Какъв е този мой късмет
преди: 17 часа, 33 мин., прочетена 75 пъти
Израснах в патриархално семейство, с изградени морални ценности и традиции. Баща ми никога не е казвал псувня пред мен и винаги повишаваше тон, ако сестра ми или аз се опитаме да се обидим като деца една друга. А какво остава някоя от нас да псува, той сигурно щеше да ни пребие. И някак си съм попила от средата, че обиждането и псуването ме отблъскват. Дори в училище, после и в университета странях от доста, които си позволяваха да говорят с цинизми и някак си не можех да се свържа с тях. И общо взето приятелския ми кръг от хора е избрани и малко. Мога да кажа, че са такъв тип като мен, не си позволяват да говорят обиди, е случвало се е, но много рядко. А късмета ми с мъжете за жалост е винаги такъв. Изляза ли на среща с някой, той все ще се държи като селяндур. Еднопрекалено фриволно поведение, речника пълен с глупости и обиди. А доста често и са псували пред мен, което си беше директна червена черта за да приключа срещите дотук. На най-допбрата ми приятелка приятеля не е такъв, или поне не е бил пред нас такъв. Разговаря толкова зряло, възпитано, познавам и други такива хора, но на мен като че ли ме преследват такива мъже, , които реално нямаме общо с тях. Може да ви се сторя притенциозна или капризна, все пак сме 21 век и дори пуберите вече си позволяват жаргонен език, но някак си мен си ме отблъсква. Ако питате къде ги срещам, ами не е в дискйотеката, винаги са ме запознавали общи познати, или от курсове, които съм посещавала съм срещала някого. Аз не съм по нощните барове, не че не съм ходила, но е било инцидентно. Та въпроса ми е следния, невъзпитано ли би прозвучало, ако директно кажа на съответния човек, че да псува и обижда не искам поне пред мен. Досега съм се въздържала от такива коментари и затова втора среща не се и повтори, но искам да чуя при вас как е?