Споделена история от Тинейджърски |
Какво е свободата за мен
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 8637 пъти
Преди много години земята по която ходим, от която се храним, тази която наричаме своя родна земя е била поробена. Нашите предци са жертвали живота си за нейното освобождение, оставили са семействата си, родното защитено пространство и са отишли на почти сигурна смърт. Избрали са да умрат свободни, пред това да живеят в робство. Заради тях ние ходим спокойни по тази земя.
Смятаме, че те са ни освободили, но така ли е наистина? Свободни ли сме? Или просто нашият поробител е друг, може би дори по – страшен и ние сме все още под робство.
Свободата е това, което трябва да ни направи независими. Благодарение на храбрите българи, дали живота си за България, сега ние сме независими от турците. Но като личности сме поробени, зависими. Не даваме израз на своите чувства, правим се на това което не сме, кой знае, може би, защото не харесваме себе си? Защото сме неуверени и имаме нужда от нечия чужда оценка, от това да бъдем харесвани? И се превръщаме в нещо различно и непознато за нас, подходящо за околните. Ставаме роби на тяхното мнение и слагаме тежки окови, които не ни позболяват да помръднем и на милиметър от това, което смятаме, че трябва да бъдем. Показваме на другите маската, която сме сложили и започваме представлението. Играем толкова дълго, че накрая забравяме кои сме. Ставаме част от множеството и губим себе си. Не оползотворяваме своя потенциал. Не се превръщаме в личности, а в измислени герои, създадени от околните. Нашите съучиници, съседи или просто познати определят мнението ни. Променяме своя външен вид до това, което харесват другите.
Скоро влязох в един популярен сред тийнеджърите сайт и разгледах профил на моя приятелка. Видях и в няколко други страници, но колкото и да се опитвах не намерих разлика между тях. Снимките, представянето – всичко беше еднакво. Сякаш сами се опитваме да погубим индивидуалността си. Слушаме една и съща музика, носим един стил дрехи, прическите ни си приличат, а поведението се припокрива. Когато не даваме воля на своето мнение, не правим нищо, което не е готино, ходим в едни и същи заведения, понеже са „яки”– свободни ли сме? Когато ставаме сутрин и започваме да правим това, което очакват околните, а не това, което искаме, свободни ли сме? Когато се погледнем в огледалото, но решим, че другите няма да ни харесат и сложим тежък грим, който да ни промени, свободни ли сме? Когато съобразяваме всяка своя дума с другите и ни е страх от тяхното мнение, тогава свободни ли сме?
Всеки има нужда от одобрение и подкрепа. От истински приятел, който да го разбере, да му помогне. Ако не покажем себе си никога няма да получим така нужното ни приятелство. Сами ще изградим стена около личноста си, която ни прави недостъпни за околните. Нека не бъркаме лирическия герой с автора и да не се слагаме чужда кожа за да прикрием себе си. Нека утре сутринта да се погледнем в огледалото и да си кажем тихо, че сме точно тези, които трябва да бъдем, че превим точно това, което е нужно и, че независимо от всичко и всички ние сме ние. Но ако не можем, ако ни е страх да надигнем глава и да се борим, трябва да обвиняваме само себе си за това, че живеем поробени.
|
