Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена до отчаяние.. Помогнете ми
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1455 пъти
Здравейте! Не знам по какъв друг начин да преживея случващото се, ако не споделя с някого, който не познава и двама ни и е неутрален.
Историята ни започна преди година и няколко месеца, когато аз се преместих да уча в друг град. Бях тъжна и отчаяна нямах желание за нищо, бях сама, тъкмо приключила връзка с човек, който ме тормозеше физически и психически. Той се появи и беше като глътка свеж въздух в живота ми. Тичаше след мен, бях му интересна, не беше виждал като мен и казваше че съм прекалено умна за възрастта си. Нещата започнаха прекрасно, всичко беше като в приказка и се чувствах невероятно. Разказвах му за всичко, което бях преживяла и разпалвах интереса му още повече. Аз стоях по настрана, защото ме беше страх да не бъда пак наранена и той все се сърдеше за това. Говорехме си по цели нощи и почти не спали отивахме заедно на училище, но всичко беше супер. Приключи учебната година аз се прибрах в моя град и не спирахме да се търсим-просто усещах любовта. Моят бивш приятел обаче започна да ме заплашва, да ме удря, видя че той ме търси и аз забраних на моето момче да ме търси известно време, защото ме беше страх. Той се противеше, искаше да се разправя с него, но аз му забраних. Мина цялото лято, започнахме училище и се събрахме, минахме през всичко, въртях го, не знаех какво искам доста време, но той не се отказа от мен. Мина учебната година, бяхме си заедно, през това време аз все още не се бях отпуснала на 100 процента, но се чувствах сигурна с него. Всички казваха как има очи само за мен. Дойде лятото и нещата пак рухнаха, много се скарахме и спряхме да се търсим. На него явно му беше писнало и не се натискаше, аз също. Мина и второто лято, в което бяхме разделени и сякаш вече беше окончателно. Издържахме 4 месеца, през които и двамата разпитвахме за другия и страдахме, но доста бяхме изморени-все започваме да се борим, когато почваме да се губим. Е пак се събрахме, но той сякаш не беше същия. Пак всичко беше невероятно, но нещо ме притесняваше постоянно. Не беше като преди с две думи. Обичахме се много и знам, че още е така, но преди две седмици направих проблем за друго момиче, след което той ме остави, гледайки ме как плача, но не размисли. Накрая ме прегърна и се разплака с мен, но аз не го понесох и си тръгнах.
Две седмици аз умирам. Това е моето момче, писано ни е да сме заедно. Искам да си го върна и бих се променила и отказала от всичко само да имам него. И двамата гледаме да не се засичаме, защото боли. Не сме се търсили и аз не съм го засипвала със съобщения. Оставих го две седмици да си помисли без да го притеснявам. Искам на спокойствие да обмисли всичко и съм почти сигурна, че той не може да ме забрави. Няма такава любов. Искам да знам дали имам шанс да се боря и по важното има ли смисъл. Вие как мислите, защото усещам, че полудявам. Благодаря за вниманието!
|
