Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Знаеш ли колко ми е писнало от такива клишенца, които някой казал и всеки втори го преповтаря, все едно научили най-големите истини за живота. Оносно тази фраза- излез от зоната си на комфорт, какво всъщност ти казват. Излез, рискувай, направи нещата дето те е страх да правиш и т. н да ти е некомфортно, тогава уж се развиваш. Само че за мен има огромна разлика между това да се развиваш ( за което съм твърдо за, човек трябва да се развива) и да скачаш в необмислени рискове. Така аз излизайки доста пъти от зоната си на комфорт, правейки рисковани неща уж за по-добра промяна, накрая си докарах страхови неврози и панически атаки. Все едно до вчера си имал социална фобия и днес те карат да общуваш със 100 човека дневно. Аз лично вече на тия клишенца на вярвам, а слушам себе си, дали съм готова или не да направя нещо. Например когато имаш някакъв проблем трябва да правиш усилия стъпка по стъпка да излизаш, а не да се хвърляш с дълбокото, така по-плавно и сигурно ще стигнеш до желаната промяна. Пак казвам това са лични мои наблюдения и преживян опит!!! Другото клишенце, което особено "обичам" е - Това което не те убива те прави по-силен!! Да бе да!! Фраза за успокоение на хора, които търпят провали и нещастия в живота си, за да се заблудят, че уж станали по-силни. Имам примери на хора, които са разбити и съсипани, точно от такива неща дето те правели уж по-силен. По-скоро са ги направили по-смазани, а не по-силни. Даже по-уверен и оптимистичен ставаш, когато виждаш подкрепа и че ти вървят нещата, а не да търпиш провал след провал. Другото модерно- стига си се оплаквал, защото си жертва. Вече човек дори да е зле, трябва да внимава да не се оплаче дори малко, понеже се правел на жертва. Така че дори да умираш не се оплаквай, не викай линейки, защото си жертва, стой и търпи. Пък и приятелите си не ги занимавай, като имаш проблем и просто искаш да споделиш с някой или да поискаш съвет, защото пак се правиш на жертва. Вече се очаква от теб да си един неуязвим супермен, дето с едно щракване на пръст трябва да си оправя проблемите, да става по-силен нищо че го заливат с помия всеки ден и да излиза рязко и бързо от зоната си на комфорт, защото ако се почувствам за малко добре и комфортно, това е на лошо, трябва да се мъчиш и гърчиш за да ги ръкопляскат тия дето ги измислят тия клишенца. Това е от мен, лично аз вече не вярвам на тия фразички, пък който както иска да си живее!

8.   Зоната на комфорт е нещо, към което всеки се стреми, но през живота си прави всичко възможно, за да не я достигне никога. В това се и състои човешкото щастие- в преследването, а не в постигането и.

9.   Не.

Зоната на комфорта е зоната на комфорта. Това е зоната, в която можеш да живееш спокойно, без много стрес.

Това, за което говорят повечето хора е, да се излиза от зоната на комфорта, когато това е нужно. Имам съседед, който от 20 години се занимава със земеделие, риболов и кажи речи, ниииищо друго. За човека това е кофротно, харесва му и го прави. Ако имаедин чалъм, ще седи 24/7 и ще лови риба. Децата му са на по 9-10 години, но според неговите думи, вече "университета им е платен" и "апартаменти ще им взмеа, като стана на по 25". Това е човек, който си е много комфортно там, където е, НО не му се налага, да излиза от тази зона.

На дай, един хипотетичен вариант. Човекът работи като земеделец, дипломиран агроном, работи яко и не се отпуска, ама в един момент решава, че вече се е наработил, отдава земята под аренда и той се отдава на "пропуснатите" неща, които са млад мъж с пари и осигурено бъдеще, най-често са жени, алкохол, наркотици и компютърни игри. Та караз си го нашия така, забременява случайно момиче, женят се, но продължава, да пиянства. Обаче има проблем - изхарчил е "имането", а праите от арендата са, ама ъхъ да не стигнат, обаче винаги са там и ги има. Детето гледа от баща си и решава, че и то може да седи по-цял ден и да бездейства. Бащата има леки болки в черния дроб, качил е 15 кила и се чуди, защо майката, която ходи на работа, не иска да спи с него, но 2-3 пъти я е чувавл, да си говори по телефона "шефа".
Сега, нашия човек решава, че ще "се вземе в ръце". Ще спре да пие, ще започне да бяга, а някой му е предложил работа, като агроном, която макар да не плаща толкова, колкото щеше да получи, ако се върне към земеделието, то поне ще има достатъчно пари и ще има време, да е със семейстовто си, защото ще е за няколко часа на ден (просто им трябва специалист по дипломо, поне).
ОБАЧЕ! Ето тук идва зоната на комфорта в ЛОШИЯТ ВАРИАНТ.
Нашият човек вижда "зор". Все пак, не е свършил нищо от 7 години, а най-тежкото което е вдигал, е било шеше ракия и чиния с ядене, а най-трудната му ментална задача е била, да реши дали да си купи плейстейшън или ексбокс. Защои му е, да работи? Парите стигат? Може би, ще пие по-малко - хем ще помогне с болежките. Ще хапва повече салата, отколкото паржолки - все ще смъкне някое килце. Тренировки? Рамо пари на вятъра за фитнес. Мозъкът му ги нагажда, само и само, да се върне към стария си начин на живот. Може и да промени нещо, но ще е временно и неефективно.
Този човек си е забил в зоната на комфорта и бавно затъва в блатото. Никой не говори за необосновани рискове. То реално погледнато, най-много да вземе да се изпоти, като се прибира по жегите лятото. Просто трябва да намали пиенето, да спре да се тъпче по цял ден, да излиза, да се разхожда и да ходи на някаква смешна работа и животът му ще е много по-весел и щастлив. Обаче изисква усилие и някой саможертвти. Едно е, да станеш в 7 и 30 сутринта, да се оправиш и да отидеш на работа, дори и да е за 5-6 часа на ден, друго е, да се надигнеш към 10 и 30, да похапнеш, да поиграеш на играта, даже може с компания, а на обяд, да хапнеш пак, ама да си зачешеш с биричката. Жена, като се прибере от работа, ако шефа е бил в почивка, може и да ти се навие, а детето ти ес радва, защото го оставяш, да играе игри по цял ден, докато ти вече си на ракия. В петък, с аверите ще са надрусате.
И тук е проблемът - просто дълбаеш на едно място и се закопаваш в все по-голяма и голяма дупка, до момента в който си неспособен, да излезеш от нея.

10.   Зоната на комфорт е да се отпуснеш на дивана у вас със студена бира и вкусен чипс.

11.   Любимият ми преподавател казва, че растем само извън зоната на комфорт. И, че всъщност да останеш там, е да избереш никога да не ти е комфортно. Аз го свързвам с надскачане на себе си, излизане отвъд това, което сме сигурни, че умеем и поемане на риска, дали ще се справим с новото, което е извън зоната.
Не знам, дали го обяснявам разбираемо...
Например колежка го моли да не я изпитва устно, а писмено, защото е притеснителна. И той й казва, а защо пък не излезеш от зоната си на комфорт, току виж до края на следването се научиш да говориш пред публика.
Или мисли от рода на - искам да уча в чужбина, но ме е страх, че ще съм сама, че може да е прекалено трудно, че може да изгубя старите контакти, че може да не съм щастлива, да не намеря работа, че може да съжалявам- по-добре да не рискувам и нещата да си останат, както са, както съм свикнала. Това е да избереш зоната на комфорт. Затова професорът казва, че тя е най-некомфортното място, защото копнееш за нещо, за действие, за промяна, ама седиш на едно място и се успокояваш, че и така си ок.

12.   Номер 7, умен човек, правилно действащ и такава интерпретация... Да си извън зоната на комфорт, не означава да си адреналиново джънки и да правиш неразумни неща. А, да не си спрял човек. Много ясно, че ще излизаш, когато си готов и колкото си готов. Работата е да не оставаш прекалено дълго, да има баланс. Помисли си колко хора има, на които животът им е кофти работа-ядене-тв-спане. Без хоби, без интереси, без контакти, даже. Безумно много хора. И ако ги питаш защо, ще чуеш за срам, страхове, комплекси. Познавам жени, които ги е срам да отидат на фитнес, защото са в лоша форма. Не се шегувам и не са малко, и е нормално. Всички се чувстваме сякаш някой ни брои точките. Познавам жени, които цял живот търпят ненормално отношение, от страх, че ще останат за малко сами. Че ще настъпи промяна. Познавам хора, които не преследват мечтите си, щото може да е трудно, може и да не стане, защото няма гаранции. Обаче гаранцията, че нищо няма да стане, ако дори не опиташ е 100%. Познавам мъже, които ги е страх да заговарят жени, защото може да бъдат отхвърлени. Ще излезе, че имат малко точки. Е*ах, тоя комфорт!
Ето ти и другата крайност на адреналиновото джънки, онова на дивана, потънало в мисли, какво е можело да бъде, ако се беше престрашило.
Клишетата, затова са клишета. Защото винаги някой има нужда от тях. Нещо позаспало се разбужда, почва да се оглежда, чувства го, че е истина, решава се да опита... А, хубаво било.

13.   Не е ли всъщност най-голямото щастие да си в зона на комфорт. Да си достигнал нивото, което можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на постигнатото, без да си нащрек и без да си изложен на стрес, притеснение, тревожност, неизвестност? Има моменти, в които се налага да излезеш от тази зона, но това е с цел да си осигуриш нова по-добра зона на комфорт в бъдеще. Истинското щастие е именно в тази зона или по-скоро в баланса межди в и извън нея. Но естествено да си постоянно извън зоната комфорт звучи много сладникаво и понеже сега са модерни "личностното развитие" и "мотивационното ораторство" и масово се хващат на сладки приказки, всеки втори шарлатанин тип "Юли Тонкин" решил да използва някакви заучени клишета, без самият той да ги разбира. Преди беше "Закон за привличане" и "позитивно мислене", сега се изтъркаха и разбрахме, че са глупости и минахме на "личностно развитие", докато пак не разберем, че и това са глупости и тогава ще измислим нещощ друго, което е същото, но звучи необременено от вече изтърканите клишета.

Между другото успехът често се постига именно в зоната на комфорт. Когато човек е спокоен и не се тревожи за неизвестното, а следва вътрешното си усещане и не се насилва, именно тогава е най-креативен. Аз винаги когато реша да правя нещо, само за да съм извън зоната на комфорт, резултата е катастрофален. И затова просто следвам пътя на най-малкото усилие и вътрешното си усещане.

Горе Братан даде пример с предложение от Ман Ю. Еми да де, ама усещаш от вътре, че това е твоя шанс и жертвите ще си заслужават и го чувстваш, че това е твоя път и ще си струва, не е ли именно това зона на комфорт. Това е следваш вътрешния си глас и естествения си път. Тогава няма да ти тежи, че правиш жертви, защото ще усещаш, че това е, което искаш.

Да го чувстваш като излизане от зона на комфорт за мен означава, че ти не го усещаш като твоя път, а го правиш, защото някой казал, че така трябва, че е хубаво, ама ти самия не го чувстваш така и реално издевателстваш над себе си в името на чужди мнения, но дори и не го осъзнаваш, а сляпо следваш чужди модели и клишета. Ако следваш себе си и вътрешния си глас, никога няма да го усещаш като излизане от зоната, а напротив - като най-естественото развитие на живота ти.

14.   Зона на комфорт- статукво, което напълно те устройва.

15.   Ето на къде да се развиваш в образование, за да не се излагаш.
Зоната на комфорт не е пачки с пари, а термин обрисуваш спокойствието. Ако да речем наистина живееш с мама и тати завършваш 12 клас и отиваш да учиш на 200км от тях е това да напуснеш зоната си на комфорт, да нарушиш рутината в която живееш.
А за другата тъпотия дето изсра - когато се развиеш емоционално( обичате се с човека до себе си имате деца), добре си финансово(позволил си си всичко което искаш) инвестираш в себе си- курсове за гответе, чужди езици, курс по рисуване, йога, фитнес, надграждаш себе си. Животът не е само плюскане и пари. Може да завършиш някоя специалност в университета. Надграждаш своята интелектуална и морална култура.

16.   1. Всеки път, когато човек научава нещо ново или има някакъв нов жизнен опит се образува нова невронна мрежа в мозъка му.
2. Този процес изобщо не е приятен, даже бих казал болезнен. Нарича се стрес.
3. Зоната на комфорт е онази рутина, която човек си е създал, через която не изпитва повече стрес. Тази рутина лежи на няколко невронни мрежи само, които са вече създадени и са напълно достатъчни за препитание.
4. Т. е. Изхождайки от всичко по горе излиза, че начина по който човек става по добър, опитен и знаещ в живот е само ако човек е в стресирано състояние. Без стрес човек е невъзможно да се усъвършенства.
5. В големи количества стреса е демотивиращ и плашещ. И тогава се влиза в черната дупка на вечното желание и мечти за усъвършенстване, но реално без никакви действия. Тия хора ги наричат мечтатели - на нищо не са способни и се плашат от новото. Колкото повече затъват в бездействието и в празните си мечти, толкова повече се демотивират и стреса да предприемат нещо ново е по-голям. Девиза на Nike е символ именно на това.
6. Страха от неуспех също играе голяма роля, но той е предизвикан от липсата на необходимия набор от невронни мрежи за да се извърши процеса успешно. Или с други думи колкото повече човек се е заврял в рутината си, толкова е по голям шанса да се провали ако предприеме нещо ново. Това се нарича да имаш разчупено и иновативно мислене или както е на английски "out of the box".
7. Неспособноста на човек да излезе от комфортната си зона води до завист. Типичната българска черта и може би най големия ни убиец.

Решението:
Разбира се ако човек е стресиран постоянно, това не е особено здравословно. Но средата може да се следва, когато стреса се комбинира с почивка. Нарича се баланс между симпатикова и парасимпатикова периферна нервна система. Неща които се учат по анатомия в 8ми клас.

17.   Зоната на комфорт е началото на деградацията.