Искам да станем семейство, но и двамата имаме родители в различни краища на страната!
преди: 26 дни, 8 часа, прочетена 637 пъти
Първо, искам да кажа, че съм голям късметлия, запознах се с момиче, което има такива качества, в днешна балканка трудно да се намерят, преди години. Работи от вкъщи, но доста добре платено, а моята работа включва и пътувания извън страната. Момичето е нежно, няма наченки на простотия и злоба в нея, но е много емоционално интелигентна, прекрасна домакиня и работна. Аз винаги също съм бил позитивен, но затворен човек и се бях отчаял и поотказал от жените.

Въпросът е, моите родители никога не са го изисквали от мен, но след смъртта на дядо ми по време на ковида, може би като мой мъжки идол дори пред баща ми (дядото беше дървото на живота в нашия дом, голям дипломат, ако не е бил той много неща семейството ми като възможности нямаше да има). Та след това много се привързах, а и от преди бях - към моята баба. Те живеят в градче до София, аз съм в София и родом сме микс. Аз искам да плащам за баба ми, вече в 80-те си да е жива и здрава и грижи да й давам, просто така. Отделно, не живея с нашите, те се грижат за нея (от бащина страна са починали отдавна родителите) и живеят с нея, преместиха се при нея след като дядо почина и оставиха апартамента да го ползвам сам, тъкмо бях студент. Отивам и стоя по няколко дни на Шумен, както и тя при мен в София, но малко връзката ни е като на разстояние, пак добре, че на територията на една страна и то не голяма. Ама си е път.

Тя пряко обаче се грижи за възрастна баба също, защото родителите й са още работещи доста изискващи работи, те също много пътуват. Тоест не могат физически да поемат бабата.

На 30 ще стана, тя на 26, но не се вижда скоро да заживеем заедно, не че има за къде да се бърза, но малко излиза, че трябва да чакаме един по един близките ни да се споминават, да не чува Господ, защото живота бих си дал. Отделно, нали и родителите ще остареят. Предлагал съм да се преместим в къща и да съберем и моите, и нейните. Звучи лудо, но казвам ви, моите хора пряка дума не биха й казали, нито нейните. Изключително добри ангелски хора, за които съм благодарен и от двете страни, че имаме. Никой никога не ни е изнудвал и двамата сме идеални домакини, доказани в работа, въпросът е, че имаме силна обич и емпатия, не зависимост към семействата си. Всеки обича и тези на другия. Аз съм при моите всяка седмица при възможност с оставане, когато съм свободен, тя живее с баба си дефакто. Да, ама идва това, че тя няма да се премести в София докато има баба там, жива и здрава да е жената, което би било логичното, хората като стават възрастни и си зациклят на едно място, не можеш насила да ги местиш. Но няма логика и аз да отида по Шумен - моята баба е тук, работата включва София, както казах и полети понякога. Какво правим в този случай и вътрешното чувство за вина?

За протокола, имаме си локациите, не че съм искал, имаме си такова доверие, привличане, разбиране, нито един скандал, нито един въпрос за пари, обаче вече 2 години така. Трябва ли да заживяваме скоро? Прекарвали сме дълго време на гости един на друг, но не сме се пренасяли официално. И ние в душите си искаме наше семейство, брак й е предложен и тя е приела, да подчертая. Просто седим на този етап, а аз с друга жена не бих си представил да искам да съм баща, съпруг, такава хубава връзка. Какво да правим? Страх ме е, защото познавам на нашите приятели - мъже и жени, които пропуснаха не един с годините, а бая партньори и останаха без любов, без деца, без да заминат дори някъде, без развита кариера, но пък си изгледаха родителите. Други има да се правят на интересни, аз си бях казал да ги съберем, да си ги гледаме, ама те упорити. За бабите говоря, но някой ден нали и родители... годеницата/приятелката също иска всички да са с нас. Тя като сме на почивка дори тъжи и звъни и на двете ни баби да ги проверява.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 25 дни, 19 часа hash: abd7f8de71

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   В такава комуна трудно се оцелява. Бабите са задължение на вашите майки и бащи. Щом имате възможност, помагайте им финансово, но пряката грижа за тях трябва да идва от родителите ви Младото семейство трябва да живее самостоятелно и далече от родители и други роднини. Под далече разбирай - не под един покрив, не в един и същи дом, бил той апартамент или къща и най-добре в различен жилищен блок

 

...

преди: 25 дни, 17 часа hash: d520bbbdeb

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Възрастните хора са упорити и, прощавайте, че го казвам, но стават егоисти. На твое място бих поговорил насаме с нейната баба и бих се опитал да я убедя да се премести. Бих й обяснила, че това е и за нейно, но и за ваше добро, защото ви е време за семейство и деца. Решете го някак този въпрос. Ако бабата действително обича внучката си, би трябвало да разбере. Бабата, да е живо и здрава, може и 20 години още да живее, а вие ще си пропуснете шанса да бъдете заедно. Успех в това начинание! Ж

 

...

преди: 25 дни, 16 часа hash: 497a0162a2

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Не мога да разбера, щом сте толкова добре финансово, какъв е проблемът??? Да не говорим, че момата не ходи на работа. Къв ви е проблемът да вземете на бабата/дядото една гарсониера под наем в София и да ходи си ги гледа, коооолкото си ще. Какъв е проблема да си живеете в ТВОЯ си апартамент двамата??? Лудост някаква.

 

...

горе^

преди: 25 дни, 16 часа hash: 5a32998274

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   За баба и трябва да се грижат родителите и, не тя. Как не се сещат тези хора, че вредят на дъщеря си? ! Пълна лудост! Като не могат лично да се грижат, да търсят алтернатива- я в хубав дом, я да наемат жена да я наглежда. Въобще сложно ти е на теб, може би да прекратиш отношения и да си намериш свободно момиче. И още нещо- баш сте си зависими от семействата и двамата. Не че е лошо в рода да цари мир и любов, ама да звъниш на бабите нон стоп... В семействата трябва да се спазва йерархията и всеки да си носи отговорност и към родители, и към деца.

 

...

преди: 25 дни, 16 часа hash: 74b638f3cc

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Знаеш ли, четох една история на украинка, пратила ако не ме лъже паметта 8 г. си дете с влака и надпис някой да се погрижи за него, тя остава в Украйна са се грижи за майка си. Моето мнение ако ще да е неподвижна на легло, не оставям бъдещето си, т. е. детето ми само, каквото ще да става. Та и ти така, майки, баби бащи.... точка, край гледайте напред, градете ваше семейство, ваши деца, към родителите и в Библията пише само уважение. Внучката няма ангажимент да гледа баба си и да си постави пред своите нужди и пред това да гради свое семейство. Нормално ли е да се съобразяват с куп възрастни хора и това да е причина да не се съберете и да имате семейство. Не може баба ти да е приоритет пред теб самия. Винаги във всяка ситуация ние сме на първо място и това не е егоизъм, дори и в самолета казват първо сложете маската на себе си и после на когото и да било да помогнете. Докато се съобразяваш и угаждащ, поставяш такова основополагащо нещо, като това да създадеш семейство и то си на 30 вече. Ти си важен в твоя живот, помагай до не да поставяш себе си на второ място както и тя. Вке тая баба ще я угледат някак си, ами ако и тя работеше и не беше хоум офис какво щеше да стане?? .

 

...