Загубена любов или поука за младите
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1183 пъти
Здравейте! Аз съм мъж на 30г. и оплесках живота си още когато бях на 20... След малко ще ви разкажа как и се извинявам за романа. Иска ми се моята история да бъде поука за всички момчета, които са студенти в момента и имат момиче до себе си, което наистина обичат и не биха искали да загубят.

Родният ми град е Варна, а когато бях на 19 се преместих да уча във ВУЗ в София, където бях на общежитие и срещнах истинската си любов. С нея бяхме не само в един университет, но и в един блок, на един и същи етаж, в една и съща компания. С времето се влюбихме, станахме неразделни, а през втория семестър дори заживяхме в една стая (не по документи, разместихме се стаите по между си). Обичахме се страшно много и дори не се прибирахме в родните си градове през уикенда както правеха повечето ни приятели - искахме да прекарваме възможно повече време заедно. Това щастие продължи две години.
През третата тя си намери хубава работа, по специалността. Сутрин беше в университета, следобедните часове на работа и на практика се виждахме само вечер. В началото това много ни тежеше, тъй като бяхме свикнали да сме неразделни, липсвахме си. Ето тук допуснах ПЪРВАТА СИ ГРЕШКА - продължих да си водя същия заседнал начин на живот, разсейвах се от това да мисля за нея като гледах сериали и играех белот, вървях назад, докато тя се развиваше. ТРЯБВАШЕ още тогава да си намеря и аз работа с работно време като нейното... но мен ме мързеше, а и ме беше страх да работя (голям глупак).

Към края на четвъртата година доста хора от компанията вече имаха половинки и започнаха да напускат общежитието по една или друга причина - на едни им се роди детенце, други бяха финансово стабилни и можеха да си позволят квартира, трети направо теглеха кредит и си взимаха апартамент. Само аз и още куп бездарници като мен се чудехме какво ще правим с живота си - специалността която учех (електротехника) изобщо не беше за мен, не си представях да го работя това, просто защото не ми се отдаваше. Започнах да работя в бензиностанция наблизо на 12 часови смени и когато бях нощна смяна изобщо не виждах любовта на живота си. В редките случаи, когато и двамата почивахме започнах да усещам как нещата между нас са станали несигурни. Тя не виждаше сигурност в мен... и това ми тежеше, най-вече защото знаех че съм виновен. Това беше ВТОРАТА МИ ГРЕШКА. Попита ме какво ще правим след като завършим, какъв е планът? Ще живеем ли заедно? Аз не знаех какво да й кажа, повтарях й "ще видим", какъв глупак само. И какво можех да й кажа, какво можех да й предложа? Тя беше финансово стабилна от цяла година, имаше служебен автомобил, беше готова да излезе на квартира и дори сама да плаща сметките. Аз от своя страна работех от 2-3 месеца и парите почти не ми стигаха, имаше адски много недоразумения в работата, бях психически натоварен постоянно, бях станал изнервен. Споделих й че тази работа не е за мен, а тя отново ме разбра, опита се да ме успокои, че тя ще поеме квартирата и с времето нещата ще се подобрят.
И тук допуснах ТРЕТАТА СИ ГРЕШКА. Лятото след четвърти курс се прибрах във Варна при нашите, започнах работа в хотел като барман, сервитьор, дори и на рецепция понякога. През това време приятелката ми наистина излезе на квартира и продължаваше да гради кариерата си, чувахме се все по-рядко и все повече се отчуждихме, грешката е че не останах при нея и не се взех в ръце още тогава. През октомври се завърнах в София. Предполагам се досещате на къде отидоха нещата. Всеки мъж се комплексира, когато не може да предложи развитие на момичето до себе си, когато момичето му изкарва повече пари от него, когато той е нестабилен. Бях нещастен, а тя беше нещастна, защото аз съм несигурен и нещастен. И въпреки всичко продължаваше да е до мен - съветваше ме, даваше ми идеи къде и как да пробвам. Но аз си бях неудачник и го знаех, знаех че не я заслужавам. Започвах да работя на много места, бил съм какъв ли не - барман, сервитьор, склададжия, шофьор, крупие, доставчик... до безкрай.
И така през следващата година тя вече можеше да си позволи да работи от вкъщи, започна да мечтае за пътувания, приключения, емоции - все неща, които никога не съм й давал. В крайна сметка след доста мъки и караници и плач и страдания тя ме остави. С най-добрата й приятелка обиколиха света, купонясваха, забавляваха се. Когато се завърна не ме потърси повече. Наскоро се омъжи, има си детенце.
Аз се завърнах във Варна, след дълъг и мъчителен период на овладяване след раздялата се бях фокусирал върху курсове за администратиране на сайтове, бази данни и в крайна сметка си стъпих на краката, вече съм стабилен и имам хубава работа. Имам и нова приятелка. Обичам я, но не е любовта на живота ми - все още обичам по-силно първата.

За какво съжалявам ли? За това, че не учих когато трябваше и не започнах да се развивам и да уча когато тя беше още с мен, за това, че не й дадох сигурността, от която се нуждаеше.
Бяхме заедно 7 години и причината за раздялата ни бях само и единствено аз - комплексиран, несигурен бездарник. Защо трябваше да ме остави, че да си стъпя на краката? !
Все още мисля за нея, всеки ден, всеки час. Не правете моята грешка, развивайте се на време, бъдете достойни за момичето до себе си, защото само любовта не е достатъчна, мислете за това, че един ден трябва да гледате и дете, да имате жилище, че разходите трябва да бъдат поети от двамата. Не живейте с мисълта, че "има време", че "нещата сами ще се наредят и изведнъж ще започна да изкарвам пари без много труд"... вземете се в ръце, защото тя разчита на вас!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 17c7a0f575

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ако не ти се беше случило - нямаше да си вземеш поуките и нямаше да си човекът, който си в момента. Поука в историята може и да има, но по-важното е, че всяко нещо в живота ни, било то по наша вина или не, се случва с причина. Братан.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: cb3e174fba

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Разчувства ме авторе! Сега ще бъда второкурсничка и почнах работа, за да бъда самостоятелна и си нямам и на идея как ще съчетая всичко - сама в друг град, да работя, уча и да развия собствената си връзка от разстояние, която по чудо е много хармонична. Това ме мотивира!

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 2af6abcc9d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Общо взето и аз затова напуснах бившия си. Той обаче беше дооооста по-зле, сигурно до ден днешен не го осъзнава. Така е, с гола любов не става, искат се повече неща. С любов само-в гимназията. И аз много го обичах и така като нея подкрепях неуморимо... до един момент. Тежка история, но такъв е животът. Братан си е прав отвсякъде, това е позитива в цялата история. Радвам се все пак, че си го осъзнал, има такива дето цял живот жената им е виновна, че ги напуснала, 'щото видиш ли, тях ги мързи да гледат.

 

...

горе^

преди: 5 години, 9 месеца hash: e5b9a64d2b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Извинявам се за изказа, но ще го кажа в прав текст! Не бъди идиот! Миналото си е минало, живей в настоящето! Дори и да криеш от сегашната си приятелка, тя ще го разбере. Ще разбере че я имаш за заместител. И тя ли трябва да те напусне по дяволите, за да съжаляваш, че пропиляваш НАСТОЯЩЕТО. Сега си с твоето момиче, остви миналото, вземи си поуката. Цени богатството що го имаш, а не което си имал едно време. Животът ще те научи да цениш настоящето и да живееш в него. Ако не се научиш, ще продължаваш да си прокълнат. Спомни си Прометей, всеки ден му кълват черния дроб, а вечерта дробът му се възвръща и така безкрай.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 051f97e5db

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   В крайна сметка и всякакъв да си, тя любовта си е една бодлива драка, която не пита никой, и не взима от предвид отбстоятелствата. Така че дали заради нещо, или друго, когато се случва, значи няма как.

 

...