Споделена история от Любов и изневяра |
Родителите ми не го харесват
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1009 пъти
Не знам към коя категория е тази история, но никога не съм се чувствала по този ужасен начин. И страдам, плача.. от дни.
Ще се опитам да бъда кратка, защото не желая да натоварвам никого с излишна информация, но в същото време желая да бъда разбрана :
Родителите ми никога не са ме разбирали относно приятелства и връзки. Винаги в приятелските ми отношения при проблем съм споделяла и са ме нападали те, карали са ме да се чувствам виновна, стъпквали са ми достойнството са извъртали нещата психически така, че аз да се извиня в дадената ситуация, аз да бъда грешната.
Относно връзките. На 18 съм и съм имала 2 връзки.
Първата година, втората няколко месеца. Пратиха ме да уча в столицата още в 8 клас и когато започнах първата си връзка с момче от родния си град дълго време не го харесваха и наричаха всичко това детска любов. Може би е било така, не знам. Втората ми връзка беше с момче по-голямо от мен, но нашите го боготвориха на основание само, че учи медицина и е от големия град. Държеше се с мен ужасно, плаках постоянно, караше ме да се чувствам по-малко умна, достойна от него. И когато споделях на майка ми тя отново правеше това. Говореше ми, че имам още да уча в този живот, че той има житейски опит, че е по-голям и по-разумен. Винаги го защитаваше. Дори когато той ме скъса без логично обяснение нашите се застъпиха за него. Искам да кажа, че въпреки отношението му към мен само факта, че учи медицина и е от столицата ги караше да се гордеят едва ли не. Винаги са искали да бъда с някой богат, умен, по-висш.. нещо такова.
И ето, че сега съм с момче, което наистина ме кара да се чувствам щастлива. От близо месец сме заедно и не мога да опиша как се чувствам само когато го видя и се отнася с мен като с принцеса, не като с по-нискостояща, по-малко стойностен човек. Не исках нашите да научават, защото ги познавам толкова добре. Те са повърхностни и ограничени хора. Единствено съдят по външния вид и тези повърхностни отговори на въпросите "какво учи? " и "от къде е? ". Не учи нещо кой знае какво.. обикновена нормално платена професия, не е от голям град, а от малък близо до моя. По-голям е и техните не са с кой знае какви възможности, но това за мен никога не е било приоритет, не съм търсила човекът до мен да е с пари, не искам да ме издържа, а да ме обича, да се отнася с мен добре. Аз сама мога да се издържам и никой не може да ме подкупи със скъпи подаръци и коли. Но ето, че нашите не са на този принцип. Реших да ги запозная съобщих им, че имам приятел и го поканих на обяд с тях. Запознаха се, проведоха нормален разговор и мисля, че всичко беше наред. Но веднага след като си тръгна приятелят ми - тате започна да ми крещи. "Не искам да те виждам повече с тоя грозник, такива долни боклуци няма да ми водиш в апартамента повече, ясно ли ти е? Ти до кога ще ме излагаш, ако продължиш да си с тоя да се изнесеш повече не искам да го виждам и него и теб" и още милион неща ми наговори. Мама от своя страна подкрепи тате и тя ми наговори едни неща.. Изкараха ме толкова долна и глупава.
И ме боли. Боли ме, защото никога не съм им давала повод да са разочаровани от мен. А те самите казаха, че са. винаги съм държала на успеха си, гонила съм целите си, не съм перфектната дъщеря, правила съм щуротии и глупости както всяко дете, но никога не съм минавала границата. Не пуша, не вземам наркотици, не спя със всеки, който ми обърне внимание. А те ме изкараха толкова.. нисша, невъзпитана, не проявяваща уважение, ненормална, че.. Искам да кажа, че от тогава сме в постоянни скандали и повече не издържам. Не съм казала на приятелят ми, казах му само че с нашите се много караме и когато се чувствам много зле и не ми се говори буквално идва, взима ме и прави всичко възможно да се почувствам добре.
Някой изпадал ли е в подобна ситуация? Ако ли не какъв съвет бихте ми дали? Опитвам да говоря с тях, не само с караници, опитвам, но изобщо не искат да ме чуят. Моля ви за съвети и благодаря предварително.
|
