Споделена история от Любов и изневяра |
Много ми е обидно поведението му и не искам да го губя, но явно ме лъже
преди: 3 дни, 4 часа, прочетена 448 пъти
Запознахме се наскоро в сайт за запознанства. Да, да, знам, че такива сайтове имат лоша репутация, но има и изключения (например, аз) и се надявах да намеря себеподобен. Когато човек е самотен и в нов град, няма много варианти. Той е чужденец, мислех си, че е в подобно положение. От Тиндър минахме на Телеграм. Излязохме на първа среща преди около 20 дни във Варна, всичко мина супер. Много е красив на живо и се държеше прекрасно с мен. Разбрахме се да се видим пак след време. (Аз живея във Варна, а той в София. Идва тук от време на време да си види семейството и старите приятели, няколко години е живял тук. ) Чакайки втората ни среща, реших да го намеря в социалните мрежи, но без да го добавям, с цел да го проуча и да видя доколко е искрен с мен. Има малко приятели, което е плюс и забелязах, че от време на време добавя някакви нови момичета. Накрая ми писна и направо да си изтрих Телеграма, за да не си тровя нервите с такъв човек и за да не може повече да ми пише. Тотален край. Пак напомням, никъде не съм го добавяла, само го наблюдавах. След няколко дни той ме намери във Фейсбук, като разполагаше с доста оскъдна информация за мен и му е било доста трудно. Реших, че щом толкова се е старал, значи си струва да му дам шанс. Може пък да съм избързала със заключенията. Директно го попитах дали крие нещо от мен и му заявих, че не ми се занимава с игрички и търся сериозен човек, с когото да градим бъдеще. Той каза, че не излиза с никоя друга и че търси същото като мен. (Тук е моментът да отбележа, че не е малък, на 34 е. ) Излязохме втори път тази сряда. Дършеше се много мило, както преди, разказа ми, че много дълго ме е търсил, и го разказа доста тъжно. Личеше си, че не е наиграно. Цялата вечер постоянно ме прегръщаше, целуваше и държеше за ръка в центъра на Варна. Тоест не се крие. Разбрахме се за трета среща... Днес следобед ми писа да види как съм, беше много мил, отново. Каза, че е с приятели във Велинград. Действително има приятели, с които много пътуват по България, виждала съм ги на общи снимки и не обърнах голямо внимание на това. Вечерта днес отварям Инстаграм и го гледам, че пак е добавил нови 3 девойки, които са приятелки и които са от същия регион, където той е на почивка в момента. Не е много близо де, 150 км, но и не е много далече. Пак случайност? Едва ли. Дори да нямаше нищо притеснително, как пък все момичета добавя? Разбирам, че човек все някога се запознава с нови хора, ама това е твърде странно. Да, ние не сме във връзка, в период на опознаване сме, обаче ако от самото начало върти номера, няма и да тръгнем. За мен това е курвенско, долно и страшно много ме погнусява както физически, така и душевно. Ако искаш да си с някого, пробваш и опознаваш само него. Ако стане - чудесно. Ако не, чак тогава търсиш друг. Отдавна му казах, че нито ще го спирам да ходи с други, нито ще му се моля, нито ще се карам, просто искам да знам истината и да съм с човек, който споделя моите възгледи. Наистина не ми се искаше да го губя, но не мога да продължа така. Гнус ме е. Дори да го питам, пак ще отрече. А дори да каже истината и да има логично обяснение, няма да му повярвам. От друга страна не съм забравила, че цели 4 дни ме е търсил в социалните мрежи, и то с доста малко информация за мен. На живо също се държи твърде добре като за вятърничав човек. Отнася се към мен като с кралица, а буди толкова много съмнения. Търся му оправдания пред себе си. Или излиза с много, или търси внимание, или просто прекалено му шарят очите. При първия и третия вариант - зле, само че няма как да разбера. Не знам какво и как да му кажа. Много съм разочарована. Жалко, наистина. Бях готова на много за него. Благодаря, че прочетохте, исках само да споделя. Щастие и любов на всички.
Ж, 27
|
