Вина
преди: 1 месец, 5 дни, прочетена 851 пъти
Здравейте. Имах връзка няколко години с мъж, който обичах и обичам до днес. Но от когото се почувствах принудена да си тръгна, за да спася себе си. Той е умен, харизматичен, сродната ми душа. Но също така е напълно егоистичен и в неговия свят няма друг освен него, манипулативен и алкохолик. Той премина през много: за кратко време загуби родителите си, няма други близки. Има много “приятели”, но те са повече за безпаметните пиянства. Аз от друга страна не съм идеална, но съм спокоен, много грижовен човек, била съм пристан за него винаги и с радост. За съжаление, с годините виждах, че алкохолната зависимост и манипулациите само се увеличават, също така съм почти убедена, че ми е изневерявал. Търпях, защото си казвах, че в крайна сметка животът му е труден и трябва да съм до него. В същото време аз преминавах през множество трудности напълно сама. В крайна сметка, като не виждах промяна към по-добро и се чувствах смазана и изцедена от тази връзка, взех трудното решения да седна с него и да му кажа, че връзката ни приключва. Дойде му като гръм от ясно небе, защото преди винаги е извъртал и манипулирал нещата и аз съм оставала. Дадох си сметка, че ми е мил и скъп, но не толкова от любов към равноправен партньор, а от съжаление. Освен това бях уморена от манипулации. Минаха се месеци, но вината остана. Знам, че за мен това беше най-правилната стъпка. Но не беше ли това предателство: да си тръгна от него, когато беше най-сам и потънал в бездната на проблемите си?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 5 дни hash: d4f07a90d6

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Предателство? ! Към човек, който никога не те е поставил на 1-вп място, дори не се е опитал да се измъкне от зависимостите си, а е легнал на твой гръб да смупе енергия и "пристан". Той не е бил партньор, а паразит за теб, дори и така сега се чудиш дали не си го предала? ! Не, просто ти пък си зависима от това някой да "зависи" от теб... Дори о това значи, да си емоционална изтривалка.

 

...

преди: 1 месец, 5 дни hash: 9d52c8d519

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Не се терзай, никакво предателство не е! Ако беше останала, щеше да извършиш предателство към себе си и своя живот! На този човек не може да му помогне нищо друго, освен лечение. И то само, ако той поиска. Ако беше останала, щеше и ти да потънеш в бездната на алкохолизма, защото алкохолът погубва не само пишещия, но и хората около него. Намери си достоен мъж.

 

...

преди: 1 месец, 5 дни hash: 391ecc7700

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Имам чичо алкохолик и отделно най-добрият ми приятел наскоро разбра, че жена му има сериозен проблем с алкохола - взеха й книжката, уволниха я, майка й им гледа детето, защото тя го забрави два пъти в градината след 28 часа. Та ми е пределно ясно защо си се разделила с този човек и няма смисъл да изпитваш вина. Алкохолизмъх е болест, но няма как да помогнеш на човек, който не желае да се лекува от нея.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 5 дни hash: 41e488f1e8

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Ха, що за глупост да смяташ за предателство да си тръгнеш от алкохолик? И два дни не бих изтраяла алкохолик! Освен това много висок % сред децата родени със синдрома на Даун е баща, употребяващ често алкохол. Алкохолизмът е порок и от баща алкохолик може да родиш генетичбо увредено дете Ако за теб не ти е жал, трябва да ти е жал за невинното същество, което ще обречеш цял живот да страда. Единственото, за което можеш да съжаляваш, е че си посветила твърде дълго време на човек, който не го е заслужавал. Времето назад не може да върнеш, но можеш да се поучиш от грешката си и повече никога да бе търпиш алкохолици около себе си Човек, който сам нехае за здравето си, не заслужава съжаление. Това е негово решение и нека сам да си носи последствията. Никой не му налива алкохола насила в устата.

 

...

преди: 1 месец, 5 дни hash: 7a0d3ba368

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Чакай сега, оставила си го, за да нямаш проблеми. Сега нямаш проблеми, но се питаш. Мислиш за него, даже си разгадала че не било любов, а вина. Супер, ние за какво сме ти? Да оплюем алкохолика? Да ти кажем че не е спрял да пие, че никога няма да спре? Че се бъркаш? Очевидно че се бъркаш! Загубил е родителите си както сама каза, загубил е теб, така че има пълното право да се пропие, не че е правилно, но не мога да го съдя. За теб не знам, да разнасяш някой който ти е бил толкова близък и свиден наляво надясно, какво лайно бил. Може би, може би не, по-скоро не. Сигурен съм обаче, че ти не му трябваш, щом един път си го оставила, доверие не може да ти се има, за нищо, по никакъв повод. На всичко отгоре разнесла го тук там, за да ти стане по-добре от решението ти. Да 100% това не е любов и не би го направил читав човек. И защо се питаш, когато е приключило, нали си по-добре, направила си го за хубаво, да срещнеш някой страхотен мъж, да си щастлива, лъчезарна, весела. Защо не си? Вина? Не със сигурност, друго е.

 

...