Как може едно
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 589 пъти
Здравейте :)
18г, момче

Та, питам се, как може това добро момче (АЗ или попринцип) да си намери таква приятелка, когато винаги е бил използвано от момичетата за "рамо за плач", без да трябва да се държи като неандерталец и да впечатлява, фукайки се? Не бих искал да променям характера си (да спра да съм приятелски настроен, добронамерен, честен и общителен), за да стане това, което искам. Това няма да бъда аз в този случай! Сериозно, аз не знам, никога не съм имал такава, нито пък и една нормална... затова и пиша тук.

Досега бях питал две познати, едната от тях по-близка (тя отказа, а другата нищо не отговори).

Мисля, че бях достатъчно ясен, какво искам, а защо го искам - нагон и забавление! (на проститутки не смятам да ходя, поне засега)
Благодаря предварително! :)


(който иска да прочете повече за тези объркани и може би "грешни" мисли на това момче - мен, да продължи с историята ;) )



Всички знаем това пусто нещо, че добрите и мили момчета остават на заден план, когато говорим за една връзка. Принципно голяма част от момичетата ги търсят, за да си ги държат под ръчичка, когато им трябва съвет или нужда от помощ за нещо. Мрънкат им, че искат възпитан приятел, някого от когото да получават уважение, а в същото време са с човек, който нищо от това не дава. Повечето пъти е така, същото стана и в моя случай и все още съм с "разбито" сърце от нея. Егати жалкият дето съм, за което съм - използван, подведен, разигран, подиграван после от нея...
Все тая е това, минало заминало!

Обаче, благодарение на тези 3 месеца, в които ми беше доста гадно, време, през което плаках, аз разбрах (поне за себе си), че истинска приятелка ама хич не ми и трябва, нито пък любов (18г). Имам си приятели, единствената разлика ще бъде, ако имам и гадже (ще получавам секс и "любов"). Друго няма нищо - нито ще споделям нещо по-различно, нито ще мога да се доверя на нея повече, отколкото на близки за мен хора, нито пък и прекараното време ще е и чак толкова различно... просто не виждам смисъл (не че преди, когато харесвах онова момиче виждах такъв, просто чувствата са си чувства и трудно се контролират, колкото и безсмислено да ти се струва от самото начало).

Не искам да лъжа някое момиче да ме хареса/че я харесвам, за да получа това, което искам - това е долно, гадно, подло... ниво, до което още не съм паднал, до което не искам и някога да падна.

Предпочитам в момента да се концентрирам върху това, което имам - последна уч. година, частни уроци, кандидатстване, писане и youtube.