Прекалено добра съм!
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1910 пъти
Здравейте на всички, които четат историята ми! Момиче на 13съм и искам да споделя със вас какво ме мъчи и ще съм ви много благодарна ако дадете съвети относно проблема! Защо съм такава? Питала съм се много пъти защо съм толкова добра? Аз помагам на хората и след като виждам, че не го оценяват продължавам пак и пак да помагам на някои, на които им пука на оная работа за мен с извинение, а след това съжалявам. Просто някои, който до преди няколко дни ме е обиждал или човек на, който не му дреме за мен изведнъж решава да дойде да се държи мило за малко и да ме помоли за нещо и аз не мога да откажа, но въпроса ми е защо не мога?? Може би ме спира това, че един ден всичко да ми се върне и ме е страх, че ако не помогна след време може и аз да имам нужда от помощ, но тогава на мен да няма кой да ми помогне. Лошо ли е това? Какво да права?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 33d628e302

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Страх те е, че ако не помагаш на хората, няма да те харесват. Така, като чета писанията ти, не си много популярна сред съучениците ти, в което между другото няма нищо лошо, и аз бях така. Може би и малкото случаи, в които си общуват с теб, са когато те молят за нещо, а през останалото време те игнорират. Демек, ако спреш и да им помагаш, съвсем ще загубиш човешкия контакт. Моят съвет е винаги, когато си в ситуация да избираш себе си или другия човек, да избереш себе си, освен в много изключителни ситуации, когато трябва да се спасява човешки живот примено. Сега, не казвам че трябва да си жертваш своя живот за живота на другия, а че ако не се уважаваш сама, никой няма да те уважава. Твоето време, твоите пари, твоите чувства и твоите желания са най- важни.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 9f95150897

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Като бях по-малка бях директна с всички, не ми пукаше с кого разговарям, просто отстоявах своето. Последната година нещата се промениха драстично. Поводи много, нито един не ми се струва реален или достатъчен. Станах мекушава, твърде добра. Винаги искам да съм полезна, понякога до крайност. Честно казано това повлия на самочувствието ми. Чувствам се смазана, но просто не мога да спра да съм добра. Изтощава ме. Ако някой е открил равновесието в това отношение ще съм много благодарна да чуя две-три думи.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 0e596b11e8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Номер1 е прав и ти е написал много смислен коментар, авторке. Вслушай се в него и се напъни да го изпълниш. В началото ще ти е трудно, но после ще видиш как ще се чувстваш по - уверена в себе си и ще имаш самочувствие. Разбери, че не си с нищо по - долу от връстничетата ти. ж30

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: c00c3a01d3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ако си мислиш че щом сега ти помагаш след време ще ти се помага и на теб доста си се заблудила

 

...

преди: 7 години, 29 дни hash: 548ca411e5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Номер 3, равновесието е в това както казах в 2 е да се съчетава с мъдрост. Това значи да правиш разумна преценка. Да преценяваш дали добрината ти и в какъв порядък е полезна в случая. Ако виждаш, че човек на когото си правила добро е неблагодарен, трябва ли да продължаваш да му правиш услуги? На какво го учиш така? Че може да разглезен/а, неблагодарен/на и въпреки това да му се угажда? Не бива така. Помагай на хора които виждаш, че са достойни, имат нужда, оценяват го и са ти благодарни за това, така ти ще се чувстваш прекрасно от добротата си а не както си сега - изтощена от употребата и за хора които не я оценяват. Другото е, че помощ се предлага когато има нужда или когато е поискана а не постоянно.

 

...