Писна ми от всичко!
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 8029 пъти
Здравейте, просто имам нужда да споделя.

Писна ми от всичко. Писна ми да съм добър човек, писна ми да чакам или търся любовта, която все така не намирам, писна ми да ми пука за каквото и да е.

Хората говорят как като помагаш на хората и правиш добри неща за тях, или пък че колкото повече си страдал, толкова по-голяма ще е наградата след това... това са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ, ако беше истина, от това страдание до сега да съм велик направо. Помагал съм на повече хора от колкото мога да изброя. Кармата връщала ли ми е нещо? Не. Всичко си седи както преди. Нищо ново не се случва, което да символизира благодарност или награда. Рядко получавах дори едно "мерси", когато помагах на хората, но на мен не ми пукаше, защото просто исках да помогна. За всичките неща, които съм правил, и накрая нищо не получавам в замяна.

Не казвам че това очаквам... въобще не ме интересува дали ще получа нещо или не, просто от наблюдателна гледна точка. Не ми пука ни най-малко, напротив: животът ме научи, че интерес поражда очакване, и очакване поражда разочарование, така че ключът да се избегне разочарование е да се избегне интерес.

И страдането, през последните пет години съм страдал повече от колкото един човек може да понесе за един живот (не, не пракалявам)... и какво... награда има ли... получих ли нещо в замяна... нещо че да има смисъл от това страдане ? Не.

Вместо това се превърнах в човек със студено, даже счупено "сърце", постянно съм агресивен и в очакване за битка. Само това има всеки ден в живота ми. Болка.

А във сънищата ми (които си ги спомням всичките, защото са много реални, помня и най-малките детайли), където винаги се откроявам като войн... спасявах хора, градове даже, пазих други и всякакви такива неща... а сега единственно убивам. Във сънищата ми през последните две седмици съм убил поне 50 човека, и си спомням всяко едно убииство (всичките убити са били лоши хора... сънищата ме накараха да стана кръвожаден и да си бъдем честни ми харесва... защото един вид е към кариерата, която искам да имам, да съм Таен Агент на някоя държавна служба, а и винаги съм знаел че същността ми е наполовина военна... просто е част от мен... а другата част... се развали ).

Спрях и да вярвам че някога мога да изпитам любов. Та аз дори не мога да си спомня последният път, когато съм бил истински щастлив, а не да съм бил с някоя от маските ми. Толкова съм развален, че когато ходя по улицата, и видя стара двойка, хванали се за ръце, няма да имам силата дори да ги погледна в очите, за да не видят мойте, и да се изплашат от ужаса зад тях.

А за любовта да не говорим... все едно преди да се родя съм убидил любовта с нещо немислимо, и сега тя ми го връща. Не мога дори да срещна едно момиче, където и да е, което да ми хване вниманието, да я харесам и веднъж и аз да бъда щастлив... а ако по някаква случайност намеря такава, да я харесам заради красотата й и/или умът й, ВИНАГИ ще се случи нещо против мен. Тя ще е заета, ще се окаже по тъпа от една жаба, тя няма да ме харесва, ще заминава в друг град... каквото и да измислите, най-вероятно вече ми се е случвало... всякакви невъзможни и нелепи глупости.

А аз толкова много се възхищавам на момичетата, които харесам, усмивката им, очите им, косата, уханието.. всичко... те са злато за мен, ангели, най-ценното не.що на света... просто искам да са ми в прегръдката по цял ден, да знам че са в щастливи и в безопастност, да ги обичам и да им правя всяка секунда с мен възможно най-перфектна за тях... романтичен съм и това е.

Практически, според това, което са ми казвали много хора - повечето момичета, аз съм перфектен. Поддържам се, ходя на фитнес, с оформени мускули съм, момичетата се чувстват в безопастност около мен, дори само когато говорят с мен, казват ми че излъчването ми поражда респект и доверие, че имам много секси глас и красиви очи, че по характер съм нереален, невъзможен за намиране, твърде добър че да съм истински и всякакви такива неща... и какво?

С години бродя по света, с безполезната надежда че някога ще бъда щастлив, да се радвам на страст и любов, на жена, която да ме обича - а всъщност единственото, което става е да се самоунищожавам все повече и повече заради цялата болка. Все едно че по цял ден бродя из долината на смъртта, с хиляди качулати фигури около мен, чакайки да умра за да се опитат да ме дръпнат на тяхната страна.

Който е прочел цялото нещо... мерси предполагам...


-Death_Blade ^

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: b032030b67

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей аз съм момиче и много ме трогна историята ти прочетох я цялата ако знаеш и аз колко болка съм изпитала от липсата на човек до мен или приятел или гадже няма значение просто да знам, че има човек до мен и като се сетя, че почти няма такива хора направо умирам нещо става вътре в мен. От много време искам да намеря момче като теб (да цени момичетата и да ги обича а не да ги използва само) ако искаш си остави и мейл да си пишем! Моля модераторите да го публикуват съжелявам, че точно тук си разменяме скайп и имейл, но найстина има хора от този сайт които са свястни :)

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 11ca600efe

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Абе момче, сложи го тоз псевдоним отгоре, че като видях "Тинейджърски", "Писна ми от всичко" и дадох X-a. По темата не знам какво да кажа, но те разбирам много добре. Особено частта с очакванията и разочарованието (дори скоро го писах някъде тук). До този извод достигнах съвсем скоро и сега си обяснявам много неща. За това аз лично не живея с очаквания и надежди за нищо. Живея си за момента, не ги мисля нещата. То и няма смисъл особено. Няма да ти пиша заучени фрази от сорта на: "Всичко ще се нареди! ", "Един ден ще срещнеш любовта! ", знам, че няма да ти помогнат. Наистина не знам какво да ти кажа.. Освен да те поздравя с един тематичен стих. Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого. Те овладяват света, без да си губят душата. Ала вървят и вървят само напред и нататък! Въпреки вечния страх. Въпреки всяка измама. Никой не може без тях. Рамо за силните няма. Те знаят как да простят, как на доброто да служат. Те не поглеждат назад. И не говорят ненужно. Те са внезапни искри от небесата дарени. Тяхната воля твори нови, незнайни вселени. Въпреки цялата мъст и доживотната завист, още влекат своя кръст и до безкрай се раздават. Мъката не ги ломи, прави ги по-всемогъщи. Силните плачат сами. Но времената обръщат. Имаше една мисъл, че има две грешки по пътя към успеха, едната е да не тръгнеш по него, а другата да не го извървиш до край. Е, аз ти пожелавам сили и воля да го извървиш, дори когато е трудно и ти писва от всичко. Не се спирай просто. Късмет :) Лоша

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 1f40d16bdc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От това, което си написал личи, че добрината и старанието ти са били фалшиви, насилени. "Насила хубост не става", а ти си се насилвал да си добър, примерен и т. н.

 

...

горе^

преди: 13 години, 1 месец hash: 33a7a07ed1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   трябва да правиш какво ти диктува от вътре, без да имаш корист и после да натякваш като не стане това което очакваш. Друго-що не се пробваш с тия мацки къде те хвалят толкоз, може би те мислят за надут и надменен и затова да не смеят да припарят до теб.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: fac6a9898b

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Бунтувай се - сложи кичури, пиърсинг и татуси! Базик бе :Д

 

...