Споделена история от Любов и изневяра |
Любов или измама?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1184 пъти
Здравейте! Имам връзка от 10 години, която винаги е била силна и споделена, но в мен винаги се е таило някакво чувство на неудовлетвореност. Аз съм много романтична, а другарчето ми винаги е страняло от тези неща. До толкова,че ме е карал да се чувствам виновна за абсолютни глупости и засрамена,че ги мисля и искам... че дори мисля,че има други романтични хора, като мен.
Оказа се,че винаги е имало нещо, което по една или друга причина не е разбирал за мен,а по този начин не ме е и опознал наистина.
Имам нужда от комуникация. Огромна, истинска нужда, В работата си срещам двама-трима души с ограничени знания и интереси в няколко области. С тях комуникацията не води до никакво интересно развитие :) Та! Случи се така,че обстановката вкъщи взе да става все по- обтегната, за себе си дълго време чувах само критика,оказа се,че всяко положено време и грижа в нещо са абсолютно излишни. Принципа беше или лошо,или нищо. Аз се затворих в себе си, въпреки,че имахме няколко доста сериозни разговори по отношение на отношението в къщи към мен, към децата(имахме неразбирателства и в това и то големи), мъжът ми се държеше все по- просташки с мен и аз започнах да бягам от всичко това в работата си. Дотолкова,че изкарвах на работното си място по 12-13 часа, като останалите от денонощието работех вкъщи,за друго място. Без да имам нуждата от толкова пари ти това да е на всяка цена...просто за да бъда добра в нещо и да получа нужното ми признание.
В една от вечерите си спомних за един сайт за запознанства,или по-скоро чат, в който на случаен принцип се свързваш с непознат. Исках просто да поговоря с някой. Така в 3 сутринта се озовах на телефона, в някакъв интересен разговор с някого, от когото наистина имах нужда в този момент. Ставаше дума за книги,изкуство, архитектура.... всякакви неща, за които наистина отдавна нямаше с кой да говоря,а хранят същността ми. Изгубих за миг събеседника си, без да зная как се казва дори, мъж ли е или жена :) Успях да го открия отново и по-късно разговора се премести в Телеграм. Не знаех какво е това, но той ми обясни как да го инсталирам и се прехвърлихме там. Малко по малко се опознахме, комуникацията ни от ежедневна много бързо стана денонощна,а разговорите все по-лични. Той беше потаен, пазеше абсолютна анонимност, каза ми някакво име и професия, за които наистина не съм сигурна,че има как да проверя... хлътнах. по неговите думи и той... През цялото време си мислех как мъжът ми явно няма нужда от мен, затова няма как да го направя щастлива и нашата раздяла малко по малко започна да става факт. Всичките ни разговори опираха до моето изнасяне, а той настояваше,че имам друг. Което беше и така и не беше. Този ми върза на два пъти тенекия и ме убеждаваше,че ще дойде другия път ... също както правят измамниците :))) 2 месеца по-късно и точно седмица преди нашата така очаквана среща, мъжът ми ме притисна и поиска да научи всичко. Извади ми думите с ченгел, наистина мислех,че няма да преживее истината. Помоли ме да му покажа какво толкова си пишем...денонощно. Отворих му чата и зачете..
Доста от хронологията беше изчезнала,но кореспонденцията ни за 5 дни,той чете около 3 часа... Беше дълга и мъчителна нощ, плакахме заедно...много. Нямаше как да му кажа,че не го обичам, защото не беше така. Обичах го и продължавам с цялото си сърце... Говорихме,говорихме,говорихме за нас, всичките ни спомени, семейството,което сме създали...
Писах на онзи човек, казах му всичко---- бях споделила за децата, но... пропуснах най- важния факт, аз съм във връзка, с която не зная как да се справя и изобщо не зная дали мога да му дам тази любов, за която настоявам. Казах му няколко пъти,че съм ужасен човек и, че мога веднага да му дам истинска причина да ме мрази... но винаги ме молеше да не го правя.
Уж приключихме, но той сякаш не повярва... същата нощ спах, не бях спала от няколко месеца, в които или работех или лежах,но не спирах да си пиша с него. Няколко пъти опитвах да се чуя с него, но той винаги се криеше от това. Така стана и тази нощ,мъжът ми наистина искаше да говори с него.
Събудих се по изгрев, а мъжът ми каза, че знае всичко. Беше чел цяла нощ за интернет измами и ми даде много доводи,че това е една от тях.Тъй,като виждаше,че приемам това за възможна истина, но не искам да го приема за единствената, се уговорихме да си направи профил и да му пише, като ми докаже,че до седмица и на него ще говори така мило и любезно,както на него. Че манипулацията ще е същата.
Писаха си известно време, като моят мъж донякъде доказа теорията си, само, че аз бях убедена,че онзи знае,че някъде там се крия аз... Та това беше един от профилите, през които той се опита да се свърже с мен отново. Ден преди денят на срещата ни,му писах. Взех чужд телефон,направих профил и му пиах кодирано,както само той би се сетил да провери шифъра :) Беше нещо от нашите неща.. Знаех,че ще се сети веднага. Но не му казах да не се връща повече в онези чатове. Казах му само,че ще се видим. Наистина исках да се убедя,че този човек е истински и исках да му кажа всичко това на живо, да плачем заедно ако трябва и да ми каже,че съм зла кучка и ме мрази, в очите. Да изпитам болката си.
Но след,като изчезнах от този чат, той веднага писал на този,който е в мъжа ми и онзи не издържал. Пратил му снимки на това как и какви неща си пишем, разказал му цялата ни история и му пратил всичко това и от двата профила, за да разбере онзи,че тук стои един човек. Който ме обича и държи на мен.. И ще се бори докрай,каквото и да става. Онзи го блокирал и изтрил всичко, включително профилите си. Така затвори всички възможни врати към мен, освен онези малки следи,които ми остави около личността си, и които мога да проверя... колкото лесно, толкова и трудно.
Та..
Сега сме заедно. Ново начало,каквото не сме имали никога. Никога. Със споделяне на мисли,сънища,емоции, бележки... всичко,за което си бяхме мечтали с онзи човек, моят мъж го прави без дори да подозира...Не спира да говори колко е истинско и прекрасно и за мен Е така. Така е,но нещо недоизказано ме гложди,изяжда и побърква. Дали да го намеря и да поговоря с него... когато знам,че ме ненавижда,ще мога и аз да отрежа всяка връзка с него и да си го страдам така...
или да се накажа с това и да си мисля... и повече да не занимавам никога никой със себе си :)
Ще ми се да си докажа нещо, дори да знам,че може да бъде доста опасно и рисковано.. Как да продължа? Също...дали някой има опит с подобна връзка- измама??? :)_Може би ако някой има,ще се познае в това..
|
