Споделена история от Любов и изневяра |
Трудна любов
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1147 пъти
Здравейте! Много мислих преди да напиша тази история. Никога до момента не съм я изричала на глас или писала. Явно е назрял момента да излeзе наяве.
Омъжих се млада - на 21г. Тогава мъжът ми беше в казармата. Чаках го, живеейки при свекър и свекърва. Родителите ми се сърдеха и не ми говореха, че съм се оженила. Бях студентка. Животът в къщата на свекърите не беше лесен. Свекървата беше властна и манипулативна жена. Въртеше всички на малкия си пръст. Забременях. Карах тежка бременност. Отношенията с майка ми и баща ми се затоплиха и отидох да живея при тях, защото не издържах на напрежението да живея сама, без мъж, в къщата на свекърите. Там често си лягах гладна, тъй като повръщах от бременността и ме беше срам да тропам по нощите, за да ям. Мъжът ми се уволни, роди се и бебето. Върнахме се в семейната къща. Свекърва ми се месеше в отношенията ни, правеше ми скандали, опитваше се да ни раздели. Прекъснах следването си, тъй като нямаше кой да ми помага в гледането на бебето. След 1-2 години се разболях от нерви. Треперех като лист щом чуех гласа на свекърва ми. Сърцебиене, световъртеж, повръщане и всички екстри. Обикалях по доктори, пиех успокоителни... Мъжът ми беше между чука и наковалнята. И на него не му беше лесно. Отношенията ни започнаха да куцат. Когато детето стана на 6г. започнах работа. Давах 24 часови смени. Като се прибирах вкъщи спях денем от умора. Там, в работата, се запознах с един мъж, 8 г. по-голям от мен. Закриляше ме. Той също беше семеен. Започнах да споделям за трудния си живот. Имах рамо, на което да поплача. Неусетно отношенията ни прераснаха в любов. Беше всичко за мен - целия ми свят. Престанах да се треса от нерви, летях от щастие. Записах да следвам отново. Завърших висше образование. И все с неговата подкрепа. С мъжа ми живеехме като съквартиранти покрай грижите за детето. Тази любов ме извади от дъното. Тя продължава вече 20 години. За да не наранявам хората около мен, така и не направих стъпки за нещо повече. Не знам за хубаво или за лошо. Не знам докога мога да продължавам този двойнствен живот. Не съм цяла, не съм щастлива по този начин... Не знам наистина какво да направя. Ако оставя мъжа ми, ще изпитвам вина. Живеейки с него, сякаш ми липсва нежността на другия, опората, радостта... Толкова ми е трудно, че буквално се разпадам от положението, в което се намирам...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 61bc71b91f |
|
2. Детето ти вече е на 26! Вина за какво, че ще бъдеш щастлива ли? Живота е кратък, не пропилявай и другата част!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 5995de545f |
|
3. "Мъжът ми беше между чука и наковалнята. И на него не му беше лесно. "
Няма такова нещо - един ИСТИНСКИ мъж няма да позволи да бъде между "чука и наковалнята", няма да позволи майка му и баща му да се месят в отношенията ви и как да гледате малкото. Като са толкова гадни майка му и баща му - има квартири. Местите се и си живеете сами. Не е лесно - квартирата е допълнителен разход, но е допустима жертва в името на спокойния живот!
|
|
