Споделена история от Семейство |
Неразбирателство
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 964 пъти
Здравейте, момиче съм на 18 и имам нужда от съвет...
С родителите ми не се разбираме. Имам си приятел от 1 месец и половина(знам, че е малко), но не можем да се виждаме често, защото трябва да им помагам и това правя, нямам нищо против, все пак са ме отгледали и нормално да имат нужда от мен. Не излизам по дискотеки и не стоя навън до много късно. Ако трябва да изляза с приятелка или с приятеля ми стоя поне 4 5 часа и се прибирам. Един път с моя приятел отидохме на кино от 16 часа и филмът свърши към 18 и се прибрах и нашите ми се разсърдиха, че не било нормално толкова време да ме няма вкъщи, иначе преди това си бях с него, разходихме се докато стане време да идем да гледаме филма. Отделно в училище като изкарам 5 по нещо и те ми казват нещо от сорта: "другите колко имат? ", "защо не е 6? " и аз от това нещо се стресирам и се стремя да изкарвам само 6, тази година завърших с 6. 00, давам всичко от себе си. Ще следвам медицина, но ме е страх от това, че ако не ме приемат, нашите много ще се разочароват от мен и им повтарям, че давам всичко от себе си.. Даже ми четат чатовете.. Един път бях заспала и родителите ми използваха момента да четат.. Страх ме е да говоря с тях, защото винаги се стига до скандал и ме изкарват колко съм неблагодарна аз в случая.. И се сърдят, ако не споделям нещо с тях. Не съм искала от тях да излизам всеки ден, да ходя по дискотеки, искам съвсем прости неща. Те не се и опитват да ме разберат, мислят ме за още малка, но аз съм пълнолетна, поне малко разбиране трябва да има. Страхувам се и приятелят ми да не ме остави, защото той е много добър с мен.. Родителите ми казват, че може да се виждам с него 2-3 пъти в седмицата. Живея все пак с този факт и не знам до кога ще продължи това.. Не знам какво да правя, не искам да се карам с тях, защото нещата стават още по-зле.. Моля ви за съвет и ако има някой в същата ситуация, нека сподели! Благодаря предварително.
|