Съвет...
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1524 пъти
Първо... Здравейте на всички!
Приемам критики и най вече съвети...
Всичко започна преди няколко месеца... по точно лятото.
Изглежда сме се харесали със нея от пръв поглед.. Знам го, понеже за щастие или за жалост имам богат опит със момичетата...
Започнахме да излизаме, да се събираме заедно... и нейна приятелка.
Постепенно тя скъсяваше дистанцията... Започнаха прегръдки, целувки, и още такива... Не останах безразличен.
Тогава усетих неща който, честно казано не бях усещал през осемнадесет годишния ми живот. Правех и подаръци, носех я на ръце, показвах я че я обичам... постоянно... Мога да го правя и до края на живота си колкото Бог ми е отредил!
Преблемите дойдоха със бившата... търсеше ме постоянно докато бях със въпросното момиче... Момичето, ще го нарека "Д", постоянно и затваряше.. Но обажданията, писането по фейсбук продължаваха... Неиния бивш приятел също редовно напомня за себе си и създава излишни проблеми.
Просто около мен винаги има адски много момичета.. И изглежда е проблем това...
Преди няколко дни тя ми каза колко много ме обича, как би ме чакала да се върна от.... Работата ми е такава че се ходи по едни места... Тя каза че ме обича и би ме чакала колкото е нужно... Аз също и казах че адски много я обичам и заради нея бих се върнал и от ада ако се наложи... Тези дни бяха най хубавите в живота ми.. Тя ми казваше че ме обича, показваше го... Каза ми ако я обичам да я изчакам да порасне още малко. Тя е на 14. Разбира се че ще я чакам.. Ако трябва и цял живот!
Прибрах се от мястото където бях тогава. Една вечер докато си говорехме по телефона тя ми прати най милото нещо което бях виждал и бях получавал... Едно видео, със послание, как иска да съм до нея винаги, да я обичам, да бъде моя, колко ме обича... до самия край! ... Тогава осъзнах какво имам, и бих дал всичко и бих жертвал всичко, даже и професията... която обичам адски много а тя мрази също толкова. Вчера аз също и пратих видео със послание колко я обичам. Казах и че я обичам, а тя отговори просто... Добре... Звъннах и а тя каза че нямала време... Днес се видяхме... Не бяхме се виждали от доста време. Нито дойде да я прегърна, нито ми каза нещо... Държахме се като.. познати..
Не знам какво става.. Но определено има причина... Попитах я, тя се замисли... и каза "Нищо... добре съм... ". Каза го по много странен начин. Просто не знам какво да си мисля и какво да правя. Знам само че животът ми няма смисъл без нея...
Обичам я и не искам да я загубя.. Понеже живота ми наистина няма смисъл без нея....