Любов... но към любовника
преди: 14 часа, 5 мин., прочетена 85 пъти
Зряла жена съм, отдавна тийнейджърските истории за любов са ми чужди.
Години наред прекарах почти в самота, работа, бизнес и отглеждане на деца. Мъжът ми често отсъстваше. Все пак успявах да получавам приличен, редовен секс, макар и еднообразен.
Децата ми обичат баща си, при първа възможност винаги сме заедно и дори някъде на почивка.
От мъже не съм се интерсувала, въпреки възможностите, които получавах, работя с хора и не е трудно, ако си малко привлекателен и... мил, да получаваш предложения.
Винаги бях вярна. До един момент, в който просто един от клиентите беше по-настоятелен и постоянен.
Така се стигна и до секс. Няколко пъти...
Той е далече, няма вероятност да бъдем заедно, въпреки че ми говори за такива неща. Той има свой живот в чужбина, професия, деца, разведен е.
Започнах лека-полека да се влюбвам. Успокоява ме това, че не е наоколо. Ако беше, щях да направя голяма беля.
Опитвам се да го забравя, но и неговите съобщения за любов, подкрепа никога не спират.
Започнах да изпитвам любов, а намеренията ми никак не бяха такива.
И той помага за това да... искам повече от това с нас и вече не знам как да си го избия от главата и да продължа със семейството си...