Когато дадеш всичко и получиш обиди
преди: 16 часа, 57 мин., прочетена 90 пъти
Значи запознах се с една жена и в началото всичко беше наред. Говорехме си, смеехме се, разбирахме се. Дадох й всичко. Дори и душата си.

Но после тя започна да се държи странно. Пишеше по-рядко, измисляше някакви смешни оправдания, все едно вече не й пука. Накрая ми каза, че си е намерила друг мъж. Това ме заболя много, защото аз бях направил толкова за нея.

Опитах се да продължа. Срещах се с други жени, но мислите ми все се връщаха към нея. Потърсих помощ да я забравя, но абсолютно нищо не помогна. Вътрешно я чаках. И да, чаках да се разделят. И те се разделиха.

Писах й, че ми липсва. Вместо нормален разговор, тя започна да ме обижда. Каза ми, че трябвало да остана до нея и да гледам как обича новия си мъж. Все едно това е нормално за някого и все едно няма да ме боли.

После започна да настройва хора срещу мен. Говореше, че разликата във възрастта ни е била „ненормална“, че аз съм бил проблемът. Хора, които дори не ме познават, започнаха да ме съдят заради нейните приказки.

И така останах с чувството, че колкото и да съм дал, накрая получих само болка, обиди и обвинения.