Объркано ми е
преди: 16 часа, 55 мин., прочетена 92 пъти
Принудителното отсъствие от живота ни на някой много скъп за нас човек е в състояние да опустоши целия ни душевен и емоционален баланс. Никога не съм и подозирал, че може да ми липсва толкова много. Съветите, преживените истории, дългите ни и увлекателни спорове. Необятните му доброта, човечност, чистосърдечност, откритост, честност. Усмивката. Зрелостта, интелектът. Всичко, всичко... изчезна изведнъж. Въпреки че съм наясно, че е за добро, все по-трудно контролирам бушуващите в мен емоции. Защо понякога животът ни изпраща тези изпитания и ни разделя от най-любимите ни същества? Как да преодолеем по-лесно тези епизоди, дори и да са временни? Ще мълча, ще стискам зъби, но докога...? Какво според вас искаше да ми каже, като вместо " чао" ми каза, когато мисля за него, да си пускам песента "Моменти" на Графа? Ще бъда признателен за съветите ви.