Споделена история от Любов и изневяра |
Не разбирам вече и аз...
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1114 пъти
Здравейте на всички! Моята история вече взе да се превръща в някакъв необуздан хаос, но ще гледам да я разкажа колкото се може по-кратко (макар, че не е никак кратко) и по-ясно. Предварително ви моля всички, които смятате да коментирате, че НЯМА нужда от хейт и хапливи коментари, всекидневно достатъчно се пренасищам от лоши неща!
На 22 години съм, момиче, родом от София. И от почти две години не мога да си намеря никакъв приятел. Ама никакъв. Минах през какви ли не неща. Занимавала съм се с доста момчета (да се разбира имам повечко опит), но не съм леко момиче, просто обстоятелствата бяха такива (бях в гимназия с около 90% мъжка популация). Откакто завърших имах няколко 3-4 месечни връзки (които на практика не се броят за такива), но от лятото на миналата година (2017) нещата се преобърнаха наопаки и вече към никого не мога да се закрепя. Дълго време бях ядосана (и много наранена и обременена психически) на това, че нещата все не се получаваха както трябва преди и всичките ми предишни връзки доста ме натовариха емоционално. Бях една развалина с доста разбита психика и емоционално се чувствах като парцал. Реших да си взема някаква почивка, за да си избистря ума и да се изчистя от цялата кал, в която бях потънала, но вместо да си почивам и да не правя нищо с никого, нещата взеха да затъват повече и повече. Наврях се в едни брутални филми, които ми излязоха доста скъпо, но като цяло през цялото това време, откакто си казах, че уж ще си почивам си вървеше спокойно старата схема с това, че постоянно ме режат и то за щяло и не щяло.
Сега идва момент, в който трябва да уточня няколко неща: малко преди да реша (може би 2-3 месеца), че ще си почивам и че няма да се занимавам, спрях всякакви контакти със всякакви хора. Тоест, останах без приятели. Това не ми е проблем, просто си казах, че аз повече по нечии неблагодарни задници няма да тичам и предпочитам да си остана така, без грижи на главата и без всякакви емоционални тегоби. Тоест от това цялото излиза, че аз останах без обкръжение (сведох го официално до 0), не че преди съм имала и съм движила в големи компании, но имаше хора, с които често излизахме.
Второто нещо е, че в университета ми няма как да намеря подходящо обкръжение, защото там просто е изключено и всичко, което казват за студентските години тотално не е вярно. Или в моя случай просто не е вярно, не знам.
Държа дебело да подчертая, че не ми е проблем това да съм сама, вече от толкова време все сама стоя. Изобщо не се притеснявам от този факт, защото за хора като мен това е добре. Хора като мен разбирайте: по-лесно избухливи, по-динамични, по-шумни, много искрени (аз не мога да живея без да кажа истината, Стрелец съм ако това има някакво значение, но моля не се водете по това). Като цяло умея сама да си вземам решенията и е добре за мен (понеже преди мнението ми не беше кой знае колко стабилно, защото често се водех по акълите на другите) и да си преценявам сама, без да се чувствам натоварена от чужди гледни точки.
Не ходя по дискотеки (не пия и не се друсам), не скиторча навън по нощите, не съм пройдоха, докато тези около мен само това ги вълнува. Превърнала съм се в доста затворен тип, доста по-трудно ми е вече да се разбирам с нови хора, нищо не е както преди. А по природа не съм такава, позитивна съм, преди лесно завързвах какви ли не запознанства, но времето ме накара да се затворя, времето и всичките рани, които нося на гърба си (звучи много драматично, но просто така се чувствам). Хващам се, че съм се превърнала в някаква строго патриархална жена, за която второ мнение няма и до последно не отстъпва от това, което е решила.
Към основния проблем:
не разбирам какво се случва с мъжете вече, честно.
Ще споделя какво се случи с последните 2 момчета, с които се видях. По принцип не си падам по класическите типове момчета: играчи, тарикати, бройкачи и всякаквите там разнородности на въздух под налягане. Надраснахме ги тези хормони. Харесвам обикновените момчета, тези които не ги бива много-много с жените, но пък за сметка на това са умни и имат интересни хобита. Нямам предвид зубърите, които 2 приказки не могат да обелят. С две думи момчета, по които по принцип мацките не си падат много. Винаги съм била открита и отворена към всички типове хора. Никога не пренебрегвам някой си, защото има еди какъв си проблем. Защото ми е интересно да откривам, да опознавам всичко възможно, което ми се изпречи на пътя. Падам си доста толерантен човек по принцип и доста търпелив. Опитвам се да се правя на злобна и луда, но лесно ме разкриват, защото това са маски и защитни реакции (изградени във времето). Не мога да отрека, че характерът ми е малко странен и във всеки момент може всичко да се очаква от мен. Гледам вече и се старая последното да го избягвам и да съм малко по-праволинейна, защото никой не харесва несериозни хора, с каквито съм принудена всеки ден да се срещам и занимавам :@. Пак се отплеснах доста. Та какво се случи с последните двама души, с които излизах... С едното момче се запознахме в Тиндър (защо ли съм си пуснала такова приложение като е толкова изключително неподходящо за мен, защото аз не търся просто ей така да се изчукаме един път и после кой откъде е, за мен това е цяла безсмислица), доста интересен човек и забавен, излезе и много мил (но не гъзолизец), като цяло много приятна компания. Излязохме след повече от месец уговорки и отлагания (от негова страна, за първи път такова нещо :D) и как завършихме: малко преди да си тръгнем от мястото, на което бяхме той ме целуна и тръгнахме към спирката... И после... Нищо. Едно голямо нищо. Започна се един игнор, ей така без нищо да съм сторила. Нито съм му говорила за връзки, нито съм коментирала бившите ми докато бяхме заедно, нито съм споменавала каквото и да е свързано със сериозни неща. Просто си пиехме бирите. Според мен ясно му бях показала, че не съм от ония, които ти пускат на първата "среща". Може и това да е било проблема, не знам. Позволих си да разпитвам за него и разбрах, че той не си пада курвар, но не се знае знае ли се. Попитах го защо така започна да прави, а преди игнора разбира се, чата редовен, вярно, че не беше нищо смислено това, което си пишехме, но се пишеше. Получих някакво оправдание свързано с алкохола. По-глупаво нещо не бях чувала. Както и да е, не можах да чуя истинската причина и останах да си гадая.
Тук идва ред да кажа, че не съм 1. 60, 70 кг, ами съм 1. 76, 60 кг :D Висока съм, стройна, не съм грозна и противна. Е, вярно, че може да изглеждам малко лукава, но то времето е виновно за това, то ме направи да изглеждам "страшна" :D.
Вторият случай беше подобен, само че реших да спра с този абсурдизъм, наречен "Тиндър" и да давам смело напред. Харесах си пък друго момче, което ми се случва понякога да виждам, когато съм навън в квартала и започнахме и с него да си пишем. Същата история, само че ден и половина по-късно след като се видяхме разговорът от неговата страна стремглаво се насочи към това, че той не искал връзки. А аз нищо не съм казала, дори не съм си направила труда да му пиша... абсолютно нищо. Не знам как го реши това нещо, но понеже аз много мразя да ми наглеят, се ядосах и му теглих една майна. Никаква дипломатичност от негова страна и с това просто чашата падна и се разля. А можехме да си бъдем приятели просто, да ходим да си пием бирите, честно, аз на това се надявах повече. Всъщност на нищо не съм се надявала, дори не си мислех за него. Та така.. имам няколко хипотези за тези глупави неща, които ми се случват.
Не съм от онези задушливите хора и не търся връзка на всяка цена, просто изследвам с кой как взаимодействам. А проблемите на тези пичове не идват от това, че на мен нещо не ми е О. К (защото дълго време се обвинявах и се мразех, че не ставам), ами просто ги е страх. И май изобщо не съм подходяща да съм им просто приятелка, защото рано или късно ще започнат да си падат по мен... Аз така си мисля, а сега е ред да кажете какво мислите вие.
П. С Предварително се извинявам, ако ви е дотегнало да слушате само "мен, мен, мен", но трябваше да се опитам да представя някаква ясна картина на мен и положението, за да може да има някакво адекватно мнение за нещата. Ако изобщо се е получило, де!
Отново да напомня: моля ви - БЕЗ ХЕЙТ. Благодаря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 3e2a01b34e |
|
1. Брат, първо спри с тази бира :D
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: b7282b388b |
|
2. Изглеждаш ми супер объркана и хаотична като мисъл, а освен това и сякаш нямаш никакви интереси, освен "да се прикрепиш" към някого. Не е хейт. Просто много ме впечатли този израз, защото ми е необяснимо как на 22 г., пък и на коя да е друга възраст, може да се вълнуваш единствено от това, а не оставам с впечатление да имаш някакви хобита, интерес дори и към това, което учиш, някакви цели и желание за развитие. Не знам естествено какво ги е вълнувало последните две момчета, за които пишеш. Може да са искали просто секс, може и да са търсили приятелство или сериозна връзка, но честно казано, не се учудвам, че са духнали. Вероятно са се отегчили страшно, защото от начина, по който пишеш за себе си, оставам с впечатление, че си празен и повърхностен човек, с когото аз поне просто не бих намерила тема за разговор. Не смятам, че са се покрили, понеже ги било страх да не се влюбят в теб. Това говори за дълбоко непознаване на мъжката природа въпреки натрупания опит, който описваш. Има всякакви мъже като интелектуално ниво, възпитание, характери, но не съм виждала мъж, който да се покрие, когато една жена го е заинтригувала и го привлича, от страх да не се влюби в нея. Всъщност бройката мъже, с които си била до момента, никак даже не е равнозначна на натрупан житейски опит. Последното означава да се учиш да преценяваш правилно хората, да ги разбираш и да умееш да общуваш с тях, да усещаш какви мъже ти пасват на теб, какво можеш да очакваш от тях и ти самата какво търсиш, а за натрупването на този опит е нужна и някаква доза задълбоченост и емоционална интелигентност. Моят съвет е да се опиташ да намериш някакви твои цели и интереси, някаква посока, в която да се развиваш, което би ти помогнало да не гледаш на връзката с мъж като на прикрепване към някого.
|
|
