Тя - първа част
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1232 пъти
ВРЕМЕТО ДАВА……
ВРЕМЕТО ВЗИМА….!
НО ТОВА, КОЕТО УСПЕЕ
В СЪРЦЕТО ДА ВЛЕЗЕ,
ВРЕМЕТО НИКОГА НЕ ОТМИВА!

Тя

Тя е в хилядите ветрове, които духат по земята.
Тя е тихо падащият сняг.
Тя е ръмящият дъжд.
Тя е полето, натежало от зърно.
Тя е утринната тишина.
Тя е красивият полет на кръжащите птици.
Тя е звездната светлина.
Тя е разцъфтялото цвете.
Тя е птицата, която пее.
Тя е недогарящата свещичка в сърцето ми.
Тя е еделвайсът, в скалите, към който аз съм устремен.
Тя е планинската буря, притиснала ме в страшен плен.
Тя е нежен пролетен бриз, в люлякова нощ.
Тя е пролетният вятър нахлуващ през прозореца ми.
Тя е звънът на камбанариите.
Тя е мирисът на безкрайните житни поля.
Тя е степният път, на който не се вижда края.
Тя е светът, в който искам да се загубя.
Тя е всичко, което обичам.
Тя е моя изгрев.
Тя е единствената истинска жена, която срещнах, макар и в края на живота си, уви……
Тя стана и моя залез……….

Някъде 2006 или 2007
Обвинявам се и ще се обвинявам докато съм жив, защо не записах тази дата и този час.
Идвам си от някъде и чух в хола разговор между жени. Отворих вратата и видях една жена седнала до масата с лице към вратата. Държеше цигара в едната ръка, а в другата кибрит и се готвеше да запали. Казах „Добър ден“. Тя ме погледна. Магнетичен, пронизващ поглед. Сякаш нещо прободе сърцето ми. Затворих вратата и първата мисъл, която премина през главата ми беше: „Каква хубава жена, а захапала цигарата“. Оказа се, че тя отскоро живее в нашия вход с родителите си. Разведена. Дали усетих, че тоя миг ще се окаже съдбовен за мен, не си спомням. Много по-късно, в деня на прошката през 2017 г, част от посланието, което и писах гласеше: „Благословена да е минутата случайна, в която ти нахлу във моята съдба“. И още не мога да си простя, че не записах датата и часът на този миг. Как са възникнали и узрявали чувствата ми към тази жена, в дълбините на подсъзнанието ми няма следи. От 2004 г. си водя дневник. Имам записани няколко интересни случки със случайни запознанства с други жени. Защо за тази жена не съм записвал нищо – не знам. Най-далечният момент, в който вече знаех, че съм я обичал, беше ноември 2009 г. Бях касиер на входа. Управителя на входа беше тежко болен и аз доброволно приех да изпълнявам задълженията му. Реших да ликвидирам анархията, която се ширеше във входа, както във всички блокове, и да наложа закона за управление на етажната собственост. Трябваше да вземем решение по даден въпрос. Аз предложих да го решим съгласно закона. Тя обаче предложи да се реши по начин, който е в разрез със закона, но е в нейна изгода. Всички подкрепиха нея. Който и друг да беше направил това предложение, нямаше да се съглася, но пред нея замълчах. Защо ли? Защото вече бях влюбен в нея. Но тази дата открих чак след осем години, когато се питах, от кога са възникнали чувствата ми към нея. Сетих се за това събрание. Прегледах всички протоколи и открих въпросния протокол. Оказа се, че е от края на ноември 2009 г. По тоя начин разбрах, че тогава вече съм я обичал.