Момиче съм, а харесах момиче!
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 773 пъти
Здравейте, искам предварително да се извиня, ако има грешки докато четете!
Започвам от тук, че преди 3 години харесах момиче от училището си...
Бях 8-ми клас, а тя 10-ти. Не знаех дори, че ще съм в едно училище с нея. Всъщност се оказа, че си паднах по отличничката на училището.
Реших да ѝ пиша от фейк профил в.... Писах веднъж и не ми отговори, писах още няколко пъти и познайте какво не ми отговори. Веднъж ми писа само едно „хей" и после само сийнване. През това време, аз най-наивно изпъквах където и да е. Приятелките ѝ ме гледаха странно, ако бях навън в кафене и ме виждаха ме снимаха "тайно". Когато говорех по телефона две нейни приятелки стояха поне метър от мен и тя ги чакаше на стълбите и се споглеждаха. Два пъти се засичахме в обратни посоки, ако тя я била на 3-ти ет. аз бях на първи пред кабинетите една на друга. Аз не изтърпях това напрежение, което се получи. Една сутрин отидох до нея и казах:
–Хей, може ли да поговорим?
Тя прие, отдръпнахме се от приятелките ни казах ѝ:
Усещам напрежение и не знам дали е така при теб. Приятели и аз веднъж обсъдихме слух за теб относно твоята ориентация. Мислят си, че всъщност ти имаш привличане към момичета. На мен лично ми е супер странно това и затова реших да ги опровергая като просто попитам правилният човек вместо глупост след глупост.
Тя горката не смееше да ме гледа в очите, отрече разбира се всичко и докато говореше усещах страх. Реших, че това ще бъде последният път, когато въобще правя нещо свързано с нея освен мислите ми.
След всичко ни удари онлайн обучението и рутинното.
Минаха 2 години и тя стана 12-ти клас. Ще следва за престижна професия. Въпреки изминалото време, аз все още усещам онази малка тръпка не толкова голяма, но чуя ли името ѝ... Странният ѝ поглед, с който ме поглеждаше първата година не изчезна и до днес. Явно я наплаших доста, но имам огромна промяна за тези две години- навици, вид, говор и държание забелязва се. Пак гледа уплашено към мен... Остава си загадка за мен, защото тя е момиче, което може някой да види рядко. Не е нещо особено, но ако човек се опитва отстрани да я опознае ще я хареса, а не си представям лично. Не знам, какво ми е?
Дори не съм много сигурна дали е би., защото ми се струва супер нормално, което пък не много нормално. Ехо, живеем в ненормален свят...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 617deab5ab

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не ми се чете като видя истории за хомосексуални, транссексуални и т. н. Досадиха вече тези неща

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 428e3d5921

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ненормалната си ти, защото тормозиш човек, за когото не знаеш нищо за ориентацията му. Не знам защо, различните решавате, че като харесвате някого сексуално, задължително той е такъв, какъвто на вас ви се иска. Съветът ми е, да не си агресивна и да се увериш дали съответната има няма някакъв шанс да откликне на мераците ти.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 6a8e1ad87f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Предлагам да не обръщаш внимание на 1, 2 както и на ситуацията, която те вълнува. В един момент няма да имат значение нито твоите чувства, нито нейните. Хубав ден.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: 6865c34a38

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Всъщност да допълня към историята си, че не съм хамосексуална или подобно и нямам нищо против тези хора с различна ориентация. Просто не знам защо се чувствах странно... Вече от половин година си имам момче, което ме прави щастлива. Просто не разбирам каква е тази тръпка към нея ппц не заглеждам момичета или да мисля нещо с др наклонност, но това към нея не го разбирам.

 

...