Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не си в грешка ,в днешно време създаването на семейство както всички виждаме може да се случи и след 40 ,дори след 50 г (за мъжете най-вече ) ,за жените да речем мах 35 г
Една жена за мен до 30 г може да е спокойна ,че не биха я подминали ,ако изглежда ок,а ти само на 24 и аууу ,ми сега ...
Много грешно мислене и предразсъдъци от старото поколение се е насадило в някои от по-младите ,че видиш ли времето ти изтекло и кой ще те вземе ,Ами не е така и аз съм живия пример .
На мен лично любовния ми живот ,най-силни и искрени чувства беше след 28 г ,а сега съм на 36 г ,но не съм женен и не съм умрял ,не това е най-важното ,а по-важното е с кой ще се събереш докато си жив и докато не го намеря няма да се женя !

7.   От къде знаеш какво мислят или не мислят тези над 30 години? Какво лошо има в това човек на, че и над 30 да има самочувствие? Трябва да се тръшка и да реве, че животът му бил свършил? Или че връзката му е приключила? Нито едното е верно, нито другото. На 30 и над човек има повече житейски опит, отколкото на 20, има професионално и материално по-добро положение, наясно е със себе си и другите, с желанията, целите и възможностите си.
Разсъждаваш ограничено, светът е много по-различен от това, което е бил преди 10-15 години, съответно е променено и мисленето на хората. В по-минали времена и ти на 25 нямаше да си съвсем млада мома. :))) Това, че ти си се чувствала кофти, употребена и пр. , не значи, че всички трябва да са така.
Не гледай в паницата на другите, а си уреждай и живей твоя живот.

8.   Е, какво? Да се сринат психически и да се откажат от живота ли?

9.   Не всеки живот се върти около това да е семеен и да създава поколение. Звучиш като човек, който ще се чувства реализиран и стойностен, само ако се възпроизведе и има мъж до себе си. Нямаш ли други функции, самата ти нямаш ли стойност, че да трябва да си измерваш качествата с брак и семейство? На всичкото отгоре май ти е неприятно колко си зависима от чуждо присъствие на всяка цена в живота си и те е яд на тези, които на 30 са спокойни и си гледат в своята паница без да се тръшкат, че са употребени и ще умрат сами. Откачена история, ако темата изобщо е сериозна, а не е писана от някой плехар, живеещ в мазето на майка си, който никога не се е докосвал до жена. Затова и ще си стоиш в това положение... поне докато има нормални мъже.

10.   За мен стара мома/стар ерген е манталитет, а не толкова свързана с възрастта. И си права - на хората, след 30 г. им е много трудно да си намерят сериозен партньор. Не ги гледай какво казват. Около мен е пълно със самотни мъже и жени.

11.   Хеллоуу!
Хората над 30 които не са във връзки или са спрели да обичат партньора си, да вземат да се гръмнат освен?
Спокойни ще са ами, нали няма с кой да се съобразяват.
Приели са съдбата си, късмета си, както искаш така го наречи. Знаят хората, че в този живот хубост на сила не става.
Как ли пък няма от страх да не си остана сама, да се лепна за някой само щото съм на 30 и косур.

12.   Просто имаме повече опит от теб и знаем, че не става ли, значи не става.

13.   Мъжът може да е по-стар и да се отърве, но жената никога, защото най-ценното в нея е способността и да ражда.

Загубили я, мъжете, които ще я искат намаляват драстично.

Като цяло си права. Гледай да се оправиш преди 30.

Тъпачките, които описваш няма да успеят. Ще затънат все повече и повече.

След 26 години раждането става все по опасно. Да, може и на 40 да родиш, но шансът детето да е увредено е много голям. Шансът ти да умреш също е по-голям.

Да, не говорим, че децата не искат майка им да е на 50 като са на 10. Не гледай звездите дето стават родители на 50. Това е компромис, прецакня. Ако могат биха станали по рано, но не са могли или искали.

Като мъж ти казвам, че жените над 30 ме отращават с цел създаване на семейство. Боядисани коси, 200 партньора, 100 кила емоционален багаж, погрознели, повече мрънкат от младите, амортизирани всячески.

14.   Просто много хора вече не се връзват на тези глупости. Манипулацията "стара мома/стар ерген" вече не работи.

Само да си знаеш, че много хора ти повярвахме, че си жена на 25 и никой не си и помисля, че си някакъв скучаещ по-възрастен човек, обсебен да пуска теми в сподели.нет с цел да събира мнения за по-младите от него.

15.   Макар и провокативен в поста има истина. В 20 тте си години жената има най-голям избор от партньори. В 30 тте изборът силно се ограничава . След 35 години интересът към нея е от 50 годишнш, примерно. Незнам как е за мъжете. Но етикетите стара мома и стар ерген не са валидни в днешни дни. Това е останка от миналото, когато хората са умирали на по 40 г и ако дотогава не са създали семейство, то това е бил краят. Сега е различно. Първо институцията брак отмира. В България близо 50 процента от децата са родени извън брак. Второ човек с постиженията на науката може да стане родител и късно. Така че това са отживелици.

16.   Човеците започнахме да живеем толкова лесно и толкова без усилия, че повечето дори не си правят труда да се научат да общуват пълноценно с някого...
Да не говорим как се отразява това на демографията... Жените масово ги мързи да раждат, та знае ли се! Мъжете пък - да поемат отговорност? Как ще приключи всичко това? С асимилацията ни от цигани, араби и негри...
Както казва един по-възрастен приятел: Трудните времена създават качествени хора, които рано или късно превръщат трудните времена в лесни. Лесните времена, обаче, създават некачествени хора, които с времето правят лесните времена - трудни.
Сега живеем в изключително лесни времена, в които за да не умреш от глад е достатъчно само да си отвориш устата... И познайте какво ще последва...

17.   С лумпени е пълно навън - хора, които нямат ясна преценка за себе си. Но знай едно - за една жена, дали е на 30, 35, дори и 40 не е трудно да си намери мъж. Винаги ще има ухажори дори да е крокодил и динозавър. Качеството на въпросните ухажори ще спада с годините, но на вас жените не ви пука особено нито пък имате усет за качество.

18.   Това кой колко е самонадеян, според мен, е второстепенен въпрос. Мисля, че в днешно време по-малко семейства се създават по други причини: има много голяма миграция, както към чужбина, така и вътрешна в страната. Когато човек отиде на друго място, става много по-трудно да изгради целия си живот от нулата - да купи собствено жилище, нова кола, да създаде приятелства. Особено мъжа, ако ги няма тия неща, е втора ръка човек. А и животът предлага много повече съблазни, на които е по-лесно да се наслаждаваш ако си сам. Никой не създава семейство, защото му харесва, а защото е "крайно време", сякаш това не е положително надграждане на самостоятелния живот, а досадно задължение.

19.   Мило момиче, пише ти една стара мома на току-що навършени 43 години. При мен така се е стекъл животът, никога не намерих споделеност, т.е. аз да харесвам и мен да ме харесват, винаги е било едностранчиво за мен или отсрещната страна. Но така не става нищо! Ако някой ти казва, че може да живееш с някой без любов или без поне първоначално да си го харесвал, не му вярвай, не става. С това искам да кажа, че всеки търси щастието си, ако спреш да вярваш и да се надяваш, то по-добре да отидеш на едно друго място...
За преломната граница 30 за жени и 35 за мъжете, всеки живее както намери за добре, религията вече не е толкова силна, че да повелява всеки обезателно да е задомен, а този, който не е да е маргинализиран и сочен с пръст. Сега жените имат повече възможност да бъдат независими и да се издържат сами, което определя и до известна степен покачването на възрастта на задомяване.
На мен ми тежи, че така се е стекъл живота ми, никой не иска да остане сам, но така се е получило. Никога не съм била меркантилна, винаги съм искала високоинтелигентен човек, с който да имам общи интереси и разговори. Дори не говорим за външност, защото ако не се чувстваш удобно в компанията на даден човек и мистър Свят да е, няма смисъл. С това искам да кажа, че понякога просто така се получава, на някои хора просто не им е отсъдено да намерят точен за тях човек. Дали е трябвало да се хвана с първия срещнат и да създам дете/деца и да заживея нещастен живот, робувайки на това, че съм изпуснала влака? В този сценарий виждам поне двама нещастни плюс нещастно дете или деца, които неминуемо ще са нещастни при нещастни родители.
Има и нещо друго, едва от столетие насам хората са почнали да се женят по любов, сватбата винаги е била начин да се обединяват богатства, земи, фамилии, имена, а любовта винаги е била в извънбрачните връзки. Затова, може би, всеки си търси щастието сега в брака...

21.   10 - правиш ли разлика между сам и самотен? Самота и тягостно чувство може да изпиташ и заобиколен от 100 човека, в най-шумната компания и в семейството си. И обратно, да си добре, когато си сам и свободен от ангажимент към някого. Разни хора, разни идеали...

22.   Постът не е провокативен, а казва много истини. На 30 съм с бебе и нямам нито една приятелка наборка с дете. Това не е случайно. В България на около 30 явно никой не се е забързал за никъде, с много редки изключения (говоря за семейство и деца). Самонадеяното поведение на жени и мъже на и над 30 също не ти се е сторило. Забелязвам същото, за мен това са скритите комплекси. Примерно ако майка я изолират приятелките й или жени на 30 без деца изказват деструктивна критика относно гледането на бебе. Масово в България на нашата възраст жените и мъжете са инфантилни. Да не говорим мъже на 39-40 масово изглеждат като някое застаряло момченце, дори по начина на обличане, такъв като на тийнейджър. Помаците например за да създадат семейство масово мъжете строят и ремонтират къща и до 35 максимум са го направили, дали работили в чужбина или не, няма значение. Нашите мъже търкат подметки по заведенията и дават парите си на мама, но за собствените им деца няма пари - пари за бира и цигара с кафенце обаче задължително. Тупат се в гърдите колко работят и са натоварени, неколцина познавам мъже, които реално са много натоварени и не го тръбят, нямат време за това. Жените около 30 и над 30 - винаги самочувствие на 6, грим на 6, спали с доста мъже, рядко узрели за мисълта да имат деца, задължително с фейсбук профил, задължително с почивките в Италия и Франция (но пари за деца нямали), безкрайно време се отделя за кафенета, клюки, Инстаграм, ютуб, приятелки и глезотии. Мъж на 35 се държи нахакано? Виж такъв на 39. Те нямат усещането, че са остарели и ако хванат младо трябва да си го глезят и държат, защото друго младо няма да им върже. Нито външност поддържана, нито пари, нито жилище за семейство, но самочувствие до небето и да мачка някое красиво момиче.

25.   Мила, с риск да те обидя, но си личи, че нямаш житейски опит. Животът определено не свършва на 30! И да, при продължителност на живота 70-80 години на 30 имаш достатъчно време не за 1, а за няколко сериозни връзки. И това, че не си намерил подходящия/тата не те прави втора категория човек и трябва да се хванеш с първия срещнат, защото друг шанс няма да имаш. Така, че съвсем нормално хората на 30 да се държат така и да са дори по-самонадеяни от 20 годишните, защото на 30 имаш опит и знаеш и какво искаш и какво можеш да предложиш в една връзка, а и не на последно място си много по-независим във всяко отношение, отколкото на 20.
Това не е 19 век когато са се женили на15, но и всеки доживял до 40 са го приемали за старец.

27.   Аз лично намирам за донякъде забавен фактът, че болшинството коментирали от таргет групата която визира аторката- сиреч необвързаните хора на около 30, отговарят с добре подчертана нотка на самоувереност, спокойствие, да не изпозлваме по силен термин - гордост едва ли не. Напълно в тон с феномена който визира авторката.

И на другата крайност имаме номер 19 - една жена на 43 години, очевидно достатъчно интелигентна и зряла за да осъзнае, че колкото и да си самодостатъчен, със самочувствие, в крайна сметка човешкото щастие се върти около една думичка - споделеност.

Обърнете внимание и в начина по който се обръща номер 19 към авторката и като цяло конструкцията и изказа й. Тя е седнала и помислила какво точно да сподели с аторката за да може да и помогне да разбере какво да прави, или може би - какво да не прави. Измежду редовете доляваме полъх на смирение. Тотално в контраст с повечето коментиращи на които подозирам, че тепърва им предстои да се запознаят с този жесток съдник - лицето което един ден ще ги гледа от огледалото когато станат на 43. И тогава едва ли ще се оглеждат толкова самодоволно. И този ви образ ще ви гледа със съмнението във собствените ви мотиви и дела.

Успех им желая в това начинание, макар и те сега да не осъзнават, че вървят натам:) Образът от огледалото ви чака търпеливо да се наразходите из този увеселитен парк в който си мислите сега, че живеете :)

28.   Защото си зависима от друго присъствие, имаш липси които очакваш друг да покрие.
В много дълга връзка съм защото искаме да сме заедно, но всеки от двамата може да продължи и без другият. Няма да се сринем, няма да се гушкаме, няма да си мислим че" светът е свършил.
Здрави хора сме... никой от двамата не е патерица на другият, можем да бъдем такива ако някакво външно влияние го наложи- болест, тежък момент т. н. Но в никакъв случай увиснали като беззащитни палета ако сме без (забележи) партньор (а не зависимост).
Лесно се привързва и много страдаш... за себе си, защото губиш опората на другият, своя си нямаш.

31.   Авторката към 28 - Тук въобще не става дума за моите липси, за това колко съм саможива (в голяма грешка си btw), темата е за съвсем друго. Коментар 27 го е написал/а най-добре - адмирации към него/нея! Това е самата истина, драги ми самодостатъчни си хора.

32.   Хахах! Животът вече бил 80 години и затова можело да се мотаме до 50! АБЕ ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ БЕ?! Когато майка ми е била на 30, аз съм бил втори клас ученик, а сестра ми - 5 годишна. При това и двамата ми родители са 3-то поколение висшисти, не някакви цигани от махалата.
Та така е то - мотайте се и се разтакавайте, след като не ви стига акълът да се възпроизведете дори. Търсете навсякъде другаде причината, но не и у вас. :) Убеждавайте себе си, както и един-друг, че всичко е нормално, че животът си е ваш и т.н.
Както пишат №27 и №16 (най-точните коментари!), един ден ще си сърбате попарата с голямата, крива, поръбена лъжица.

33.   Не 27, 19 определено не казва това, което ти си се опитал да изкараш, че казва. Такива като теб е крайно време да приемат, че днес за много хора размножаването (ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА, ХАХА) не е приоритет. Дори при някои тотално липсва като желание. Защото всъщност това е зорът на такива като теб - искаш да се раждат повече бебета, за да има повече (работници, консуматори и т.н.) за икономиката (казано най-общо и кратко). Колкото и пошло да звучи това, само това е истината и това стои зад всичките логореи изпълнени със злобливост и заплахи към хората, които не биха се размножили с кой да е (както например не е направила и номер19 и дори е споменала неоспоримия аргумент защо) и хората, които по принцип изобщо не биха се размножили, защото не желаят. Пука ти че ти дреме кой и дали ще е щастлив напред във времето, дали ще съжалява като стане на 40, 50, 80 и т.н. - просто те е яд, че от тези хора няма да бъде извлечено максималното ;)

Съветвам теб и такива като теб (примерно 13) веднъж завиниги да престанете да си позволявате да третирате хората като добитък, който трябва да бъдет експлоатиран и размножен, и да приемете че всеки човек има право да живее така, както сам си прецени. От напъните ви за манипулация смисъл няма, хабите си енергията за нищо. Има достатъчно много самотни родители, които с радост биха
приели част от вашата енергия и свободно време под формата на някаква подкрепа...

36.   Не страшно да нямаш мъж, жена. Страшно е никога да не си имал и да си винаги сам като куче. Не всеки има късмет в любовта, а в наши дни да срещнеш подходящия/та - понеже честно казано сме станали доста капризни, е доста трудно. Едно време са гледали да имат другар в живота и семейство, сега - да отговаря на десет критерия и да е ок по фън шуй, зодия, тай-чи, да ни пасват чакрите и какво ли още не.

37.   Права си, авторке. Аз съм се запътил към това да съм стар ерген и съм в тези среди. Познавам множество жени и мъже на 35-40 и нагоре, които са самотни и на повечето им е криво и не им е добре така, макар и да се опитват да го прикриват с пътувания и разни хобита.

Ако искаш да имаш що-годе нормално семейство и деца гледай да оправиш тази работа преди 30, особено ако не си супер красавица. Всички феминистки глупости само ще ти изядат главата, ако ги послушаш, и накрая ще съжаляваш. С една позната на 43 (стара мома) си говорихме на тема феминизъм наскоро и общо-взето въздъхна и каза как феминизмът й бил прецакал живота.

Повечето стари ергени и моми не желаят да им се напомня за това, че са се прецакали и затова и коментарите често са силно негативни. Реално погледнато, някой може наистина да е по-добре сам и наистина да не става за родител и да му е по-добре така. Но това, според мен, са по-малката част. Повечето сме просто объркани хора, с комплекси, с нереални очаквания, недостатъчно гъвкави, и с кофти късмет (късметът не трябва да се омаловажава при намирането на подходящ партньор). Аз си признавам, че съм се прецакал. Даже и късметът ми не е бил толкова лош, защото съм имал възможности, от които не съм се възползвал поради комплекси и мислене "да не се мина". Понякога като гледам двойки в парка с децата им и ми идва да зарева.

38.   Адмирации за 32 и 27!
Ние като хора не можем/трябва да вървим срещу природата което се пропагандира сега.Семейство и деца се създават докато си млад защото тогава е по-лесно за всички и най-вече за децата.
Търсите перфектни партньори,връзки ,бракове и т.н. ами такива няма,нямало е и няма и да има!Създаваш семейство,дом и т.н. гаранции няма,буташ и така.

39.   Няма гаранция, че ако създадеш семейство в един момент брака няма да се провали. Причините са много и различни. Не подкрепям браковете, който са такива само на хартия, както и извънбрачните връзки. Омъжих се на 31, раведох се на 36. Сега съм на 42, сама с 10 годишно дете, защото така и не открих подходящ партньор.

40.   Зная, че съм изключение, обаче за първи път се омъжих на 34 години и смятам, че избързах: мъжът ми се оказа темерут, качество, което аз сбърках със сериозност. На 42 се разведох и на 43 се омъжих за втори път, този път щастливо. Нямам деца не защото не можех да родя на 34, а защото бившият ми съпруг не желаеше, а и аз не горях от желание гените му да пребъдат. Сега пък вече е късно. Но този негатив е съществен само за хората, които на всяка цена искат да станат родители, аз не съм от тях. За онези, които търсят в другия пол любов, партньорство и споделеност, а на поколението гледат като на естествео продължение на създадени вече други отншения, практически няма възрастови граници.
Въпреки че съм го правила два пъти, на мен никога не ми е било важно омъжена ли съм или не, това явно ми личи и по парадоксален начин именно то привлича мъжете. Нито съм някакво неземна хубавица, нито съм секс тигрица, нито пък кой знае каква домакиня. Само че мъжете знаят, че така, както мога с тях, така мога и без тях и че това по никакъв начин няма да повлияе нито на стандарта ми, нито на житейската ми философия, че човек първо трябва да се чувства добре сам със себе си и чак след това да допусне друг във вътрешния си свят.
Съветът ми към авторката е да инвестира първо в развитието на собствената си личност и после в дадена връзка. Така вместо да изглежда нежелана, ще изглежда трудно достъпна. Съпругът ми, горкият, живее с убеждението, че единствен той, понеже е юнак, умник и хубавец, е успял да ме спечели, а всички слабаци, тъпаци и грозници са се провалили. Докато истината е, че се омъжих за него защото го обикнах до лудост, а и продължавам да го обичам; това е причината да съм с него, а не за да се размножавам, за да ме храни някой или за пред хората.
Съгласявам се с номер 33,, че това желание на всяка цена да имаш деца често е от неспособност да създадеш каквото и да било друго.
В този форум е пълно със самотни майки. Поякога се потрисам от мотивите им: аз, примерно, не го обичах, обаче МУ родих дете; или любимото ми: той е пияница, бие ме, не работи, но съм бременна. Имам и приятелки такива "героини" - с разбито здраве, с изнервени деца, с куп заеми и слугинаж за който ги наеме. А тази жена е можело да бъде полезна като лекар, като учител, като архитект...

41.   Има два типа - едни искрено съжаляват, че нямат деца, други се самоубеждават, че са си самодостатъчни, защото така или иначе са Айнщайн или негови роднини...Според мен е хиляди пъти по-добре без мъж/жена, но с дете/деца. Те са най-смисленото нещо. Адвокати, инжинери, художници ще има, но ако не оставяме ДНК, нищо няма да има.

42.   Хахахаха, поздрави от отвъдното (или от следващия свят, защото явно този е свършил за мен, без да съм знаела)!
Ж47 със съпруг М51 с дете на 2 (днес ги навърши!), сключили първи (и последен!) брак преди малко повече от 2 години...

43.   Припадам от смях вече.
Много народ, който насърчава ранното възпроизвеждане, много нещо. Даже и мъже. Не знам само къде са тия мъже, зашото на живо други приказки слушам. Напеимер, "ама не съм готов"," рано ми е още(а той е на 33 разбираш ли) "," ама не съм сигурен"....
Така, че скъпа, авторке, и да искаме да създадем семейство преди 25, с мъже като днешните, няма да стане. Трудно се намира партньор, осонвно адекватен и точно хирата над 30 са го разбрали и разбира се, са се примирили.
Адмирации към жената по-горв, която обясни, защо е сама. Така е при много хора, но е по-лесно да съдим и да слагаме етикети...

44.   Мисля, че да съдим личните избори, личната болка на хората е много незряло и погрешно. Не знам, защо в България това го има и е ужасно неприятно. Не визирам автора на темата. Това са ми наблюденията.
Отговарям по темата:
В днешните времена, много неща се промениха, да не кажа изродиха. Семейството вече, не е ценност и не стои на първо място. Затова и възрастта нараства. Само, че има един момент, в който биологията не може да бъде излъгана, нито със стабилно себеусещане, нито с положително мислене. Животът е такъв какъвто си го създадем, сами общо взето. Изборите на партньори, също. Тук, разбира се има и известна доза психология, събития в миналтоони и детсотвот ни, които трябва да се вземат предвид, защото са от много голямо значение. Защо не ми се получава? Какво не е наред с мен? Това са въпросите, които започнах да задавам към себе си. Стигнах до състояние на депресия, постоянен плач и тревожност, защото на всяка цена искам да имам човек до себе си, да го обичам, да ме обича да се грижим един за друг. Все не се получаваше. Попаднах на партньор, който отказва да има семейство, не иска да живее с жена, иска да си живее живота свободно, влюбих се в този мъж, заобичах го, като смятах, че това е временно, че е преживял своите травми и не е бил обичан и обгрижван достатъчно. Това се оказа поредният неправилен избор. Поредната болка.... Не, нямам самочувствие и точно там ми е проблемът - позволих сама, да ми се случи, това което ми се случи в живота. Сега болката и натрупаният горчив опит, както и травмите са трудни за лекуване, но смятам да се опитам да се справя и да разчитам предимно на себе си. Изморих се... За тези, които имат семейства и деца.... Обичайте децата си и им давайте добър пример, доколкото ви е възможно, по -често ги прегръщайте и им казвайте че са ценни и обичани, защото липсите, след това се отразяват на живота им в по -късен етап. Някои травми са наистина тежки. Простете изповедта ми, дано съм помогнала на някого. Бъдете здрави и щастливи.
Ж39

45.   Защото мъжете станаха неспособни да издържат семейство, нямат осигурени жилища, доходи и т. н особено ако говорим за такива на 25-26 годишна възраст. А на кой му се прави семейство и деца ако нямат финансовата възможност да ги гледат? Другото което е, жените станаха равни и дори надминаха някой мъже по доходи, има повече разкрасителни и подмладяващи процедури, та могат да изглеждат млади и красиви дори и след 30 и 40. Та от там идва и тяхното самочувствие. А това за старите моми и ергени е пълна глупост от времето на баба и дядо и се чудя защо още някой хора се връзват на тези неща ….

46.   № 44, ще се справиш! Силна си, въпреки че си нежна и крехка отвътре. И на твоята улица ще изгрее слънце, сигурна съм! Пожелавам ти истинска любов и щастие!

47.   Защото реално и на мъжете и на жените след 30, които нямат деца, си им е доста широко около врата. Има си професия, има си къде да живее - след 30 вече човек е понатрупал житейски опит, цени повече себе си и личния си комфорт, по-малко е склонен да допуска младежки грешки или да си излезе от пътя, за да угоди на някого. Като цяло хората са по-улегнали и спокойни и са видели вече, че не са изгубили, кой знае какво в сравнение с женените си приятели и приятелки. Знаят да си гледат преди всичко собствения интерес. Плюс това и мъжете и жените над 30 имат в сравнение с 20 годишните по-висок доход, съответно по-добра възможност да се поддържат, глезят, грижат за външния си вид, да инвестират в себе си. Установили са, че животът им всъщност не е лош и докато на 20 има едва ли не някаква паника - "леле, всички се изпожениха, аз още не съм...", то на 30 вече си установил, че то пък май хич не ти е зле и така. Още повече пък като си се нагледал тук там на провалени бракове или стресирани млади родители. Та, няма за какво толкова да се юркаш. Добре си си. Не е свършила рибата в морето. Спокойно може да си поживееш и още малко така, докато попаднеш на правилната или правилния.

Впрочем явлението далеч не е изолирано. И ако по нашите земи е навлязло последните 10тина години, то в Западна Европа се наблюдава отдавна. Нещо повече - там и възрастовите групи 40 и 50 се чувстват по този начин.
Скоро и у нас :)

48.   Авторке, мисля че изобщо не си разбрала, какво ти е казала номер 28. Прочети поста и още веднъж.

Изобщо не ти е казва че си саможива. То от самолет е ясно, че ако си беше самодостатъчна и нямаше липси, изобщо нямаше да задаваш въпросите, които задаваш...
Номер 28 ти дава ключ, над какво да работиш, за да привлечеш и задържиш читав партньор. Несигурността и страхът раждат зависимости, раждат връзки в които партньорите са неравностоини и единият винаги страда. Намери първо себе си, за да те намери и другият.

49.   Аз само бих искал да благодаря на номер 45 за солидната порция смях :)
"Блажени са верущите" :)

50.   Нещастните БГ поколения , още комунизма не ги пуснал, вече джендъризма и феминизма ги удрят.
И не могат да се освестят.

51.   Това са норми от стадото за стадот. Да създаваш семейство за да те одобри стадото е равно на самоубийство. Човек трябва да направи това, когато неговото вътрешно убеждение заговори, че това е правелния човек.Че това е точния момент.Особенно за жените е адски трудно да създат здраво семейство, ако вече имат дете от друг мъж.Моя комшийка забременя от негър.Човека мениджър в Сименс.Явно се е подлъгала, че е стабиляга, той и наду стомаха и дувна.Като преди това надул стомаха на друга и пак така духнал.По-лошото е , че сега комшийката е самотна мойка на дете диагностицирано с аутизъм.Тя самата ми е казавала, че тя е диагностицирана с аутизъм.Сега това дете всеки ден изпада в истерии.Тя се чуди как да се справи с него. И за какво и беше всичко това? Създаде просто един нещастен живот, а нейния стана още по нещастен. Кой ще я вземе вече с черно бебе болно от аутизъм? Това значи да си почерниш живота и буквално и преносно.




Чингис Хан

52.   Старите моми между 40 и 50 са ми любими. Много са особени, трудно се отварят, но пък веднъж като им го пъхнеш се разгонват до небето.

53.   40, много лекарки, архитекти и инженери също имат деца, ти изваждаш лошите примери от обкръжението си за майки с деца, за да пребъдат комплексите ти, че нямаш такива. Много стари моми или омъжени жени без деца също са част от този феномен - или ненавиждат децата като цяло, или съжаляват родителите и мислят, че са супер нещастни. Мила 40, нищо не може да се сравни с очите на детето, нито мъж, нито кариера. Не живеем и вече в дни, в които майките не работят - има лекарки и с по две деца.

54.   Истината е, че хората ставаме все по-големи егоисти и се отдалечаваме от чисто човешкото в себе си. Заприличваме на био роботи, на които единствената цел е да ядат, пият и правят безразборен секс. 30-те и 40-те години били много хубави, човек имал професия, стабилни доходи и т.н. Не си губел времето с деца, а бил обръщал внимание на себе си. Пълни глупости! Хубаво имаш стабилни доходи, ама дали е хубаво да ходиш сам на почивки или като се прибереш да няма с кой една думичка да си кажеш. От семейството по-хубаво няма. Сто пъти по-добре е да ходиш веднъж в годината на почивка за няколко дена, но да си със семейството си, отколкото да обикаляш целия свят, но да си сам.

55.   Аз съм на 34 години и съм девствен, макар да съм имал две приятелси досега! И въобще не ми пука! Бъдещето е пред мен!

57.   Най-тъжно е като остарееш да нямаш никого, но ако така се е стекъл живота ти, какво да правиш? Имам много приятелки между 30 и 40 без деца, които искат да заченат, но не могат. Познавам и такива, които не искат деца. Мисля, че в крайна сметка старите моми не искат да са сами. За тези неща не можеш да си правиш планове. Ще видиш, че годините минават все по-бързо. Утре и ти ще си на 30 и ако нямаш подходящ партньор, не значи че всичко е загубено. Любовта идва на всяка възраст, за деца в един момент е късно. Ти не го мисли. Аз вярвам в съдбата, ако нещо е писано, ще стане. Ако трябва да срещнеш даден човек, ще го срещнеш. И кога го срещнеш, не е случайно. Аз мисля, че е правилно за жените над 30 ако някой ги зареже, да не е краят на света. Бъди здрава и успех! Ж32 с мъж и деца

58.   Децата не са панацея и средство, с което да си запълваме и лекуваме празнотата в душата. Те са осъзнат избор и естествено продължение на живота, благословия дар и т. н. Както и много голяма отговорност. Много хора, ги превръщат в самоцел, да имаш дете е задължитлено, защото така трябва, защото иначе светът ще се затрие. Но как се грижат за и дали могат да се грижат за дете, не си задават въпроси. Затова и много деца страдат и растат без топлина грижа и обич. Та, да имаш, дете не е самоцел и прищявка, само и само да не си сам.

59.   Аз съм на 29, искам да имам дете, но си падам по жени. Как да го направя, мисля, че ин витро процедурите ще са скъпи? Някой може ли да ме посъветва какво да направя?