отрича... А по-сташното знаете ли кое е аз още го обичам...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 11 месеца hash: 77b8ad7a4e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако питаш мен, не се меси. Имала си възможността да проговориш, но си я изпуснала. Сега е вече късно. Ти може и да имаш чувства, но и те също - явно се обичат достатъчно. А ти за него си била просто отмъщение към нея за това, че го е оставила първия път. Той е усещал накъде духа вятъра, щом още тогава ти е казал, че знае, че я е изгубил. Но очевидно неговите чувства към нея са достатъчно силни. Както и нейните към него, щом са се събрали пак. За посягането нямам отношение, не даваш детайли - побой ли е било, отвърщане на неин шамар с шамар или пък нещо по средата. Едва ли и ти самата знаеш цялата истина, освен ако не си била очевидец. Остави ги да си вземат решенията сами. Не е нужно да разказваш минали истории, които са били плод на наранено мъжко честолюбие. По-добре потърси да се влюбиш в човек, който ще те обича истински в замяна, няма смисъл да буксуваш, както в момента. Работа между тях нямаш, те ще намерят наин да решат сами как да продължат оттук нататък, а ти потърси щастието си с друг, сигурна съм, че там някъде има един, който е отреден и ще има очи само за теб.

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: 9af3bddf99

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Все някога истината ще се разбере и тогава може да е много късно. По-добре кажи истината, че си я предала. Трябва да знаеш, че няма да останете приятелки след това, едвали ще ти прости. Истината боли, но това не означава, че лъжата лекува. От друга страна също мисля като №1, но ако аз бях на мястото на твоята прятелка, щях да искам да знам истината, а не да живея в красивата лъжа. Разбирам те и теб-да се влюбиш в неподходящия, но ти сама си започнала това. Бъди честна и смела. Кажи истината !!! Успех ! :)

 

...