Споделена история от Тинейджърски |
Искам да умра
преди: 3 дни, 4 часа, прочетена 353 пъти
Всичко ми дойде в повече и просто искам да споделя, макар и да е безмислено. Ще е доста дълго.
Момче съм на 18 години, роден при ненормални хора.
Майка ми, на 26, никога дотогава нямала гадже, се запознава с баща ми от обява, който е бил с 24 години по-голям от нея. Съответно той лъже за годините си и тя наивно му вярва и след 1-2 години връзка (за жалост) се раждам аз. Баща ми обаче беше от далечен град и рядко го виждах, около 1-2 пъти в годината. Не искаше да живеем заедно като едно нормално семейство, защото цял живот беше свикнал да слугува на майка си и на сестра си и не искаше промяна. Въпреки, че той беше добре финансово, не даваше нищо повече от минималната издръжка. Израстнах не крайно бедно, но сравнително ограничено в една 60 кв. м. панелка, която реално беше много по-малка, заради манията на майка ми прекомерно да купува дрехи и други вещи (тема, към която ще се върна по-късно). Детството си прекарах там с майка ми, баба ми и котките на майка ми. (Една от тези котки един път падна пез прозореца и си счупи гръбнака, и беше парализирана от кръста надолу, и вместо майка ми да ѝ сложи край на мъките с евтаназия, избра да я гледа с памперси 6 години). На 12 съм, баща ми умира от рак на простатата и оставя някаква къща в своя град като наследство, но нещата станаха много сложни и вече 6 години майка ми води дела, финансирани от баба ми с роднините на баща ми.
В училище често бях тормозен, защото бях различен, не бях просто поредната овца в стадото, което не се хареса на класа ми и ежедневно търпях малтретиране, обиди, сбивания и т. н. Обидата, която най-много ме засягаше беше "психо", казваха ми я години наред и просто и до ден днешен да чуя тази дума сърцето ми потрепва. Местя се в езикова гимназия с паралелка, с която майка ми каже, но не беше зле паралелката, даже може би ако пак имах избора бих я записал по собствено желание. 8 и до половината на 9 клас нямах никакви приятели, но започнах да общувам и сега имам 3-4, с които излизаме и правим глупости, но не бих ги нарекъл приятели. Сега съм 12 клас. Взех решението да не ходя на бал, защото просто ми се струваше мега просташко и като излишни разходи. Отначало майка ми и баба ми бяха твърдо против, но впоследствие се съгласиха с мен. Та идва време за университет, и сега ще уча в същия град, което нямаше да имам против, (университетът е от по-добрите и специалността, към която майка ми ме ориентира е ок) ако майка ми не беше толкова непоносим и токсичен човек.
С наследствени пари от баща ми и още пари от баба ми, купиха апартамент, сравнително по-голям, където живея сега и майка ми също често идва и някои месеци спи тук. Но не за дълго напълни хола и стаята си отгоре до долу с дрехи, кукли, украси и други незначителни вещи. Другите стаи също, (включително терасата) ама не до такава степен, че да не можеш да направиш 2 крачки. Единствено моята стая е чиста, но и там е искала да слага такива глупости. Майка ми и баба ми са противоположни по финансово отношение. Баба ми цял живот работи (и продължава) и пести, а майка ми постоянно харчи всеки лев, който изкара за глупости и после се оплаква, че няма пари. Колкото и абсурдно звучи, тя работи като "гледачка на карти" и почти всеки ден вкъщи идват хора. Тя не желае да кажа какво работи на никого, ако някой пита да съм кажел, че работела психолог на частно, понеже тя има докторантура по псигология, но това далеч не означава че е умна, даже е с изключителна липса на мозъчен капацитет.
Когато станах на 18 започнах да си вземам пенсията, която ми се полага поради смъртта на баща ми, и тя тогава направо побесня. Преди това искаше да ѝ дам тя да я взема и да има пълен контрол над тези пари, но категорично отказах. След дълги скандали и крясъци тя се примири. Това беше доста алчно от нейна страна, имайки предвид, че щеше да ги харчи за още боклуци и това, че не изкарва малко пари, но просто ги прахосва за глупости. Един път тази жена ми поиска пари на заем, за да си плати данъка.
Сега пенсията я пестя за шофьорски курсове, защото никой не кара и няма кола и постоянно им се налага да търсят транспорт. (Само дядо ми имаше, докато не умря когато бях на 3, както и баща ми, в чиято кола никога не съм се качвал) Това винаги ми е било много гадно, затова бях напълно мотивиран да си взема книжка, да поработя и да купя кола. След поредния брутален скандал днес обаче, тази мотивация напълно изчезна. Признавам си, и аз не бях напълно невинен, но просто винаги от едни пълни глупости започват ужасни дълги крясъци и съседите започват да ни обсъждат.
Днешният скандал беше, защото исках да продам някои мои неща, които нямам намерение да ползвам, и тя започна с това да не съм си писал истинското име да не си пиша телефона, града, защото роднините на баща ми щели да купят нещата ми и да им правят магии.
Забравих да спомена, майка ми е много суеверна и постоянно дрънка някакви глупости. Да не вдигам никога на непознати, защото са били ония от на баща ми рода да ми правят магии по телефона, правеше ми все до 7 клас някакви талисмани и ми ги слагаше в раницата и аз после как да обясня на съучениците си какви са тези неща? Ходим някой път с майка ми и баба ми на врачки, въпреки че съм им казвал, че това са пълни измишльотини. Един път някаква ми даде камък "за защита" и каза, че ако го изхвърля или загубя, много лошо ме чакало, ще умра и не знам си кво. Загубих го (spoiler alert: жив съм, но ми се развикаха).
Баба ми също зачочна да гледа от няколко години някакви идиотщини във Facebook и други източници и се е облъчила със сектантски канали, конспирации, пропаганда и какво ли още не. И тя някой път говори пълни глупости, че да си пиеш пикнята било полезно, че имало някакви роботи в пещерите дето пазели спермата на велики учени. Мисля, че това е достатъчно.
Майка ми обаче е голям проблем сега. Много е надебеляла, ляга си късно през нощта или дори до сутринта и лежи (но през повечето време не спи) поне до 15:00-16:00. Винаги спи с памуци в ушите, защото е зле с нервите и най-малкият шум я събужда. Храни се ужасно и ѝ липсва всякаква физическа активност. Същевременно има огромно самочувствие (твърди, че изглеждала най-много на 25) и мания да се снима и дори си снима яденето, ако е нещо по-специално. На 18 ми рожден ден не исках да се снимам и след многобройните ѝ опити да ме накара просто се ядосах и от яд духнах свещичките и си пожелах да умра. Взе тортата, хвърли парчета от нея, побесня и до края на деня плаках. Та аз дори от няколко години насам не искам да си правя рожденните дни, просто не ми е до това повече. Много ѝ липсва интелект за жалост. Питал съм я много прости неща, които се учат в основното и не може да ми отговори. Един път без да иска някак си пуснала пералнята и не знаеше как да я изключи. Обвинява ме в неверни неща, например, че съм ѝ пипал минзухарите (едни от 38374738291 ѝ излишни вещи). Всеки път, когато сестра ѝ звънне или се види с баба ми, започва да се дразни подтоянно и стават огромни скандали. И сестра ѝ е лош човек, ама майка ни е ужасна нервачка. Хванала си от 7 години насан приятел пиянка, пак от път, който всеки ден ходи в кръчмата и прави секс с различни жени и периодично тя му се ядосва, пише му хиляда обиди на вайбър, блокира го, казва, че окончателно приключва с него, и след два дена пак се хили с него.
От много години се е вманиачила на тема бебе и колко много искала още едно. Желанието ѝ се усили, след като твърдо удостоверих, че не желая семейство. Няколко пъти е правила инвитро, неуспешни, с парите на баба ми. Сега пак искала и ще пестяла. Много ме е яд обаче, че не си прави труда да пести за каквото и да е, а просто чака да сме спечелели делта и да сме вземели имота. Да, тези същите дела дето ги водим 6 години. Че то и да го вземе, просто ще се възстановят всичките пари, които баба ми е похарчила за дела.
Май това беше всичко. Някой път наистина се чудя, какво ли щеше да е ако се бях родил и израснал в нормално семейство и нормална обстановка? Явно няма да разбера това никога. От малък се отказах да имам гадже или деца изобщо някога. Просто не виждам смисъла. Видях какво може да бъде семейството, не бих рискувал това никога. Жалко, че човек не избира родителите си, или обстоятелствата, в които се ражда. Имам само едно желание сега. Искам просто да си купя къща някъде на спокойствие, далеч от майка ми и тихичко да си водя живота. Ако не, най-добре ще е просто да умра. Мисля, че видях достатъчно от живота. Докато някои живеят на макс, други си стоят в стаята и плачат. Не мисля, че това може да се промени по какъвто и да е начин.
Искрено благодаря, ако прочетохте целия пост.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 дни, 6 часа hash: cea15c6e6f |
|
1. Като човек израсъл с луди родители: Няма нужда да умираш.
Има много по-просто и ефикасно решение. Преместваш се да живееш в друг град. Сменяш си телефонния номер, така че семейството ти да няма връзка с тебе и толкова.
Да, малко е трудно, защото няколко години ще си на ръба финансово, но си заслужава. Ако успееш, запиши друг университет, каквото ТИ искаш, не каквото майка ти иска. В университета всички започват начисто, за това е лесно да си изградиш и приятелства.
|
| преди: 2 дни, 5 часа hash: 367c4b3d71 |
|
2. Аз съм жена на 32 и се чувствам така, иска ми се да не съм се раждала. Не си само ти. Създали са ни егоистични хора, на които не им е пукало, че на нас може да не ни се живее.
|
| преди: 1 ден, 15 часа hash: 6cee7b8ba8 |
|
3. Прочетох цялата история. Съжалявам за това, което си преживял, децата малко или много са отражение на родителите си и на примера, който получават в ранна детска възраст. Разбирам и защо се чувстваш по този начин, но имам друга идея за теб.
Обърни нещата в своя полза и извлечи положителното, ще ти дам пример от своя живот - баща ми цял живот пуши, когато с брат ми още бяхме малки и живеехме при нашите, целият хол вонеше и въпреки че се проветряваше, всичко се беше впило в мебелите и стените. Дори избягвахме да влизаме там. Добре, че все пак направихме ремонт, а него го натирихме да пуши на терасата. Какво искам да кажа - израснах покрай цигарения дим и до ден днешен съм свръх чувствителен на тази тема - мога да надуша дори една изпушена цигара в голямо помещение, което ме кара да бягам като дявол от тамян. Не мога да търпя цигарите и дори отстъпвам крачка назад, ако човекът, с когото говоря е пушил, толкова ми е гадно.
Само че, както обичам да казвам, лошият пример също е добър - показва ти какво не искаш и какво да не правиш. В твоя случай, ти си видял какво не трябва да представлява едно нормално семейство, но имаш шанса да изградиш свое, по свой вкус и разбирания. Започни с малките неща - иди на бала, не е късно да размислиш, после се запиши да учиш в университет, но специалност, която ти искаш, а не майка ти. С добро образование можеш да започнеш хубава работа, другото ще си дойде само. Много е лесно да се откажеш, а въпреки всичко, което си преживял, не ми приличаш на слабохарактерен, даже напротив. Продължаваш да се бориш, макар и на инат.
Дерзай!
|
| преди: 1 ден, 15 часа hash: d95af5bd4d |
|
4. Здравей,
зарадвах се накрая като прочетох, че мечтаеш за къща и да живееш там отделно. Ще се случи, разбира се. Ти си на финала на лошия период от живота си. Изглеждаш ми умен и стабилен, изобщо не си психо. За съжаление живееш със суеверни и невежи хора, но когато започнеш да получаваш собствени доходи, ще се отделиш от роднините си. Браво на теб, че си отстоял правото сам да си вземаш пенсията. Запомни урока от баща си - не позволявай и твоята майка да провали живота ти. На никого не позволявай да те манипулира с чувство за вина и прочие. Ще успееш, вярвам в теб!!!
:)
|
| преди: 1 ден, 8 часа hash: 2aab0d4f0f |
|
5. Всеки е имал трудни моменти. В живота има и хубаво и лошо. На мен в трудните моменти ми помага вярата в Бог и това че спортувам. Горе главата! Имай вяра в доброто! Нещата ще се оправят!
|
|
