 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Вуйчо почина
преди: 4 месеца, 14 дни, прочетена 623 пъти
Здравейте. На 12. 8 вуйчо ми (братът на баба ми) почина от инфаркт, в момента погребението тече. Аз първо не исках да отида, защото съм адски чувствителна и не мога да издържа на гледката на близък човек, който съм обичала да стои мъртъв пред мен. Но сега съжалявам, че не отидох, докато можех, и сега цял живот ще съжалявам за това, че не го придружих в последния му път. Цял живот ще съжалявам и ще се разкъсвам, като знам, че погребението му ще е само веднъж, и никога повече няма да имам шанс да почета паметта му лично. Да, днес ще дойдат много роднини у нас да изкажат съболезнования, но няма да е същото... Майка ми, леля ми, чичо ми и един мой братовчед отидоха, а само аз не отидох. Имам чувството, че той самият си ме викаше да дойда, а аз го предадох и така съм се изгаврила с паметта му, за което няма да мога да си простя цял живот... Оттам нататък никога няма да получа мир и покой като знаех, че ще имам шанс да го видя за последно само веднъж. Чувствам го като истинско предателство от моя страна, и наистина не мога да намеря мир и покой от тази мисъл. Моля ви, помогнете ми да преодолея съжалението и болката от това, че не отидох да почета паметта му, докато можах... Ще съм му благодарна завинаги за това, че ми спаси живота преди време, когато бях смъртно болна и ме грозеше сигурна смърт, на него дължа живота си. Имам чувството, че съм зла, неблагодарна и не заслужавам да живея...
Почивай в мир, вуйчо, Бог да те прости!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: c474716bf1 |
|
1. Съболезнования, момиче. Знам какво е да загубиш близък. Знам, че се разкъсваш вътрешно, но недей. Мисли, че си съхранила себе си. Аз обаче отидох да изпратя близък в последния му път и едвам издържах, щях да припадна, после бях емоционално срината, на медикаменти и тн. Една година ми отне да се осъзная. Сигурна съм че този човек не би искаш да страдаш и да си неадекватна след това. Винаги можеш да отидеш на гроба му, също така можеш да идеш и да запали свещ. Бъди силна и Дано се оправиш бързо.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: 837373889b |
|
2. Съболезнования!!! Вече не си толкова малка, трябвало е да отидеш, това е живота колкото и да ни боли губим близки хора. Може да посетиш гроба му и да занесеш цветя.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: 5d9929a39d |
|
3. Ами, да, глупаво си постъпила. Това, което можеш да направиш е да ходиш от време на време на гроба му, да го поддържаш чист, можеш да си говориш от време на време с него, макар да го няма. Аз ходя често на гроба на баща ми и така правя.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: f72f97d400 |
|
4. Можеш да почетеш паметта на човека и без да присъстваш на някакъв тягостен ритуал. Като например да се сещаш с хубаво за него в мислите си.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: 5706b3581c |
|
5. Авторке, първо Бог да прости вуйчо ти!
И второ и много важно: НЕ СЕ САМООБВИНЯВАЙ НЕПРАВИЛНО!
ТИ НЕ СИ ГО ПРЕДАЛА И НЕ СИ НАПРАВИЛА НИЩО ЛОШО!
Това дали ще отидеш на погребението на вуйчо ти - за него самия няма никакво значение!
Важно за него е какво ще направиш ти оттук нататък за неговата душа!
Защото човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот!
Така, че сега след смъртта му - също можеш да правиш много за него, за полза на душата му!
Първо: трябва всекидневно да се молиш за него на Бога!
Ако е кръстен православен християнин:
1. Пиши го всяка събота или неделя в близкия православен храм за поменаване на Светата Литургия (за упокой) - питай жените, които продават свещи в храма - те ще ти покажат на какви бланки се пишат имената. Може да напишеш и други свои починали близки, на една бланка могат да се напишат 10 имена - но трябва да са били кръстени православни християни! )
Може и е хубаво да пишеш и имена за здраве - на живи, но са на отделни бланки.
2. На 40-тия ден викнете свещеник да направи панихида на гроба(обадете му се няколко дни преди това)
3. Пиши го за за поменаване в църквата и на всяка Задушница - и първо отиваш в храма, записваш го за поменаване на панихидата, участваш молитвено в нея, и едва след това можеш да отидеш на гроба му.
3. Моли се всекидневно за него на Бога
4. Раздавай милостиня на бедни хора за упокой на душата му
Ако не е бил православен християнин - действай само по точка 3 и 4.
По принцип с времето нещата се позаглаждат за всички хора.
А иначе такова нещо се преодолява изцяло само, ако имаш правилен християнски православен възглед за живота и смъртта!
Тогава ще ти е ясно, че човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот, и че е много по-важно къде ще прекара вечния си живот, а не колко точно години ще преживее в земния си живот.
И самата ти ще се стремиш към Бога и ще се молиш усилно за починалите си близки, ще подаваш записки в храма, за да ги споменават на Светата Литургия и на задушниците и панихидите, и ще се молиш на Бога да бъдете заедно с тях и с Бога в Небесното Царство!
|
...
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: 376ba1338e |
|
6. Миличко дали си отишла или не, няма значение. Важното е какви са ви били отношенията преди това, едно седене до мъртво тяло нищо не обозначава, не си вменявай ненужно вина, нито ще го върнеш, нито нищо. Остави спомена за него, направи колаж, нещо за спомен.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: b209e07d27 |
|
7. Не си постъпила глупаво или нередно. Така си го почувствала. Според мен е по-добре, защото ще го запомниш такъв какъвто е бил, докато е жив. А и хората се уважават докато са живи! Не потъвай в тъга!
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: ace4724764 |
|
9. Трябвало е да отидеш да. Това е била последната възможност да се сбогуваш с него. Щеше да го видиш макар и жив за последен път.
Но ходи често на гроба му или поне сега отиди на гроба му.
|
| преди: 4 месеца, 14 дни hash: ace4724764 |
|
10. Как така бе. Вече не е важно какви са отношенията им.
Всичко свърши.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: fca2af0cb0 |
|
13. Недей да се упрекваш толкова, не е станало нищо страшно, времето ще излекува терзанията ти. Дори един ден ще се радваш, че не си присъствала на погребението, защото в съзнанието ти няма да има спомен от такова, след време ще чувстваш, че вуйчо ти е жив но живее някъде другаде. Точно така се чувствах, когато едно комшийче почина при катастрофа, нямах сили да отида на погребението му, не исках да го виждам мъртъв. Отначало ми беше гузно, и аз се терзаех, но след няколко години свикнах с фактите, но в паметта си нямах спомен от смъртта му, и сега не го имам за мъртъв, а живеещ в друго измерение, някъде по земята е, но не и мъртъв за мене. Друго комшийче не пожела да присъства на погребението на майка си, и напълно го разбирам, защото съм преживял подобна ситуация. Споко, времето лекува!
|
...
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 13877fd930 |
|
14. Моите съболезнования И моята баба си отиде преди почти 2г и то навръх нова година. Аз бях на погребението й и поставих рози като й казах колко много я обичам и че ще ми липсва
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: b387d86d4b |
|
| преди: 4 месеца, 8 дни hash: 40dfab38a3 |
|
18. Важното е докато е бил жив да си му показала, че го обичаш. И той не е бил на погребението, душата му сигурно вече се е била пренесла. Погребението е важен ритуал за семейството, да. Но всеки скърби различно и на тези години присъствието ти далеч не е задължително. Важното е, че го държиш в сърцето си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
