Криене и лъжи. Какво мислите вие
преди: 6 месеца, 12 дни, прочетена 1553 пъти
Здравейте!

Пиша ви, защото бих искала да получа съвет и да разбера различни гледни точки по моя казус. Предварително се извинявам, че темата ще бъде дълга. Вярвам че много неща за връзката ми ще бъдат пропуснати от цялата картинка, но ще гледам да опиша важните неща за последните 3-4 години от нашето съжителство, които доведоха до раздяла.

Жена съм на 32г. Имах до скоро дългогодишен партньор от 11 години, той е на 34г. Запознахме се в университета като млади и много неопитни хлапета тогава, та до сега си бяхме заедно. По стечение на обстоятелствата доста късно заживяхме заедно - преди 5г. Живеем на квартира, делим си сметките и така. Той има желание да купи апартамент, но не е намерил този, който търси и да се струва. Аз също малко стопирах нещата за това - не защото не съм сигурна в него, а защото кредитите, които той би взел са ужасно големи и мен ме притеснява да направим тази стъпка, за която ще плащаме цял живот.

За хората, които се чудят защо не сме се оженили до сега -- това е по взаимно съгласие, не искахме да сключваме брак по определени наши съображения.

Та за контекста на проблема (повода да се разделим): Той си има приятели, с които излиза почти всяка седмица. Аз по някаква причина не успях да се сближа с тях особено. Те предимно играят бордови игри с часове, нещо, което на мен бързо ми омръзва. Не се чувствам комфортно с тях просто. Излизах с тях от време на време, но така и не успях да се сближа с тях повече от това.
Интересното е, че в първите години на нашата връзка той беше така с моята компания и не идваше с мен често, когато се събираме.
Та, нито аз, нито той е правил големи проблеми относно това -- никой не иска да кара другия да прави нещо на сила.
Винаги сме си имали пълно доверие. Никога не съм се съмнявала в него, нито в неговата лоялност, затова сме си давали свобода и не сме се ограничавали излишно един друг - кой кога и с кого да излиза.

Друго нещо също искам да поясня, е че въпреки че се разбирахме и не сме се карали много, с течение на времето се усещаше, че връзката е малко или много амортизирана. И двамата работим от вкъщи, но значително намалихме времето, което изкарваме заедно като например да гледаме заедно филми, да излизаме на вечеря навън, т. н. Последният път му предложих да гледаме филм заедно, вместо да излиза с приятели и той каза, че му е скучно. Добре, след тежка работна седмица е нормално да предпочита приятелската компания и весели игри.
Друго нещо е и че бяхме интимни вече доста рядко, една от основните причини е, че той има хормонални проблеми, нисък тестостерон и т. н. Това малко или много ме е комплексирало като жена - мислейки че сигурно в мен е проблема.

За него: той е добряк към мен, никога не ме е обиждал, има много богата обща култура и като цяло е доста умен. Но не е много инициативен като мъж, когато е имал намерение за разговор касаещ нас винаги е подхождал някак плахо, неуверено сякаш, а често дори и не го е правил. Стане ли конфликт по някакъв битовизъм, случва се при всеки, предпочита да го избегне и да избяга вместо да го изясни.

Та по същество какво реално доведе до нашата раздяла: преди около 2-3г. години той започна да има нови хобита, което е чудесно. Едно от които е стрелба с пистолет, записа се и в клуба по стрелба. Впоследствие сподели, че иска да се купи пистолет, което изисква доста голямо ходене по институции, бюрокращини, смяна на адресна регистрация, проверки, а и не малко разходи. Аз бях тогава против тези неща също, струваха ми се излишни разходи, а на по-дълбоко ниво ме дразнеше, че не полага усилия и истинска инициатива за това да създаде семейство и дете, а се занимава с "глупости". Сега не знам защо толкова крайно съм била настроена заради единия пистолет, но тогава - може би от невежество - бях против и не го исках вкъщи. Към днешна дата не бих го приемала толкова сериозно.

Той си го купи, като го питах къде е пистолета ми каза, че е в полицията и аз съвсем забравих за него след това. Това беше преди година и половина сигурно.

Преди 4 месеца съвсем случайно разбрах, че той е бил наел квартира, на която се води и адресната му регистрация и в която да съхранява пистолета. В последствие разбрах, че той там се е събирал и с неговите приятели понякога, които изрично е предупредил да не ми казвал за квартирата...
Нещо, което е много унизително за мен. Всички те да знаят, а аз не...? !
Всеки би помислил, че там е възможно да ми е изневерявал, но не мисля, че реално го е правил. Дори съм сигурна, че не е.
Неговото оправдание е, че аз съм била против да съхранява пистолета в нас... Не е изкарал много време да разговаря с мен по въпроса и да ме убеди в друго.
След като разбрах естествено инициирах разговор като го попитах къде е пистолета и той започна с лъжа -- негов познат му е предложил свободния си апартамент безвъзмездно временно, където да го съхранява... Естествено че никой не би повярвал на това, доста време се мина в разговори и разтягане на локуми докато признае, че си плаща наем за квартира. Продължи с лъжите от реално колко време я има тази квартира, опитвайки се да ме излъже че е от тази зима. Е, намерих му договора за наем и се оказа, че е от година и половина, почти две.
През цялото време той е крил за нея, събирали са се там... Дори е купил диван + маса за там.
Може да се досетим какво впечатление е направило на приятелите му, да крие заради единия пистолет, но кой не би си помислил, че е и за нещо друго?
Никога не съм предполагала, че може да крие от мен за такива неща.

Според него аз съм го подтикнала да го направи и да скрие за квартирала, защото съм била против тези неща, т. н. Аз ако бях мъж на място дори и така да е щях да кажа за намерението си на момичето ми. А той действа като страхливец.

Другото, което разбрах, е че е свалял приятелка на едно от момичетата от компанията преди две години, ходил е на работното й място няколко пъти, дал си е визитката и телефона... Не е довело до нищо повече от това, но самия факт, че е ходил там и се е опитвал за мен говори много за отношението му към мен.

Имах му доверие на 100%, а вече го няма никакво. Мислех че дори и да не сме винаги заедно с компания -- сме си най-близки и сплотени и можем да имаме доверие един в друг.

Аз също не съм била перфектна в отношението ми към него, защото е имало неща, които са ми липсвали във връзката. Осъзнавам го това и мисля, че за себе си съм си научила уроците. Но никога не съм криела такива важни неща, не съм го унижавала пред приятелите ми с такива криеници.
За съжаление няма как да разбера какво точно им е говорил за мен. Де да можеше да седне и да комуникира и изговори всичко с мен, ако не е бил щастлив с мен? !

Както и да е, след два дълги разговора му казах да ме игнорира тази седмица и другия уикенд се изнасям. При което той направи точно това - не ми обели и дума цяла седмица. Аз се изнесох и цели две седмици не ме потърси. Това, от което се нуждаех е да покаже инициатива и да ме потърси и да ме спре. Да се бори за нас. Той не се обади за това време.
Тъй като имам много неща и имах оставени вещи му казах, че ще мина да си взема останалите неща. Когато отидох, чак тогава той ми каза това, което трябваше, че иска семейство, ще вземе апартамент или ще наемем друга по-голяма квартира, да си дадем шанс, т. н. Не ме прегърна, не каза, че съжалява, просто спокойно и без излишни емоции каза да си дадеш шанс. Но за мен не беше достатъчно, просто защото мълчеше през цялото време две - три седмици, а той си е мислел че от това имам нужда.

И така, тръгнах си като му казах че явно имам нужда от повече време. Звъня ми няколко пъти веднъж в седмицата за общи приказки и да пита как съм. И в един момент спря. Вече мина месец откакто не сме се чували.
Писах му съобщение, в което му казах че ми е станало ясно, че не му пука какво се случва между нас - и други неща от този род, че не ме обича и т. н, детайлите тук са излишни.
Той каза следното: "обичам те, но съм в голяма депресия, бях в болница, имам и други проблеми. не мога да съм във връзка сега".
Паникьосах се как е, след кратък разговор разбрах, че здравословно е вече добре.
И до тук. Разбрах, че вече му нямам доверие и всичко подставям под съмнение.

Аз искам семейство и дете, времето само си минава, вече ми е крайно време, а той се занимава с глупости и криеници от мен? ! Детски работи са това.
Само че аз просто исках да ме убеди през това време когато не бях там, че мога да му вярвам и че ме обича, искам инициатива. Да ми се обади, да ме покани да излезем, да направи жест някакъв, да инициира той разговори, да не ме оставя да си тръгна окончателно.
Аз това чаках, но той винаги си е бил пасивен и незнаещ какво да прави.

Та, преди няколко дни оставихме разговора така, че е в депресия и не може да е във връзка и от тогава не сме се чували. След повече от 11 години връзка ми е трудно да повярвам, че сега сме разделени.
Изгубено ли е всичко - още не знам, но все си мисля, че зависи от него и в това да положи истински усилия да ме убеди в нужното.

Така изложена моята история просто ми се ще да видя и други гледни точки... Ще ги оценя! След определено време когато първоначалните емоции утихнат, започва човек да се самообвинява и да си мисли, че той е виновен за развитието на нещата. Не че и аз нямам вина, но не мога да оправдая тези криеници и чувството на унижение и предателство. Това е просто странно и нещо, което не разбирам.


Благодаря на всеки стигнал до края на написаното.

Пожелавам весели празници на всички!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 месеца, 11 дни hash: 3a3fe68aaa

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Не го изчетох докрая. 11 години на вятъра със съжител. Някакви изневери, тайни квартири и прочие. Някакви опасни хобита. И каква е ползата за теб-амортизация, нерви. За него- готвила му глупавата жена, търпяла го. Ако мъж първите 3 години не предложи-край и следващият. Нарича се самоуважение.

 

...

преди: 6 месеца, 11 дни hash: f7e0c9deb7

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

2.   В така описаната ситуация като жена мисля че по голямата вина е в теб, или честно да си кажа цялата вина е в теб! Не си задаваш сама на себе си въпроса защо на него му се е наложило да крие, при 10 годишна връзка, а твърдо го обвиняваш че е крил! Вината да крие е повече в теб, защото си убедена че в общия ви дом имаш право да му забраняваш, да държи вещи свързани с хобито му! Как ще се почувстваш някой да ти забрани да държиш свои вещи в дома си??? Мислите ти за стопиране на нещата заради кредитите, които той би взел за ваше жилище? Алооо, ти каква се явяваш, ти не си ли му партньор на този мъж, не би ли трябвало кредитите за жилище да са общи и заедно да се справяте с изплащането им? Жена на място би направила така че мъжа й да е подкрепен, да е нахъсан да изкарва повече пари, а тя да пести така щото да изплатите жилище колкото е възможно по бързо. За тези неща жената е отговорна. Казала му била да я игнорира, преди да се изнесе и сега той бил виновен че я послушал, ти въобще обмисляш ли думите и действията си? Как няма да му увехне тестостерона на мъж който така го върти една жена че го скопява с думи. Възхищавам се на този мъж, не познавам такъв който би издържал такова настъпване на топките, каквото е преживял твоя.

 

...

преди: 6 месеца, 11 дни hash: db09cfe58a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Просто сте загубили общият път заедно, омръзва ви. Как ще продължиш сама, като не го обичаш, просто си свикнала с него искаш самота и се жалваш сега. Ти си също объркана, пропилявате си времето. Без това си вече сама продължавай, той е извън живота ти, уважавай решението му, не иска теб и връзка. 11 год. Са 11 години, но поне нямахте брак, деца и развод, и да се съдите за издръжка. Късмет и бъди себе си.

 

...

горе^

преди: 6 месеца, 11 дни hash: 357d3da2b3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Нещата отдавна са изгубени, не от сега. Той си е имал явно паралелна връзка, наел е квартира дори. Трябва да си много наивна, за да вярваш, че е за пистолета. С този мъж нямаш бъдеще, не губи повече време, ако искаш да намериш човек за семейство, и да имаш деца.

 

...

преди: 6 месеца, 11 дни hash: be6b2a9c67

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Това 11 години без годеж, брак или деца е нещо ужасно. Връзката ви се е изчерпала просто и в твоя случай на него му е по-добре без теб. Аз съм минал по този път - 7 години връзка, която не завърши с брак, а с раздяла. Няма за какво да се обвиняваш по-добре късно, отколкото никога. Тези 11 години не трябва да ги смяташ за загуба на време, а за трупане на опит. От тук насетне ти започваш да водиш нов начин на живот. Тази тема трябва да е за урок на всеки. До третата година ако няма годеж, брак или дете шанса връзката да се разпадне след време е огромен. Горе главата ти заслужаваш някой по-добър. Слагай високите обувки и заминавай на лов.

 

...