Споделена история от Други |
Въпрос към жени
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 553 пъти
Никога не съм живяла сама повече от три месеца. А и тези три месеца бяха заради проект по работа в друга страна.
Беше ми много добре, даже страхотно добре бих казала.
Но как е ако дълго време живеете сами?
Без родители, мъж и деца, съвсем сами. Говорила съм с няколко жени, единодушни са, че веднъж като свикнат, после им е много трудно да делят пространството си с други хора. Никоя от тях не иска някой да им нахлува в личното пространство, така го приемат.
Едната живее сама от около 5 г а другите 2, по около 3 г.
Живеят си нормално, но със свободата да решават сами без да се съобразяват с никого какво, кога, къде т.н.
Пътуват си често по екскурзии, ходят си на разни партита, на походи.
Две от трите имат връзки, но всеки си живее в домът си. Не искат да живеят заедно с мъжете. И изглеждат щастливи.
И трите са живели преди с мъже, две са разведени, третата не е сключвала брак. Две имат деца (1 и 2) от които две живеят, където учат и се прибират някой уикенд от дъжд на вятър, но са големи и напълно самостоятелни, не очакват всеки път да заварват майките си у дома. А третото "дете" вече си е самостоятелно момиче и си живее по подобен на майка си начин на друго място.
Възраст на жените - 40, 43, 48 г.
Това е въпросът ми, как е за вас да живеете сами?
|