Шах-мат!
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1860 пъти
Хей, здравейте! м29.

Писал съм и преди за историята си, но беше твърде отнесено сякаш... Не знам дали имам нужда от съвет - не виждам как мога да променя ситуацията си... Ясно виждам, че хората около мен нямат подобни терзания - живеят живота си, дори не се замислят ... В сравнение с тях се виждам като доста измъчен, изкуствен за най-елементарните ежедневни неща човек, не го понясям...

Какъв е проблемът - имам хомосексуални наклонности. Отвратително е, понеже не ги искам - ще ми се да имам градивна, нормална връзка с жена. Какво ли не съм опитал, бях дълго време доста религиозен, посещавал съм психолог, намирал съм корените на проблема в историята си, родителите си, азбучната за хомосексуализма “липса на баща” ... Но това не променя настоящата ситуация. Влюбвам се в момчета, заглеждам се в момчета, като изляза някъде - дори без да искам, като с някакъв локатор ще се загледам баш в момче, дори и преди да разбера какво се е случило... Затова, когато вървя по улицата, в момента в който усетя най естествен интерес нанякъде, преди да съм го последвал с поглед дори - моментално си казвам - не, и нарочно ще се загледам в някое момиче, ей така, за всеки случай. Безумна работа, да... Не беше така винаги, като малък се влюбих два пъти в момичета и то силно, после имах една травма като дете, и след нея сякаш спрях да се влюбвам в момичета... Но съм пробвал със интимност с момичета след това, харесвали са ме, но не се отдадох на любене (секс) - първият път например, където имах такава възможност - не беше редно, с омъжена жена, тъкмо завършвах... Макар и че ми беше смутено-приятно в началната игра на нея с мен. После, по-късно вече в университета, като преспах една вечер у една състудентка - на сутринта предложих й масаж, ей така, и аз не знам защо, тя се съгласи, разгорещихме се, но после не продължих с други действия - не беше редно, пък и тя щеше да предприеме действие ако го искаше повече... Но разбра, че имаше нещо - бях с ерекция, опрян в нея...

Същевременно, след завършването си се влюбих в две момчета, в рамките на няколко години. Беше зверски тъжно, понеже разбрах първо, че сексуалното привличане и влюбването са свързани, че любовта явно е някакъв такъв безмилостен механизъм... Признах на първото момче, с идеята да намаля напрежението - тогава имах много изпити - и също евентуално да приключа приятелството си - няма как да си приятел с човек, към когото имаш такива чувства... Той се стъписа, пробва да си останем приятели, но не се получи... пък на другото момче направо си беше ясно, по принцип съм успешен, симпатичен човек общо взето, но така съм се червил и така ми се заплиташе езика с него, че сякаш дори и външни хора разбираха... Доста му зарадвах егото с това си привличане, първо ме смачка тотално, видя ме, от самоуверен човек, в един тъмен облак, явно това му достави удоволствие. Нищо, ако така се е чувствал по-добре... ( Пък и аз узрях ( ; , дотолкова, че се чудя има ли смисъл от това да мисля за дете, за нов живот - не съм аз Този, който решава това - разбира се, но ако едно дете така ще се мъчи - защо трябва да му го причинявам това? ) ... После второто момче завърза връзка с друго момче, дългогодишна, като се запознаха пред мен - имах чувството че сякаш от яд го прави - че се боря с това си влечение, и че не можа да ме “свали”...

Освен тази непрестанна борба с “естественото” за мен, работата също съм избрал от майка ми. Вероятно - заради любовта й, да й се харесам, чувствал съм се длъжен? Мисля, че съм имал желание за друго развитие, но може би нямаше някой, който да ме увери че мога да поема по друг път...
Благодарен съм й за чудесата които направи, че да израстна щастливо, със сигурност и тя има “вина”, не само баща ми, за ситуацията сега, но това наистина не ме интересува - кой има вина... Всички имаме вини!

И така, факт е, че целият ми живот е свкаш в служба на другите (а всъщност - в служба на егото ми, примерно - на гордостта ми да не искам да бъда хомосексуален!) . Няма проблем - да - това си е моят избор, свободен съм да го направя, и наистина мисля, че това е единственият начин да намериш смисъл - да видиш усмивката у другиго... Но заблуда ли е, или малко хора поемат по такъв път, на борба със себе си... Ще ми се да знам, че не съм поне сам, поел по него, а че има и някой друг човек, който също да е толкова луд като мен ... да иска да има свободата да не приеме нещо, което не харесва, да не му се предава...
Не ми е проблемът в това, че съм би, или там - с какъвто и етикет да се нарека. Проблемът ми е в това, че за мен тези отношения са гнусни, неградивни. Не съдя хората които ги правят, не съдя себе си! Съдя делото, нещото което е гнусното в случая - не човека. Не искам да го извърша. Нека бъда какъвто ще!

Моите уважения към бащите, които са били до синовете си, към майките, които въпреки трудностите в семейството си, не са го разрушили, към щастието да имаш нормално развитие като дете, без дори да го разбереш, към хората, които не си пилеят съкровищата които имат със дребни, несъществени “проблеми”...

Хубавото на такава ситуация е едно - чакаш часът на смъртта си като нещо, което ще те освободи. Нямаш страх - няма какво повече да изгубиш - та ти нямаш нищо! Страх те е само за близките ти, ако умреш преди тях, не искаш да бъдат тъжни. Времето си гледаш да оползотвориш в нещо, което ще бъде стойностно за другите хора. Може би така живеят всички, само проблемът им е друг - кръстът им е друг...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: 5772144f89

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Сексуалността често е доста по- хммм флуидна, отколкото изглежда на пръв поглед. С медицинско образование съм, за хомосексуализма се знае, че е по-често срещан при мъжете, появява се в ранно юношество, когато момчетата по-скоро се събират на банди, после изчезва, често момчетата мастурбират заедно и т.н. Защо при някои не изчезва това нещо няма обяснение. Всъщност и аз съм го правил като малък, но си харесвам жени. Не знам тия психолози къде те човъркат, обаче сме в 21-ви век, напълно приемливо е. Не е болест. Това с липсата на баща е все едно да кажеш, че всички наркомани идват от разбити семейства или от гетото - ми не е така, не подбира, и обяснение няма. Истината е, че харесваш и мъже, и жени, като повече ти допадат мъжете. Сега остава да се приемеш. Бъди какъвто си, както се пееше в песента. Преди и аз бях закостенял хомофоб, но с течение на времето разбрах, че и те са хора като хора. Също ще се изненадаш колко женени мъже на възраст харесват момчета.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: fadb20a935

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   На теб май големият ти проблем е че, ти е "набито" някакво квадратно, закостеняло мислене- нередно било, негативно било да бъдеш... себе си?! Защо? Отговори на себе си! Дете можеш да имаш без з значение дали си с мъж или жена, може да бъде отгледано в среда с любов и здравословни отношения без значение дали с жена или с мъж. Може би ако излезеш за поне две години извън България, да поживеем сред хора за които отдавна хомосексуализма не е новост, тогава ще се приемеш. Ела в Испания, поживей тук, да видиш и хомосексуални семейства с деца, семейство като всяко друго, с хубавите им моменти и лошите също. Психолог няма да ти помогне, може би психотерапевт, не за друго, а да ти помогне да приемеш себе си.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: ac4951c5ae

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   До 1 - никак не обичам да обобщавам! Но това с бащата е нишка, която откривам за последните... 15 години - постоянно! Много хора съм разпитвал по форуми, чел съм статии, после при работата ми с психолога, тя ми разкри че по-голямата част от пациентите й с такива проблеми са със сходна на моята история - идентифицират се с бащата, не с майката. Пробвах дори да общувам с баща си по-често, барем взема да се разидентифицирам наново :D, той като разбра за проблема ми - иска да си прекарваме време заедно, винаги когато е в града ми... Малко късно... Ще пробвам по-активно с жени, но просто колкото пъти съм излизал с момичета - няма я магията, на края на срещата те винаги са лъчезарни и засмени, а аз съм като утрепан...

 

...

горе^

преди: 4 години, 5 месеца hash: b2aef83c0f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Според мен, големите ти щети не са от майка ти и баща ти, а от религията, която те скова в някакви догми. И за това се мъчиш като грешен дявол. Вероятно си бисексуален. Не е в това въпросът, а че се ограничаваш, щото било гнусно, нередно, ама, как така. Ами, гнусен е сексът, но така го е измислила природата. А да се кълнеш в безсексие, го намирам за противоестествено. Правенето на секс е като утоляване на жаждата. Естествена потребност, само че нея никой не я обсъжда. На кратко, отдай се на някаква връзка и /или секс. Животът е низ от опити, веднъж става, друг път не. Излез от тия драми, защото скоро ще луднеш.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 7fd2260b68

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   1, сексуалността, хммм.. хич не е флуидна! На мен започва да ми се повръща само ако си помисля да имам някакви отношения с мъж! Не мога да ги разбера съвременните "моди" - за мен това е абсолютно извратено, ненормално и противоестествено. А и в края на краищата - колко деца ще се родят по този начин? Жал ми е за такива хора, като автора, но и с нищо не мога да им помогна...

 

...