Хората с истински травми може ли да имаме любов и да сме щастливи?
преди: 8 месеца, 26 дни, прочетена 761 пъти
Когато се заговори за травми, повечето хора в днешния модерен свят техните възгледи се свеждат до някаква провалена връзка в миналото и прецакване. Да се говори за проблемите си е някакво табу, а инвалидите например сигурно не са хора.
Така мъж, на 29 съм. Имах тежък живот, не ме мислете за някакво мрънкало, това го споделям във форума само. Като малък преборих коварна болест, после катастрофа като пешеходец, последствията и болките останаха по тялото ми. Нямам инвалидност, поне не видима, но често изпитвам всякакви болки в тялото, иначе тренирам, спазвам и здравословен режим, редовно ходя на лекар. Не искам да звуча надуто, но иронията е, че всички казват, че съм много красив мъж, дори жени често идват първи при мен. Но никога никой не е могъл да ме разбере, пък и аз не искам да натоварвам или наранявам някого, защото и психически съм доста ранен. Цял живот стискам зъби.
Влюбвал съм се само веднъж истински, но наистина истински. Жената на 30 вече, с която отново се срещнахме. С тази жена през годините сме се срещали много пъти. И ранните от тях наново сме се запознавали, защото срещите ни датират от деца. Тя първа с повече интерес подходи към мен години по-късно, по-дълбок интерес и теми. И тук идва това че и тя е много травмирана, то такава на мен отива, защото друга няма да ме разбере. Тя има един нестабилен крак в следствие на жесток побой от нейния пък баща-алкохолик като дете, който се е нахвърлил над нея и майка й. По-късно той застрелва майка й. Тя отива да живее при нейната кума, която я отглежда. Не мрази мъжете, но не ги и обича, при такъв живот ще иска да стои настрана, разбираемо. Иначе пленителна, много по-красива от всякакви модерни образи.
Ние с нея имахме отношения, но невъзможността да преборим травмите дори заедно си каза думата. Ние всичко правим различно от масата, дори секса, тоест всичко е красиво, внимателно. Аз бях нейният пръв едва на 21 и 22 години.
Имаме ли шанс заедно след като отново се срещнахме? А може ли дори семейство един ден да имаме? Редно ли ще бъде спрямо децата? Ще може ли да сме щастливи някога? Изпитвам тъга понякога, че не сме имали лек живот в много сфери, независещи от нас.... хората като мен получават ли втори шанс?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 26 дни hash: a4c484db81

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Момче, ( да, знам, че на 30 си мъж, обръщам се умалително), не се чуди повече, а звънни и попитай! За среща, да видиш как е и как е животът ѝ. Имаш късмета да си преживял нещо истинско, а ако имаш и по-голям късмет и няма човек до себе си, е възможно да се намерите пак. Хора, които са се обичали взаимно, не се забравят така лесно, забравя само този, за когото не е било същото. Дори да е продължила и да не е същото, което е доста възможно, не унивай- щом можеш да завъртиш света около другиго освен себе си и ти пука, ще намериш половинка и любов. Успех и здраве!

 

...

преди: 8 месеца, 26 дни hash: 77593e66ba

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да ще можеш да сте щастливи, защото го заслужавате и двамата. Защо досега не си и предложил брак? Вече сте на по 30, не на 15. Предлагай и смело и тръгвайте през живота.

 

...

преди: 8 месеца, 26 дни hash: 7b602baf5f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Хайде по екзотично...

 

...

горе^

преди: 8 месеца, 26 дни hash: 7d37ece3e9

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Може (ТРЯБВА) и двамата поотделно да потърсите помощ от психоТЕРАПЕВТ. А после когато сте "поизчистили" собствените си неща, да посещавате и един общ заа двамата, който да ви помогне да намерите правилният за вас начин за комуникация и общ живот. Но не бързайте даа създавате деца докато терапевт не ви потвърди, че сте готови и способни да бъдете отговорни родители. Успех ви желая, щом има любов, силно желание и осъзнаване от двете страни на проблемите ви, има и начин да се справите!

 

...

преди: 8 месеца, 25 дни hash: 57ec909052

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Авторе, всеки човек има трудности, болки, мъки, проблеми и изпитания в живота си, но важното е да си направи правилните изводи от всичко това! При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога! Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като теб. Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква). Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда! Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот! Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно! Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом. Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца. Няма да давам връзка, защото напоследък ги трият, затова напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра, и ще го намериш! Има го и на един православен сайт: Бъди Верен, има и други душеполезни неща там. Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда! Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов. Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение. Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)... Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим... А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) (А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно... Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните: Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова! Обърни се към Бога. Ако не си кръстен - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко. Относно травмите - всичко се преодолява с Божията помощ! Хайде със здраве и не се отчайвай, а се уповавай на Бога!

 

...