Дали ще ме забележи някога?
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2423 пъти
Началото на тази история беше поставено, когато бях в осми клас. Приеха ме в гимназия след седми и в живота ми настъпиха много промени, включително нови приятели и нов обект на харесване. Тогава той беше в десети клас, обичаше да спортува и на пръв поглед изглеждаше като онези хубави момчета от американските филми - привлекателни, но празноглави. Въпреки това бях силно впечатлена от него, а и с времето се оказа, че съвсем не е глуповат, дори напротив.

Аз бях на 14, той - на 16. Събрах цялата си смелост и се запознах с него. Стана уж случайно, уж трябваше ние, ,,зайците'' , да го питаме нещо, но той усети каква е истинската причина. Обясни ми, че не иска да ми дава напразни надежди, а аз му отговорих, че няма проблем и че бихме могли да останем просто приятели, когато това чувство отмине, за да не изпаднем в неловко положение. Той се съгласи да поддържаме приятелски отношения.

Таях болка в сърцето си, че вместо нещо романтично, трябва да го питам как е и да слушам за любовните му разочарования с други момичета. Опознахме се. Оказа се, че има доста съвпадения помежду ни. И неговият, и моят баща работят като директори на училища. Неговият рожден ден е три дни преди моя. Както аз, така и той е израснал сам, по-точно не сме ходели на детска градина.

Беше ми споделил, че характерът ми му допада много, но усещах, че ме възприема като приятелка и ако би могъл да се привърже, то би било с обич като към сестра. Не го съде, защото, да си призная, бях невзрачна тогава и не е очудващо, че не съм го привлякла външно.

С времето обаче пораснах, разхубавих се и дори някои от приятелите му започнаха да ме забелязват и да ме търсят. Той обаче остана все така равнодушен. Бях го излъгала, че всичко е отминало от моя страна, че не го харесвам, за да съм до него, да му помагам. Но само се измъчвах и затова намалих контактите ми с него до минимум. Успях да го забравя. Дори харесах друг и тръгнахме, но във връзката ни нещата не се развиха, както трябва и тя приключи безславно.

Миналата зима обаче отново срещнах момчето, за което пиша. Бях много натъжена от редица неприятни обстоятелства, които ме сполетяха, но за пред другите се усмихвах и се държах, сякаш всичко е наред. Никой не забеляза, че нещо ме тревожи освен той.

За рождения ми ден ми пожела много щастие. И после ми написа, че ми пожелавал само това, защото ме видял огорчена от нещо.

Той усети мъката ми, а аз си върнах чувствата. Не споделих на никого. Това стана миналата година - тогава бях в единадесети клас, сега съм в дванадесети, а той вече учи и ще става военен. Видях го, защото беше дошъл в училище да види учителите.

Може би от следващата есен ще следвам в града, където сега живее той, което значи, че пак ще попаднем в едно и също населено място, но той не вижда в мен момичето, а човека. Чудя се дали някога ще ме забележи, дали да привлека някак вниманието му и как, или просто да забравя?