 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Съседското момиче
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1488 пъти
Някога след завършване на НШЗО, школниците биваха произвеждани в чин старшини -школници и получава полагаем домашен отпуск. Едно такова момче, радостно и нетърпеливо се прибираше в къщи, бързаше да види своите родители, беше в парадна униформа, как ли щяха да се изненадат майка му и баща му да го видят. Пътя с трамвай от гарата до ж. к. "Ленин" /сега ж. к. "Яворов"/ му се видя безкраен. Имаше чувство, че ул. Иван Асен 2 се удължела с километри. В момента когато влезна в блока и хукна по стълбите нагоре, на междинната площадка под тях, се сблъска с две момичета, извини се и дотича до тяхната врата, звънна, зачака нетърпеливо и погледна към стълбите, където на междинната площадка двете момичета, тихичко се смееха. Отвори баща му, здрависа с него и така момчето се прибра. Първата му работа беше дълго и продължително къпане, ако може да измие миризмата на оръжейна смазка проникнала в порите на кожата му, след това тържествен обяд, възклицания, , въпроси, отговори. Абе друго си е в къщи, да си легнеш в леглото и бързо да заспиш. Лошота е, че на другият ден по навик стана в 5, 15 сутринта докато още всички спяха, започна с познатите действия, измиване със студена вода, един плах и тих душ, за да не събути родителите си, и както се полага голям брой лицеви опори на една и две ръце, коремни преси, клякания и така докато майка му не отвори врата на стаята му и учудено не го попита защо не поспи. След това на терасата съвсем случайно се видя с момичето от съседният апартамент, с което са израснали заедно, е тя е по-малка с 3 години от него, пак възклицания, пак радостни забележки, прегръдки. Нейният баща беше генерал от службите. Един ден съседчето му звънна и каза, че трябва да отиде с нея на рожден на ден на приятелката И от езиковата гимназия. Момчето се опита да откаже с мотива, че никой не познава и няма работа там, но отговора, беше, че той познава приятелката И, защото я видял преди 4 дни на стълбите, а и още, че отказ тя не приемала. Купи цветя, а въпроса какви бонбони да вземе, отговора беше, че те бонбони не пият. Не бих казал, че там момчето се почувства в свои води. Момчетата му се виждаха лигави и мекотелести. Затова, момчето се "ската", малко по-настрана в големият Г-образен хол и тихо си пиеше бяло вино и не се натрапваше на никого. По едно време домакинята, обяви "дами канят", "награби го, и като каза, че той иска да се скрие от нея го измъкна от кътчето му. От този момент тя не го "изпусна" от ръце. Блусовете танцуваше силно притисната до него, сплела ръце на вратът му. Момчето Я прегръщаше високо над кръста, но тя някак със знаци и действие му даваше да разбере да си ги спусне по-надолу. Момчето беше силно смутено, но домакинята непрекъснато говореше, най-вече за себе си, като многократно му каза, че иска да си кореспондира с него докато е по разпределение в някакво поделение и настояваше, че щом научи номера на военната си поща да И го изпрати. Тя вече му беше дала всички свои координати. По едно време съседчето каза, че вече е късно и е време да си тръгват. Вървяха по вече доста опустелите улици, но имаше някакво неловко мълчание, което не беше характерно за тях двамата. По едно време съседчето го хвана "под ръка" и с иронична горчивина в гласа каза, че "не съм очаквала, че си такъв голям танцьор, но възпитанието изисква, да танцува повече с момичето, с което е дошъл на тържеството , а с домакинята може един-два танца "". Както се полага той започна да се оправдава и И разказа, как Силвия /домакинята/ искала да са приятели, да си кореспондират когато пристигне във военното поделение. Съседчето помълча малко и започна да му разказва за Силвия, за нейният характер, поведение и държание. Че тя искала с него да се фука в училище, че има приятел десантчик, а той е неопитен и тя след като си задоволи егото ще го зареже, а той ще страда. С тон на по-възрастна сестра, която е загрижена за по-малкият си и лекомислен брат, тя започна да разсъждава за него и взаимоотношенията /бъдещите/ със Силвия. Каза "Ти си много честен и най-вече неопитен, и наивен в отношенията си с момичетата. Те не винаги са това, което виждаш или искаш да видиш. Ти си симпатично, атлетично, високо над 182 см и най-вече с детски разбирания момче, което не си знае цената и страда от някакви комплекси. Неуверен си, срамежлив си, добър джудист си, много си умен, всяка второ момиче ще е щастливо да е с теб , и когато ти говоря, престани да се въртиш и да гледаш назад, какво смяташ, че там има? ". На тази последната забежка, отговори, че гледа да види "вторите момичета", които вървят след тях. Тя не му се караше, а говореше с глас на по-зряла, сестра, загрижено за лекомисленият си брат. Гласът и беше някак тъжен и миньорен, все едно изживяваше някаква вътрешна драма. Така някак умислени се прибраха, а те живееха врата срещу врата. Минаха няколко дни и те като, че ли се взаимно избягваха, чак към краят на полагаемата му отпуск, започнаха да си говорят, както винаги са го правили. Съседското момиче му пишеше писма в казармата, които той очакваше с нетърпение. Такива бяха някога 18-20 годишните момчета, е поне повечето от тях.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 3010a088a7 |
|
1. Кой ли ще се излъже да прочете Това :-)?
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: b7d8adc318 |
|
3. Ами, интригантки е имало винаги сред жените! Нищо ново под слънцето!
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 142a1e583e |
|
4. Много реалистично сте го описали. Да така беше преди 45 години. Момчетата отиваха войници, бяха чисти, наивни и непокварени души. Пак добре, че авторът е бил старшина -школник, защото при тях "полагаемата" беше след завършване на школата, тоест след първата година, а ние долу на границата ги получавахме чак след 15-18 месец, а имахме дни от награди за отлична стрелба, за кръводаряване и други награди. Почни никой не беше целувал момиче, а бяхме на 18 години. Така и службата се кара по-леко, не мислиш за никой, а времето тече, кога по-бързо, кога по -бавно. Беше интересно. Винаги имаше един период на адаптация когато се уволняхме, който траеше няколко месеца. Веднъж с един приятел граничар, ми сподели, че нощно време, въпреки, че върви по познати улици, инстинктивно се движил в сенките на дърветата и се смееше, че пресича осветените места много внимателно.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 3f100ed4f0 |
|
5. Четох го до някъде. Младежки спомени на някакъв чичо.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 236598073c |
|
6. Май някакъв графоман се е появил тука. Прилича на един десантчик май... Едва ли всички се интересуваме от войнишките му спомени.
|
...
| преди: 2 години, 1 месец hash: 0272e61475 |
|
7. Звучи някак романтично и невинно! Многог красиво! Иначе къде сега ще срещнеш такъв романтизъм невинност и чистота у днешният мъж? Жалко! Понякога си мисля че съм род маме грешното време! Затова и не ме интересуват моите връстници! А харесвам мъже които да живяли и са било възпитани по красив начин да уважават жената! Които са израстнали в това време! Зрели възпитани и интелигентни! Дисциплинирани и отговорни! Евала!
Жена на 25
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 5e31cbe47a |
|
8. Аха.. "3 години по-малка от него"...
През тийнейджърлъка, тези дето бяха "3 години по-малки", и особено момичетата, изобщо не ги смятахме за хора! Викахме им "зайци" и изобщо бяха на особено ниско ниво с "социалната йерархия".
Та да се каже, че някой е "израснал заедно" с друг, който е 3 години по-малък от него, при това - от другия пол, си е меко казано - нелепо... особено през онези години (сега не знам как е, но едва ли е по-различно).
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 142a1e583e |
|
9. Авторът винаги е харесвал и обичал жените, и най-вече се е разбирал много добре с повечето от тях. Винаги е заставал в тяхна защита. Като старшина -школник, беше ПКВ в десантен батальон, отиграваха се : физическа подготовка, марш на скок, стрелба от различни положения на различни дистанции, след 3км бягане, облазване с танкове, хвърляне на РГ-42 от открита позиция, тактика, специална подготовка- бойно самбо. С това момиче- съседчето са израствали врата срещу врата, и с огромната обща тераса, която се разделяше на две части от ниска преградка, лесна за прескачане. Когато той беше на 19, 5 години, то тя беше 16, 5. Разменяха си книги, тя харесваше томовете на Ги дьо Мопасан, които бяха в библиотеките на родителите му, той не ги разбираше, четеше фантастика, задно правеха записи на рок парчета, по късно тя започна да тренира нещо като джиу-джицу, във вътрешна школа на МВР. Заедно ходеха на кино, заедно караха кънки като по-малки, заедно ходеха на вилата на нейните родители така, че не виждам нещо загадъчно и екс-ординарно. Тогава така минаваха 2 години от живота на почти всички момчета, а на някои във ВМС, бяха 3 години, а след това следване, изпити, бригади и т. н.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 142a1e583e |
|
10. Ясно, че такива момчета вече няма. Онези момчета са били войници, поемали за отговорности още на 18-20 годишна възраст. Много странно, вместо да станат по-груби от казармата, някои са оставали груби по външен вид и с нежни сърца, а сега е обратното.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
