Раздялата боли
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 930 пъти
Здравейте, хора много бих искала да споделя своята история и да чуя още гледни точки. С първия ми сериозен приятел живеехме заедно 9месеца, за някои може да са малко но си е почти година всеки ден неразделни заедно, живеехме с техните и това не ми харесваше. Влюбихме се силно и лудо в началото всичко беше прекрасно като в приказките, нещата между нас се развиха толкова бързо, точно както той си е бил представял, когато е с правилния човек. С времето имахме спорове, караници, но ги преодолявахме. Докато един ден чашата преля и си събрах багажа заради майка му понеже тя ме нападна, а той не ме защити и изкара мен виновна, почувствах се ужасно нисша и не на мястото си. Подтисках се доста и правих много компромиси. След раздялата ни се търсехме, излизахме, пишехме си. Бяхме с недояснени отношения. Питах го хиляди пъти какви сме ще бъдем ли заедно, а той казваше, че искаме да сме заедно но можем ли всъщност да бъдем, след като имаме неразбирателства, които не може да изчистим или поне не знаем как. Докато един ден спрях да му отговарям. Той ми звънна и ме покани да пием кафе в тях, отидох поговорихме и се събрахме, тръгнах си от тях понеже имах работа а, вечерта ме покани отново в тях, да бъдем заедно с родителите му, да вечеряме както преди и такааа преди да тръгна за тях той ми звънна и каза да го отложим, понеже имали проблем в къщи. Не ми мина през ума, че може да е заради мен понеже ми сподели че техните си имат проблеми. На следващия ден го нямаше никакъв, писах му какво става приключваме ли и той ми отговори мисля, че да. Тогава аз му отговорих, че му благодаря че се подигра с моите чувства и още други неща, които ми бяха на душата. Всичко ми се срина, страдах плаках с дни, както и той, защото на следващия ден отидох до тях взех си някой неща и му оставих всички неща които ми е подарявал. Там беше и дядо му разказа ми, че са се карали много с техните и че той не е спал в тях, имаше бутилки от алкохол в стаята му. Мъка ми е и не мога да забравя, защо така ме излъга, защо се подигра с мен, защо нямаше смелостта да ми каже, има толкова недоизяснени неща, исках да се самоубия, защото няма да намеря друго такова момче, което да ме обича и приеме