Споделена история от Любов и изневяра |
Загубих я, сринах се духом. Как да се съвзема
преди: 7 часа, 9 мин., прочетена 103 пъти
Здравейте. Ценя както моето, така и вашето време за това се извинявам и благодаря предварително на всички изчели и дали съвет. Ще опитам да бъда максимално кратък.
Раснал съм в бедност. Сменил съм много местонахождения. Никакви приятели от детството, почти никакви и днес. Може би това ме накара да се влюбя силно и да не мога да пусна.
Не съм от социалните хора, и по времето в което трябваше да кисна по дискотеките, аз работих за да си позволя нормална храна и самоиздръжка. В резултат, днес съм на 26 и нямам финансови проблеми. Живея напълно нормално, карам нормална кола и не се изхвърлям. Но каквото ми трябва, с каквото реша да се поглезя, цена не гледам.
Никога до преди 3 години не бях се влюбвал и не бях имал супер близък контакт с момиче. Разговори, намеци и това е, нищо повече. Тя ми е първата любов, първата в леглото, първата във вкъщи, първата в много неща. Първоначално се държах леко студено, дистанцирано, претендирайки че едвам свързвам двата края. Но тя ми даде шанс и ме направи адски щастлив.
Мотивира ме да работя повече и по-усилено за семейството за което мечтая. Започнах втора работа, инвестиции, спестявания.
3 години по-късно, когато си мисля, че нещата не може да са по-добре, в един момент всичко просто рухна. Няма да навлизам в супер много детайли, но главната причина е липсата на комуникация. Главното според нея е, че не съм ѝ обръщал достатъчно внимание, което е така и не отричам. Проблемът е, че никога не е повдигнала въпроса сериозно. А когато аз започнах да се осъзнавам, вече беше късно.
И така, следва депресия, напускане на едната работа. Вероятно скоро и втората. Харча спестявания и не ми се прави нищо. Разбирам, че не е края на света, но не мога да се съвзема. Нямам на кои на рамото да поплача, да се утеша. А повярвайте, сълзи да газиш в тях.
Не веднъж след раздялата се опитвах да ѝ покажа, че наистина адресирам проблемите и работя по отстраняването им. Не веднъж ѝ се молих да ми даде втори шанс. Или не разбира, че наистина съм готов да направя всичко за нея, или просто окончателно съм ѝ омръзнал и не иска да се занимава повече с мен.
Започвам да си мисля, че до някъде добре, че се получи така. Ако за такова нещо не можем да се разберем, то какво става, като дойдат по-сериозни проблеми? Другото което си казвам е, че просто ѝ се живее. Студент е, запознава се постоянно с нови хора. Явно търси и нов човек до себе си. Не помня да съм я спирал да излиза, да преспива в приятели и каквото и да е. Но явно просто съм втръснал.
Та, паднах от високо и счупих крак. Трудно ми е да стана. Знам, че трябва да се съвзема и мисля, че правилния начин е да се запозная с нови хора. Липсва ми човек до мен и осъзнавам, че трябва да започна да търся нова половинка. Въпросът е, как? как без познати? Как да стане "естествено", без да се натрисам? Мисля, че умея да говоря с хората и успявам да завържа и задържа разговор. Проблема ми е че много трудно стигам до този разговор в който да впечатля. Не съм супер красив, и съм леко плешив за това ходя 0 номер. За сметка на това съм висок, слаб с добро тяло. Ходя на тенис, но групата е предимно мъже, и/или жени които са по-големи от мен или заети. Работата ми не предполага нови запознанства, работя от компютър от вкъщи. Мисля, да запиша танци, но пак не виждам как да стигна до разговор с някоя девойка. Ходих преди години на танци и някак си момичетата се държаха тип "Здравей, здрасти. Не ми се натрисай ако обичаш".
Мога да говоря още много, но мисля, че ме разбрахте. Моля ви, помогнете ми да намеря правилния човек. Всякакви съвети са добре дошли.
Благодаря ви за отделеното време.
-- Удавена в депресия душа.
|
