Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В началото не осъзнавах какво става. Бях съвършено безчувствена. В момента в който осмислих всичко, направо се сринах. Живеех точно като теб - по инерция. Даже не се и правех на щастлива. Започвах деня си с... някоя ругатня. Будилникът иззвънява, чувам го, буди ме, но нямам сили да отворя очи. С все още затворени очи поемам дълбоко въздух, проклинам света и живота и ставам със скърцащи от яд зъби. Бях мизантроп. Всичко ме дразнеше, най - вече влюбените двойки... Тогава нищо не беше в състояние да ми помогне. И Господ не можеше. После дойде депресията. Нямаше думи, които да ме утешат. Открих себе си в едно стихотворение на Яворов:

"Аз страдам. В самозабвението на труда и в саморазяждането на покоя, аз страдам"

Живот = Страдание. Единствената ми утеха беше да мечтая какво би станало, ако дойде чудо и ми върне любимия или пренесе мен при него. С часове говорех на единствената си приятелка само за това. Постоянно четях книги, за да не мисля за действителността. Живеех извън времето. Знаеш ли, на твое място аз бих го потърсила. Жена му да върви по дяволите. Защо не го помолиш за разговор? Покажи му какво сме си писали тук, да види докъде си стигнала... Та ти си опряла дъното! Грехота е такава любов да бъде осъдена заради една злобна, ревнива кучка. И двамата сте живи и здрави, обичате се. Ти ме върна назад в спомените. Боже, да имаше тогава начин, само да имаше... Не бих се спряла, честно ти казвам. Той може и да те отхвърли, разбира се. Но поне ще си опитала всичко, ще си дала шанс на любовта или поне на приятелството! Този човек трябва да се осъзнае. Какво са общественото мнение, жилището и общия телевизор пред два съсипани живота? Това с децата е пълна глупост. Децата усещат лицемерието и ги прави по - нещастни. Сегашният ми любим е дете на разведени родители и пак човек е станал... Е, не познавам случая на твоя човек и не разпитвам, но от това, което казваш, смятам че си заслужава да се отиде докрай и да се опита всичко възможно. Ако опиташ и пак не стане... план "Б". Но, да се отказвате от щастието си заради ревнивата му госпожа... Сори! Не разбирам! Желая ти да дочакаш светлия ден, когато ще бъдеш щастлива - с него или с друг! Не се предавай!

7.   А и аз няма да настоявам! Не искам да съм причина за развод! Най-малкото глупаво е... после да ме обвинява, че не може да си вижда детето и цял живот нещо да го измъчва...
Но и приятелство само да запазя - пак трябва да се крием! Е това не го разбирам - уж нали сме модерни хора, защо постъпва тя така?

Да, на дъното съм! Осъзнавам, че съм там и се опитвам да се оттласна, но просто...без неговата подкрепа ми е трудно. а не е мъртъв, там е някъде и утре ще се събуди и няма да ми звънне, за да не ми дава надежди, за да не страдам аз, за да ми даде шанс да си потърся щастието, а не може да разбере, че аз не мога да съм щастлива така, не и по този начин и не и на тази цена...

Просто искам отвреме навреме да го прегръщам, да го обичам, да го гледам как се усмихва...знаете ли колко чаровна усмивка има и очите му светят като ме гледа...толкова ми е хубав така...когато е усмихнат и спокоен!

Но ще му дам време! Ще изчакам максимално, колкото мога повече, за да му дам време и на него да помисли малко. Да усети липсата ми, да си направи своите изводи...надявам се, че след време дори случая ще ни срещне, ще имаме възможност да поговорим...ако не смело ще го потърся!
Ще се измъча максимално и когато вече съм на края наистина насилите си тогава ще го потърся.
Благодаря, мила! Мисля, че сега ще поспя малко!

8.   Това относно него - добре си намислила, според мен! Сладки сънища сега:)

9.   Аз ще бъда кратка и надявам се ясна - не търси никога повече този мъж... той няма да остави жена си. Не се самонаранявай повече, и аз знам, че е много трудно, но повярвай ми от опит ти казвам, че след време ще си много по-добре! Една зряла жена

10.   той няма да остави жена си.

Въобще не мисля, че е възможно, никога не съм си го представяла даже. Имат брак, да се грижат за него - тяхна си работа е!

Аз не искам да го развеждам, защо за бога да го правя?

Но не мога да го загубя! Самоизмъчвам се, когато съм без него. Мъртва съм без него, когато сме заедно и мога да го чувам, да си приказваме, да се усмихваме, да се обичаме и гушкаме понякога - аз тогава съм щастлива! Тогава и много по-смело правя планове за друг мъж..само да не го загубя, да не е "никога вече".. да мога да го виждам и да го чувам, да знам, че е щастлив, че е добре. Само това искам!

11.   Права е жена му, да ревнува. Знаеш, че вашето не е приятелство, а любов. Мислиш, че жена му не разбира ли? Не, ако се върнете назад, много вероятно е този път да стане голям скандал. А само приятелство оттук нататък - забрави.

12.   Авторке, аз съм 1.. прочетох какво са ти написали хората и за съжаление са прави.
Казвам ти, като жена с опит в такава връзка - ако приятелят ми ме беше изоставил, нямаше да му се обадя.

НО ТИ НЕ БИВА ДА ГО ТЪРСИШ. В момента той действително може да си въобразява, че може да спаси фалшивия си брак и ако му се обадиш, може да реагира и агресивно...
Занимавай се със себе си, търси за себе си спокойствие - почни да четеш, да правиш йога ако щеш, но намери изход... или ще затънеш

13.   А правилно ли е да се измъчват две сърца, които се обичат заради чужда ревност?

Той явно държи по някакъв начин на брака и на съпругата си. Никой нищо не иска да разваля....

Тези отношения са винаги сложни и всеки гледа от своята си страна...

Но това страдание, тази мъка, защото съпругата ревнува и ще вдигне скандал, защото се налага да се разделят... правилно ли е? Чудя се дали тази жена, съпругата му някога след време ще му бъде благодарна за това, че той е решил да измъчва себе си и жена, която обича в името на това тя да не бъде наранена и в името на брака си? Едва ли! Ще го сочи с пръст, ще му припомня, ще му натяква...

Кой за бога е щастлив?

14.   Добре де, номер 13, като не е правилно и той толкова много се измъчва да се разведе. Да заживее с жената, която обича.
Защото по тази логика правилно ли е да измъчват съпругата и длъжна ли е тя да търпи всичко. И защо любовницата има право да се бори за любовта си, а съпругата не.
За едно си права - никой не е щастлив. Но колкото и да ми е симпатична авторката, не мога да не защитя "лошата" съпруга, която виждаш ли с глупавата си ревност разделя двама влюбени. И сочи с пръст, и натяква.
Ако брака им не върви, то със сигурност и двамата имат вина и съответно те двамата трябва да решат проблемите си. Ако авторката наистина обича този мъж, сега е момента да му даде време да реши с коя да бъде.
Все пак, един трябва да излезе от този триъгълник.

15.   Здравейте, прочетох всичко до тук, предварително искам да кажа, че съм абсолютно "боса" в любовните триъгълници, но държа да споделя мнението си.
Съчувствам адски много на аторката, личи че обича от цялата си душа, НО... "лошата" съпруга има право да опита да спаси своята душа и брака си. Напълно съм съгласна с номер 13. Мога да пожелая само успех на момичето и да се моли някой ден самата тя да не попадне в същата ситуация, но от другата страна, че тогава ще види кое е истинака болка- да отглеждаш детето си сама..

16.   авторката

Благодаря на всички за мнението ви. Мисля, че взех решението си и дано е правилно.. времето ще покаже.
Максимално ще опитам да се държа далеко сега и да дам време. Но ако тази агония продължава, ще го потърся...
Знаете ли какво е да.. се храниш, а да не ти е вкусно, да говориш с хората, а да не ги чуваш и всяка вечер да ревеш като идиот. А аз не плача, по дяволите. Направо ми е непонятно, че рева като някоя лигла. Иначе съм стиснала зъби, продължавам...
Ще гледам сега, ще се оглеждам за някаква сламка, да се вкопча в нея.
"лошата" съпруга я познавам бегло. Знам само, че е ревнива и че не би позволила на мъжа си да ми се обажда от време на време или да излезем някъде - чисто приятелски. Наистина бих трансформирала тази любов в приятелство, той ми липсва като човек, аз съм го обикнала първо така и не мога да си представя, че ще го загубя завинаги. Че тази дистанция сега ще е завинаги.
Но наистина, никога не съм си мислила, че ще развалям семейството му или че ще го отдалечавам от детето му. Нашата връзка никога не е била за сметка на тяхното време, никога не съм открадвала вниманието му. Когато си е вкъщи, си е вкъщи, нито съм досаждала да звъня, нито друго.
Той обича жена си, знам, че е така. Различно е. Обича я заради дългите години, които са прекарали заедно, тя е майка на детето му, красива е, в тази връзка са инвестирали много нерви, време, познават си "ръбчетата" в характерите. Никога не съм си мислила лошо за нея, нито съм се опитвала да я нараня или нещо друго.
Любовта ми имаше цена и аз я платих, защото сделката беше добра и защото бях щастлива. Жена му не знаеше за нас, не сме я наранявали.
Но знаете ли, не мисля, че тя го обича силно и страстно, не мисля, че го разбира, че му е приятелка и утеха. Нещо във връзката им е умряло. Той за нея сега е нейният си мъж, който задължително трябва да опази от мръснишките ми лапи, защото е сигурна, че аз съм сто пронцента някаква долна пачавра дето се опитва да й го отмъкне.
И мисля, мисля, мисля..

А после си казвам.. добре де, защо ти трябва да страдаш, защо ти да жертваш щастието си заради една непозната жена? Заради жена, която те мрази и те обижда? Заради жена, до която мъжа, когото обичаш не е истински щастлив?

а после си казвам - не! Той се уплаши, остави те, няма да го търсиш. Но знам защо не ме търси, защото не иска да ме наранява, защото не иска да ми дава надежди. Иска да опитам да си намеря своето щастие...
Главата ще ми се пръсне понякога!

17.   Мила, виж малко (аз съм 1) - и моята връзка беше точно като твоята и аз знаех, че обича някак си жена си и си представях дори, че са приятели.
За нея не сме говорили, макар че я познавам много добре.
НЕ СЕ НАСИЛВАЙ И НЕ ТЪРСИ утеха в други мъже - ще повръщаш пак. Търси обаче отговори в поезията, във философията, в литературата. Най-красивите музикални етюди, стихове са се родили от такава невъзможна любов. Чети за любовта на Моцарт, на Бах, на Лист (влюбен в жената на Бах)... чети Достоевски и бъди сама за себе си единица в живота. Концентрирай се върху себе си и търси по-висш смисъл - в религия било, в начин на живот.
...
ако сега се справиш, ще бъдеш много атрактивна дама.
Аз вярвам, че твоят човек пак ще те потърси, но се надявам да ГРЕША, защото за теб ще е много зле това.
Моля те в името на всичко свято, на своето достойнство и същност, ти да не го търсиш, защото ще останеш много наранена от отблъскването му...

сега живей... функционирай и ще видиш, че времето лекува. Приеми всичко положително - познала си любовта, което не е малко. Време е обаче да живееш, да мислиш за днес, не за вчера!

18.   Мило момиче, НИКОЯ съпруга не би позволила на мъжа си да бъде дори приятел с жена с която е имал връзка.
Разбирам те. Но ти обвиняваш жена за която сама каза, че познаваш бегло. Не знам защо си решила, че тя е виновна
за вашата раздяла. Виновен е той. Той трябва да реши с коя да бъде. Той трябва да сложи край на тази агония.
Ако жена му знае за теб, то бъди сигурна, че и тя страда.
Послушай номер 1/17. Тя ти казва много истини.
Аз съм съпруга от 21 години. Мога да ти кажа, че не е лесно с лека ръка да захвърлиш семейството си и да се впуснеш в нещо неизвестно. Особено когато има деца.
Наистина не го притискай, не го търси, пък каквото е писано, това ще стане.

19.   №18, изпадаш в обичайната заблуда, че всички хора по света са като тебе (и как по друг начин би могло да бъде - нали ТИ си венецът на еволюцията? ... ). Поддържам приятелство с няколко от бившите си гаджета (даже и такива отпреди 20 години), и с жена ми са приятелки, както и аз с техните съпрузи - споделяме опит около отглеждането на децата, правим си подаръци, ходим си на гости и т. н. И да не останеш с впечатлението, че сме някаква махленска компания, дето навремето всеки е бил с всеки... от различни градове сме и всички са се запознали именно покрай мен. Сега живеем в различни държави, но пак не сме загубили добрите си отношения.
Ще поживееш малко и ще видиш, че животът не е точно това, което ти се струва сега. И бъди малко по-малко категорична относно неща, които не разбираш, за да не ти се смеят хората.

20.   Не знам, може и да не съм права, но ако ме лишат от любовта ми, готова съм на всичко! Ще убия, но ще съм с любимия!

21.   "Наистина бих трансформирала тази любов в приятелство"

В отчаянието си сега си готова да обещаеш всичко, само и само онзи мъж отново да е до теб. Не можеш да обичаш приятелски човека, към когото изпитваш истинска любов. И пак казвам - чувствата, които жена му изпитва сега, са съвсем адекватни. И аз не бих се примирила за нищо на света, мъжът ми да се вижда с бивши любовници (не, че има такива).

22.   Ма защо се самозаблуждаваш бе момиче.. Върви си по твоя път! Нали знаеш- който каквото сам си направи....

23.   авторката

Сляпата ревност любов ли е?

Аз, знаете ли, без да съдя убежденията на никого, но мисля, че чистата любов, обич...живее извън рамките на ревността. В нея има толерантност и разбиране.
Разбира се, знам че съпругата му страда или би страдала ако разбере със сигурност (засега е в рамките на съмнението), но тя надали мисли за моята болка, нали? А и нея я боли обидата, лъжата, предателството, това не я прави толерантна, а напротив настървява я против мен, иска да страдам, сега й е добре. Странно е - знам. Казаха ми, че е все весела, разхожда се с поведение на победител...а какво спечели? Въпроси...едва ли някой знае отговорите им.
Не я осъждам, ни най-малко. Знам ли, опитвам се да разбера на каква личност го оставям, заради каква жена се жертвам аз...

Не, няма да го търся! По-скоро бих си изтръгнала сърцето, но няма да се превръщам в просякиня. Аз никога не бих заставила някой да е с мен ако той не го желае истински. Щом мисли, че не е редно да сме заедно, че не трябва...няма да се превръщам в грешка!
Но ако ме потърси за обич, единствено и само за обич - нищо няма да ме спре!
Благодаря за доброто отношение, което показахте!
Наистина боли и това, че пописах малко тук до някаква степен облекчи болката и изясни мислите ми!
Чувствата ми са ясни, тях няма какво да изяснявам, но поне си изградих позиция...сега трябва само да я удържа с гордост и достойнство.

Оставям ви един свой стих. това е единственото, което ме разсейва сега - стиховете ми!

Ти, мой копнеж по вино недопито,
ти, моя рана люта и сладка утеха,
помисляй си понякога за мене скрито,
съня ти ме допускай да превземам.

Ти, моя клада и пламък бялосвещен,
ти, моя мечта със пребити криле.
Аз не трябва да искам да си до мен.
Мога само да те пиша в своето сърце.

Ти, моя сълза и усмивка лъчиста,
ти, мой устрем и тихо завръщане.
Обичта ми към тебе е тъй чиста,
не трябва във война да я превръщам.

Ти, мой път, моя грешка и тревога,
нямаш право даже да ме гледаш.
И кой да признае право такова,
любовта ни - една несбъдната победа.

24.   Номер 19, или аз не се изразих правилно, или ти не ме разбра. Ако ти си имал любовница, с която си се разделил
преди около месец, жена ти би ли приела приятелство между вас. Аз лично не. Просто защото знам, че такова в точно такава ситуация не може да има.
А колкото до бивши гаджета - да приемам го. И ние имаме такива приятели.
Но не това имах предвид.
Относно живота- вече съм на 45 и сигурно съм понаучила нещо. И далеч не се смятам за "венеца на еволюцията".
Просто се опитах да съм полезна на момичето.
Не разбрах обаче, теб с какво те засегнах!
18

25.   Според мен - дай си време. Излизай, но не предприемай нищо сериозно спрямо никого. Сигурна съм, че рано или късно ще се появи Той - този, от когото няма да ти се повдига, а напротив.. Това може да се случи утре, а може и след месеци. Не бързай :)

26.   Разбирам те, въпреки, че никога не съм си мислела да изляза с йенен мъй какво остава и да се влубя... не само защото има семейство, а защото знам, че няма да мога да изляза спокойно с него и да покажем любовта си.
Някои казват, че има само една истинска любов в живота... аз не зная дали е така, но искрено се надявам да грешат, а ако наистина 1 е истинската, дано тази твоя не е била ТЯ!
Моя съвет е да не го търсиш никога повече... знам, че ти е трудно, знам какво е да плачеш с часове и по цял ден да не мислиш за нищо друго освен за това което е било и което ти се иска да бъде... но мисля, че най-доброто за теб е да се опиташ да го забравиш... може да минат месеци... години, да, много вермр е, но поне ще си починеш от всичко това. Понякога е хубаво човек да остане сам, бяз връзки, да преосмисли живота си, подемите и паденията си, да се обърне на вътре в себе си.
Колкото за това дали да пробваш с друг... аз съм опитвала докато сърцето ми е било заето и никога не се е получавало... ще нараниш и себе си, и другия човек. Да, ще си самотна, но понякога това му е нужно на човек, време, ... а то помага за всичко, дори и за любовна мъка.
И въпреки всичко се радвам, че не съжаляваш за това си минало, защото колкото и да те боли сега, този човекй ти е дал много, била си щастлива, обичана, разбирана, в безопастност ако щеш... радвай се на тази лщбов, някои хора нямат късмета да я срещнат никога, а я търсят през целия си живот!
Пожелавам ти много сили, за да преминеш, през този ад.. и помни, че дори и след най-мрачните облаци, изгрява слънцето :)

27.   №26 то това ако ставаше с мислене... НЕ ПИТА, разбираш ли? Едно го мислиш - съвсем друго става.

28.   Ех, 26... Човек може да има много любови в живота си! Всяка те радва и обогатява по различен начин - не говоря за връзки, а за любови:) До сега съм обичала 2 пъти - на 22. Един път трагично и пламенно, после пък нежно и на криле... Почакай, ще видиш:)

29.   от 26 към 27 : напротив, става точно с мислене, или ми казваш, че си толкова сляб, че не можеш да се контролираш? ! Ооо я стига... това е жизнено необходимо, да може човек да се контролира независимо за какво става въпрос, щом разума ти казеа кое е правилното, значи това е.... а ако искаш да си удължиш агонията и си толкова слаб, че да си кажеш СТОП... КРАЙ значи не се обичаш достатъчно... нали имено заради това се наричаме ХОРА, нали само ние притежаваме богатството ( или проклятието) ум и разум!! ами използвайте го хора. Не казвам да не слушате сърцето си, напротив, сърцето е най-хубавото нещо което имаме, но замислете се, че понякога е по-добре да мислим трезво, отколкото да си крием главите в пясъка ( дано авторката не се убиди, не целя да я убидя, напротив, да и помогна с каквото мога).
Не ми казвай на мен как става и как не става.. не знаеш моя жизнен опит... много добре разбирам всичко.... случвало ми се е да трябва да сложа край против сърцето си... беше тръдно да го напоравя, естествено не се получи в началото, но след време се научих.. и се радвам за това, ... дори и сега го правя... казала съм си НЕ (за нещо, което знам, че не е правилно и ще ще развали едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали )и си спазвам думата ( авторката сигурно се сеща за какво говоря)..

а към 28.... може би си права, аз съм на 21 и също съм обичала 2 пъти, но съм минала и през още много други връзки, който са били голямо разочарование за мен, и които не мога да нарека любови.. би ми се искало, но не мога :) а и по-добре така

30.   авторката

относно последния коментиращ

Не се обиждам, спокойно. Аз съм човек на силния контрол, сълза не съм отронвала пред ужасни катастрофи в живота си, след трудности, които биха сломили и най-здрави и корав човек. Но видях, че разумът не може да контролира любовта. Не може! Може да те държи далеко от човека, когото обичаш, може да спира ръката ти, когато посегнеш към телефона, може да направи гласа ти леден ако се засечете на улицата и трябва да си кажете само "здравей", но не може да спре сълзите...
И май е по-добре така! Те някак пречистват. Наплакваш си се едно хубаво, а после заспиваш, само така заспиваш.

"не мисля, че мога да се влюбя в женен мъж" си казала под номер 26. Не, това вече наистина не става с мислене. Ти го срещаш този човек, обикваш го, поставяш си граници, дори не знаеш колко граници си поставях именно, защото знам, че не е редно, защот окато теб съм мислела, че ще мога да сложа юзди. Не! На тази любов не се слагат юзди.
Тя те превзема, изпълва, променя, руши и създава, всеки ден обичаш повече, в самотата обичаш повече, в отчуждението боли, от чуждата усмивка блясваш като слънце. Тази любов не познава разума, не му позволява да се бърка в силата й и тя просто прави с теб, каквото трябва да направи.
Има ли смисъл? Имам ли бъдеще? Ще мога ли? Заслужава ли си? Той не е ли просто един слаб мъж? Неправилно е - всичко това разум постоянно ти го блъска в главата и само боли повече, защото единственото, което цялото ти съзнание иска е да обичаш - нежно и пламенно, приятелски и страстно, като сестра и като жена, като майка и като дете, както обичаш целия свят, както обичаш себе си, спонтанно, безусловно, истински, пълно все един исъщи човек, , , все един и същи.
Вечер плачеш и си казваш - не, ще се справя, ще го забравя. А тръгнеш ли да си налагаш тази забрана, забравяш и себе си....
страшно е, не е трудно
страшно е
няма в теб порив, няма желание за живот...

Знам защо казваш всичко, което казваш, разбирам те и ти благодаря за намесата, но тук наистина няма как да си окажеш контрол, просто няма!

31.   Много хляб още имаш да ядеш 29/26! Такива самонадеяни като тебе най-жестоко гризват дръвцето... Вземи прочети нещо за трансперсоналната психология и за несъзнаваната същност на човека.
Много ти здраве!

32.   Към авторката : с казаното от мен, че не бих могла да се влюбя в женен мъж имах впредвид, че въобще не се занимавам с тях... видя ли халка или само като чуя думата"женен" давам игнор пълен още преди даже да се замисля дали харесвам този човек, това ми е принцип и бягам от женени като дявол от тамян.

А към 31... нещо май си станал с някои части нагоре тази сутрин :) много агресивно изказване, но на такива като теб само се смея... ти за мен не се притеснявай, яла съм доста хляб при това сух и продължавам да го правя ;) всеки си има мнение и не си ти човека, който ще ме учи и съди, мс за пожеланието "много ти здраве! " Аз ти пожелавам усмихнат ден и powe`e wyzpitanie ;)

33.   32, аз съм 1, при мен в крайна сметка всичко се разви добре, но пак ти казвам - браво, това е единствената и най-добра стратегия относно женените мъже - БЯГАЙ ОТ ТЯХ КАТО ДЯВОЛ ОТ ТАМЯН.
Съветвам всички да бягате от тях като дяволи от тамян, да гледате вие да сте съпругите и да си пазите положението с ум и разум, не с гордост, капризи и театри!

34.   Благодаря на номер 1, че ме защити и ме разбра, може би точно защото говори от опит! :)
може би съм прекалено голям егоист и се обичам много, за да си го причиня.. и затова ги игнорирам като мъже, а и аз съм на 21 и в средата ми няма женени все още :)

35.   Пише една съпруга. Аз съм от другата страна на "медала". Аз съм тази която лъжат, която мамят. Дали я обича, незнам. Този въпрос е в главата ми от доста време. Но ако намеря истината сред всичките му лъжи може би ще намеря покой и ще го пусна. Ще му дам свободата защото го обичам. Това ще ме погуби. Знам го. Искам само да попитам когато посягате към нечии мъж и успеете да го "спечелите" ще бъдете ли щастливи? Щастие базирано на един разбит живот. Щастие базирано на много сълзи и много мъка. А мъката в очите на децата нея никой и нищо не може да изкупи. Твърдиш, че обичаш. Каква любов е това?

36.   35, не съм авторката. И не съм била любовница. Но разбирам някои от тях. Понякога човек просто се влюбва. Срещаш човек, влюбваш се... и хоп изненада - ама той бил женен... Може да се случи на всеки. Те не "посягат към нечий мъж". Просто се влюбват и искат да бъдат щастливи, нормално и човешко е. Въпросът е мъжът защо напуска. Той отговаря за страданието на жена си и децата, него питай защо не е удържал на думата си. Имаш брак с него, не с любовницата, отговорността е негова.

37.   Благодаря на 36, че е отговорила, но въпроса е към мен и аз ще си кажа мнението.

Мила, безкрайно съжалявам за това, че си изпаднала в подобна ситуация, повярвай ми наистина съжалявам. Аз съм безкрайно добър и разбиращ човек, опитвам се да го направя така че да боли по-малко всеки друг, не мислейки никога за себе си.
Ето да речем, че аз съм тази, която спи с мъжа ти, която го обича. (А наистина се опитваш да си поставяш граници, повярвай ми - така е) Какво ми казваш? Обвиняваш ме за своята болка? Как бих могла да бъда виновна пред теб като аз се крия от теб, за да не старадш, защото той и е казал, че само така няма да страдаш.

Знаеш ли, мисля си, мисля си, че теб те боли много повече съмнението! то може да загние дълбоко, да подозираш всеки телефонен разговор, да се побъркаш, нали? То е по-страшно от истината. Но истината ти едва ли искаш да разбираш щом се намираш в омагьосан кръг, защото истината е предателство... и то сърдечно. Ако е за секса - някак е простимо, нали? Мисълта, че човека когото обичаш не е само твой, че когато се прибере вечер има следи от друга, но тази друга е била случайна сексуална забежка - ок е! Би му простила, нали?

Опитай се да разбереш. Те веднага го обвиниха него. Всъщност виновни няма! Съпругът максимално щади чувствата на съпругата си. Цената на това е, че съсипва психиката на любовницата, защото тя се превръща в нещо странно - сама, криеща си. Нейната цена никак не е лесна за заплащане. Той обаче (поне при мен е така) той наистина се опитва да не нарани никого, мисли че наранява само себе си. И лъже, защото как да ти каже, че обича друга. Ти би ли го приела спокойно? Не! Обидата ти ще е страшна, ще почнеш да се сравняваш, да се питаш защо се е случило. а причина няма...

А за децата - недей, моля те! Уча педагогика. Прекрасно знам какво се случва с психиката на едно дете, което живее в семейство, където няма любов и разбирателство. Ако си чула нещата, които аз съм чула от малчуганите... ще има да виеш със седмици. Нормални, умни, хубави деца, а отвътре скапани. Защо? Защото мама и тате са решили да се притежават и са забравили да се обичат. Защото мама и тате се карат за някаква жена. Децата не искат да заемат страна, те не знаят какво омраза, наистина не знаят, още не са я изпитвали, те искат да са щастливи родителите им. САМО и ЕДИНСТВЕНО родителите им да са щастливи - едно дете не иска друго!
Защо един мъж се плаши да остави жена си и децата и приема да причини страдание на трима - защото при развод детето се превръща в разменна монета в една игра за надмощие. А това е ужасно. Не това, че родителите се развеждат, а това, че се развеждат грозно!
А и любовницата 9поне говоря за себе си) не е някоя, която няма да позволи на бащата да си вижда децата. Даже в повечето случаи знам, че е точно обратното, майката настройва детето против баща му, за да си отмъсти по този начин за нараненото его.
Не развода пречи на децата, децата усещат много по-добре от нас, но на тях не им трябват причини. За тях не е важно, че татко е спрял да изпитва любов към мама, или мама към татко. Защото това няма отношение към техния свят. Те икат да са щастливи, да изгарят и да имат здрави и щастливи родители.
Сами скапвате децата си. Съжалявам, че го казвам така директно, но съм се нагледала на подобни случаи. Децата са изтощени психически на 7, на 9. Те са омърсени, затлачени. Те познават цинизма, познават агресията, познават театралността - откъде? От любовницата ли? Едва ли? от взаимоотношенията в семейството и от никъде другаде.
Така че ако ме приканиш да помисля за сълзите в децките очички, ще промениш сто процента решението ми и още утре ще потърся моето момче отново!

Любовницата не седи на някой ъгъл и не се цели в женени мъже. тя обиква, опитва се да бяга от водовъртежа на чувствата си, но не успява. Избира да наранява себе си, пазейки чувствата на съпругата. А съпругата я нарича крадла, пачавра, как смее? Ами смее, тя няма семейство, което да разбива и рискува. Но той, щом е стигнал до любов с друга, щом е обикнал силно друга.. какво го задържа при теб - дълг и страх и навик!

Успех! Нищо лично! Просто имах възможност да кажа на друга жена онова, което трябва да кажа на съпругата му.
И наистина 36 е права. Любовницата с теб няма взаимоотношения, тя не те лъже, тя те пази всъщност, тя пази чувствата ти, защото крие любовта и с твоя мъж...

(авторката)

38.   Авторке, никой не ти е забранил да обичаш този мъж, но ако беше толкова загрижена за него, нямаше да се месиш в живота му. А той вече е направил избора си...

"САМО и ЕДИНСТВЕНО родителите им да са щастливи - едно дете не иска друго! " - това са големи глупости. Децата са егоисти, щастието на родителите им не е приоритет. Те се вълнуват от това, как отношенията между родителите им рефлектират върху тях, върху техния живот.

39.   Децата са егоисти, щастието на родителите им не е приоритет. Те се вълнуват от това, как отношенията между родителите им рефлектират върху тях, върху техния живот.

И правилно ли е да развиват егоизма? Кой ги е направил егоисти? Границата между това да обичаш себе си и егоизма е тънка и лесно се къса?
Децата не вземат позиция, позиция вземат възрастните.. да ги пита човек защо, ама айде. Децата не се интересуват от това, че мама и тате се развеждат, но определено се интересуват от това, че мам и тате се карат постоянно вкъщи, от това, че не си говорят. И за едно дете ако развод означава, че ще има възможност да избегне тези конфликти, то ще го приветства.

Знаеш ли колко неща децата не казват на родителите си.
Ще ти кача една тема, специално за теб и после ако искаш там ще продължим дискусията.
Ще я озаглавя "Срещата ми с Иван"
ще я публикувам в "други"

40.   На мен ми се струва, че драматизираш и задълбаваш излишно, самонавиваш се и до някъде ти харесва това да се чувстваш нещастно влюбена.
И аз съм се чувствала така, но няма незаменими хора по принцип. Т. е. сега сама се спираш, като мине време може и да се чудиш къде ти е бил акъла?

Много ми е интересно и кога този човек толкова ти се е доказал като приятел, брат и ала бала. Нали има семейство? предполагам и работа? Като цяло повечето любовни връзки извън семейството се задържат благодарение на секса т. е. супер хубаво ви е правите секс, споделяте си проблемите и айде всички по къщите. Каквото и да си споделяте или дори да си помогнете в някаква ситуация, преобладаващото е другото!

41.   до номер 40

Имали сме възможност да изградим приятелството си и то стана много здраво и голямо... но няма как да разкажа това тук.
Ние първо сме се заобичали като приятели, като личности, първо сме се почувствали като брат и сестра, чак година по-късно пламна и страстта, отдадохме й се - беше много естествено да последва... но първо сме се опознали като хора -предимства, недосатъци.. всичко!

А после взе, че и секса се оказа невероятен!

Странно е, свързва ни едно особено чувство за хармония, каквото и да захванем, когато вложим от него вътре, нещата се получават и ни нясят радост.
Не съм пристрастрена към нещастната любов. Тази любов ми е била само радост, с някакви моментни изключения. Сега се измъчвам, защото умишлено се държа от него далеко. Той започна да ме търси пак.. аз се дърпам, направо не зная как устоявам... и едва ли ще го правя още дълго.
Имам нужда от този човек в живота си, без значение как - приятелство, връзка с кратки срещи искрити телефонни разговори или нещо повече, просто имам нужда от него, той ми е сила и усмивка.

Ще разказвам тук продължението ако искате...
а относно децата - това е нещо отделно от връзката ми, занимавам се с психология, педагогика... това ми е професията, или по-скоро ще сатне...

Благодаря за коментара
авторката

42.   Само да добавя, понеже драматизирам...

Пожелавам ти искрено и от цялото си сърце да имаш шанса да провериш тази "драматизация"!

43.   Аз не разбирам защо не го разведеш? Имаш силата да го направиш. Щом казваш "а", трябва да кажеш и "б". Ако си искала да си високоморална и "да не му разваляш семейството" защо въобще почна тая връзка? Ако пък искате да сте щастливи и двамата, защо той не остави жена си? Заради детето ли? Това е много тъпо. Децата само се мъчат в такива измислени "семейства". Тя и жена му кой знае дали го обича или просто иска да се чувства "победител" в ситуацията... При развод тя не може да му забрани да си вижда детето. Бащата също има права. Вярно, в случая е "виновен". Но пък, добър адвокат върши чудеса:) Тя може да "настройва" детето - да, ама не. Не е толкова лесно. Децата не са безмозъчни. Те също наблюдават, анализират... Ако можехме с една шпионка да им надникнем в главиците, бихме се учудили какви работи има там... Един ден то ще разбере и прости. Няма да прости обаче, ако родителите му го оставят да живее в лицемерие. И какво - да се научи, че е "нормално" любовта да е извън дома? И един ден и то да заплита разни триъгълници и четириъгълници? Казваш, че не искаш да бъдеш неговата "грешка"? Защо грешка - просто любов. Какво грешно има в това да избереш любовта пред лицемерието. Той в момента прави грешка и сигурно го разбира, но не му стига кураж. Помогни му да го събере и разсечи Гордиевия възел, защото така страдате всички.

44.   43, найвно е да смяташ, че една любовница може да разведе някого - съпругите 99% знаят за нея и пак не се развеждат - бракът им е удобен - и като положение, и за материалното, да - легитимно е това „за децата“, но в повечето случаи мислят предимно за себе си. Ако мъжът има висока заплата, жилище, ако се грижи за семейството (от почивката, до колата), защо да се развежда, госпожата? Огледайте се - пълно е с неудачници, с пияници, с биячи... на какъв друг може да попадне, рискът е голям!

... Тези мъже обикновено не отговарят на клишето за един съпруг-пройдоха, а дали от чувство за вина, дали просто от желание да не се провалят като бащи и съпрузи, дават всичко от себе си за семейството. Звучи много нелогично, но е така - така съпругата бива доста глезена и става неудобно за ная да се развежда, а и знае, че е хванала мъжлето в мрежата си, да не е луда да изпуска златната рибка.
С течение на времето тя самата си аранжира много добър начин на живот - нека любовницата търпи мъжа ? и в леглото и като приятел (да, отдавна той за нея е въпрос на „търпене“ и досада), докато тя точи сметките му и е на козметик някъде, или най-малкото се шири в апартамент, кола, децата ? са задовоелени и може винаги да го затапи с едан думичка за любовницата му, за да почне той пак да играе като мече на гадулката ?.

Това е положението - любовницата е винаги номер 2, номер 1 е съпругата и тя свири на гадулката и определя ритъмът, в който ще танцува мъжлето ? и след 20 години брак. Има доста такива мъже - емоционално зависими от съпругата, но отдавна нямащи интимни и любовни отношения с нея, зависими от това „какво ще кажат хората“, от това което уж е „по-добре за децата“. Навън дори двамата съпрузи демонстрират перфектни отношения - канени са по сватби, събития - той душата на компанията, а жена му красива и добре облечена, както винаги. Като се приберат вкъщи, всеки се прибира в стаята си и това е.
Ето - любовницата е само симптомът на един болен от рак брак, не е семата болест. Ако се излекува болестта, няма да има място и за любовницата. Противно на очакванията - във втори брак такива хора (и мъжът и жената) често намират щаститето - изрязали са раковото образование и са почнали на чисто. Мъжете и жените имат любовница(к) не по навик, а защото нещо липсва в брака, защото той не е здрав и качествен, защото има рак, който расте и расте, ако бъде нелекуван, за да се пръсне в развод.

45.   Въпреки, че искаш да ти се спестят някои обиди и нямаш нужда от тях аз ще бъда малко по-твърда с тебе. Той е бил искрен. Няма развод, забавляваме се, правим секс, даваш ми това, което ми липсва в брака, но после се прибирам у нас-при нея, а ти у вас. Аз съм омъжена, но не те обвинявам. Нито него, щом има такива потребности и нужди, добре. Аз също съм склонна да го направя някога. Съветът ми е ИЗЛИЗАЙ. Изтрии му номера(не че не го знаеш наизуст)но все пак. Смени си твоя номер--задължително. Забрави за него. Срещай се с мъже и не ги сравнявай, моля те. Никой няма да е като него ще е по-добър или по-лош. И какво значи това повръща ми се. Направо ме разби. Няма такова нещо. Не само целувки, прави секс. Клин клин избива. Но наистина не го търси. Щом така сте се разбрали. Никъде не споменаваш причината за раздялата ви, но не мислиш ли, че точно затова ви е било толкова хубаво, защото сте знаели, че е до време, че всико е можело да приключи още утре и, че всики път ви е било за последно. Не го прави заради него, а заради теб. Трябва да си дадеш шанс да имаш бъдеще и семейство. Тази връзка, колкото и да е била хубава те дърпа назад. Няма развитие. Застой. Знам, че сега ще ми отговориш, че напълно те е задоволявало положението, но не. Загуба на време е.

46.   Помислила ли си децата на мъжа, в който силно си се влюбила? Каза че има семейство, т. е има и деца. Аз съм била в такава ситуация, , но като дете и за едно дете да преживее заедно с макйа си изневярата на бащата му е убийствена. Имай морал, не проваляю живота на семейството. Ако нещата не върватмежду тях те сами ще се разделят. Не го търси. Ако ти се обади му предложи по най-нормален начин да се разведе със съпругата си.