Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Гледната ти точка е неправилна.
Ако някой трябва да е гузен в тази ситуация - това е жената. Ти просто си замествал по чл. 64

Тя е неговата жена, не е твоята.

7.   Уважаема №1, честит празник 3-ти март, но сте много далеч от истината. Още в гимназията беше констатирано от моята учителка по литература, другарката Иванова. Не знам защо и тя, и класната ми страдаха, че не мога да пиша. Това, че не мога да пиша, е документирано. Другарката Иванова ме изпрати на матура по български, където изкарах обичайната си оценка добър (четири), но когато се явих и на устен, тя простена: „Не можах да те науча да пишеш, както говориш, но ти кандидатстваш с физика и математика“. Иначе е една от най-елитните гимназии, но такава е реалността. Като правило успехът ми винаги е бил над 5, 50, но не се дължи на „езиците“. Мога да говоря, но не мога да пиша. Пиша с грешки, както пунктуационни, така и правописни. Нищо не разбирам от структуриране на един разказ освен стандартното увод, изложение, заключение, но и те не ми говорят много. Не съм интересен, обикновен съм. Не знам защо 90% от момичетата в младата ми възраст по време на соца, както и жените, които познавам, се опитват да ме анализират, класифицират, номерират, а то няма за какво да си правят този труд. Колежката, чието бюро е срещу моето, е част от моя програмен колектив, състоящ се от осем млади жени, всичките инженери в областта на електрониката, умни и четящи. И тя прави фройдистки упражнения върху мен. Бил съм ѝ интересен. Не съм интересен. С една умна жена, с която коментираме дадена ситуация, тя ми пише, цитирам дословно:„:))) обичаш да дразниш и предизвикваш жените на работа, все пак да си в центъра на женското внимание (независимо дали с добро или лошо поведение) и там се чувстваш добре, приказлив си, с обща култура, мъжкарче, но не твърде крайно тип Андрю Тейт, с богата обща култура... “Та и тук, да видяхте местоимение в първо лице, единствено число? . Забавлявам се. Наистина. По-скоро ми е любопитно защо толкова голяма част от жените, които познавам, изпитват вътрешна необходимост да ме анализират, да ме класифицират, да ми слагат етикети, сякаш съм експонат, който трябва да бъде описан, номериран и подреден в каталог. Не разбирам този ентусиазъм. Не съм нито особено сложен, нито особено загадъчен. Обикновен човек съм, с обикновени реакции, без стратегически план за покоряване на женското внимание и без скрита програма за доминация. Но въпреки това периодично се оказвам обект на психологически разбор – мотиви, комплекси, ревности, вътрешни борби, неизживени драми. Все неща, за които дори не съм подозирал, че нося. Понякога дори ми приписват емоции, които звучат драматично и кинематографично, но нямат особена връзка с реалността. Ревност. Нараняване. Скрита амбиция да съм „предното, трето, резервно колело“. Чудя се откъде идва тази нужда да бъда поставен в сюжет. Сякаш мъжът не може просто да говори, без да бъде тълкуван като герой в триъгълник. Харесвам планиметрията, стериометрията и тригонометрията в целият им математически апарат, но чак пък толкова. Интересно е как понякога хората влагат толкова енергия в разгадаването на човек, който дори не се опитва да бъде загадка, защото няма нищо загадъчно. Желая успех във фройдиските занимания, все пак са ми забавни

8.   Номер 5,

кому е нужно Десантчика да си представя ролите разменени, след като в центъра на самата му история е изневеряваща жена

Колкото и да ненавиждам лицемери като него, не правят нищо по-различно от вас. А в днешно време, и за пръв път в човешката история, жените го правите повече от мъжете. Така че вие вече сте гадни. морално осакатени, душевно обезобразени, емоционално атрофирали същества.

n4h

9.   ЦИТАТ: „Колкото и да ненавиждам лицемери като него“. И защо този мистериозен Десантчик, символ на всичко отрицателно, да е лицемер. Та той не е нито насилник, нито простак, даже се е възприемал като жертва на обстоятелствата. Понякога и той се е чудил защо това се случва. Колектив от няколко отговорни конструктори е изпратен в командировка в завода производител. Като се казва командировка, то не е някаква в друг град, а просто на една автобусна спирка от Института. На производството трябваше помощ, защото беше сключен договор с голяма държава в Северна Африка, която щеше да донесе в хазната сериозна сума в долари. Освен административното изпращане ги мотивираха и със значителна финансова премия, равна на шест месечни заплати. В завода към тях беше прикрепена бригада млади монтажнички. Все пак говорим за електроника, а не за арматурно желязо. Познават се поне по лице, защото многократно са били в завода по различни поводи. Работата върви. Един ден отива при младите симпатични момичета да им разясни нещо специфично при монтажа на едни компоненти. Те го слушат внимателно, доброжелателно, със сериозни лица. Той се отдалечава към своето работно място. Цехът е огромен, светъл, приветлив. Не се е отдалечил и на пет шест метра, когато чува гласа на бригадирката: „Никоя да не пипа тази надменна и високомерна "перка", той е мой“.
Егати. Имаше чувството, че го ритнаха в задника. С емоционално накърнено достойнство си седна на мястото и се чуди на тази странна агресия, тя му е приятелче. Даже няколко дни го среща в голямота кафе на завода и го пита дали не им е сърдит защото не идва при тях.
Това е само един пример. Не разбира женската емоционалност, женския начин на мислене. Не се възприема за толкова интересен, а по-скоро за срамежлив. Чувал е от колега коментар: „Ти с тази твоя срамежливост колко колежки изчука“. Друга, любителка на „Двете Елени“ и индийски философии, му обяснява, че е интересен на младите колежки, че не могат да го определят какъв е. Първата му научна ръководителка, сериозна, умна възрастна жена, го предупреждава да се пази от определен тип жени. Все доброжелателки и все мислещи му доброто около него.

10.   Десантчик,

омаловажаваш собствената си изневяра, докато укоряваш женската. Да, биологично погледнато мъжете сме еволюирали да изпитваме погнуса и към "сексуално еманципирани" жени, и към изневеряващи такива, но в социално отношение нямаш и един аргумент, върху който да стъпиш.

Оповаваш се на псевдонаучни бълвочи като Телегонията, развенчани от всяка една институция на планетата и всеки биолог, заслужил си парите, отличията и възнагражденията.

Не си повече мъж, заигравайки се с чужди жени. Не си и елементарно животно, неспособно да контролира първичните си импулси, а си, както вече казах, един лицемер.

n4h

11.   За всеки случай решил да не се подписва в тази тема :)))

12.   Уважаеми "n4h", много грешите. Образа, който изграждате няма нищо общо с мен. Интересна ми е теорията /хипотезата/, за Телегонията. Не съм биолог, нито генетик, но ми е любопитно, заради свирепото отричане. Дисертацията ми е в областта на цифровите уплътнителни системи. Да има несъответствия в самата теория, някак ролята на гените като, че ли изчезва. Образа, който сте си изградили за мен е нереалистичен. Възприемам се като възпитан, любезен, бих казал срамежлив или поне такъв бях. Не харесвам да съм център на внимание, не съм и висок, някъде към 182-183см, вярно по- спортен тип от средното ниво, но тава се дължи на наследственост, предполагам на деветте години джудо, на бойното самбо в социалистическата казарма, все още имам коса, вярно бяла, винаги късо подстригана. Нямам представа защо това се случва, може да е взаимно привличане, но не е предварително планирано да има секс още в самото начало, даже понякога се изненадвам. Не говоря за чешките и гедерейски момичета на "Златните пясъци" тогава бях студент изкарал двугодишната соц. казарма. Не съм от онези смехотворци, които се движат на групички по трима, за да си дават "интелектуална" смелост при общуване с момичета. Може да съм срамежлив и стеснителен или поне за такъв се възприемах, но все пак нормален и неангажиращ разговор на руски мога да проведа. Немският ми е на отрицателно ниво, а чудно те английски май не учеха. При една дълга командировка в Съюза трябва да отида в насрещната станция, в която се монтира оборудване, разработено от нашият институт, млад съм нямам 29 години. Един от отговорните конструктори на разработката съм. Та като най-млад трябва да отида в насрещната станцията два -три дни. Не е далеч, някъде към 140–150 км. Зима, сняг, въпреки, че го чистят непрекъснато. Там се забавяме, има нещо като малко общежитие в сградата, 4–5 стаи тип хотелски. Колективът основно жени и се оказва, че тяхната комсомолска секретарка ми е съименница и точно в този ден има рожден ден. Приятно момиче. Споделям, че и аз съм комсомолски секретар на нашето направление в института, тя се смее. В края на работния ден нещо се помотвам, навън студ и пурга. Смятам да си взема горещ душ и да си легна. Да, ама едно е да предполагаш, друго е действителността. Нямало да ме оставят да скучая, да си вземам сакчето, защо ще спя сам, и ме помъкнаха към дома ѝ. Градчето малко, има към тридесетина хиляди жители, затрупано със сняг, и с две УАЗ-ки, здраво натъпкани, една върху друга, стигаме до дома ѝ. Много голяма дървена къща, доколкото помня, на етаж и половина. Вътре баба ѝ, жената цял ден се готвила. Водка в промишлени количества, разни компоти, нещо като ветчина, сладко от клюква, черен и червен хайвер, стари честушки, танци, плочи на Емил Димитров. Танци, руски и блусове, рожденичката се беше залепила за мен. Кога сме легнали, никаква представа. Събуждам се, леко главоболие, тишина. Нещо ми е тежко и усещам крак, преметнат през мен, стопанката, виновницата за купона, до мен спи блажено. Изтръпвам, какво сме правили, какво е станало, загадка. Сутринта тихо ставам, мия зъби, вземам душ. Тя се събудила, хайде пак сладко, някаква вкусна сланина, някакви гъби. Мина УАЗ-ка и хайде в службата. Никой дума от нас двамата не продумва, само коси погледи, гузен до немай къде. Това се нарича, да си жертва на обстоятелствата-голям съм кърък.

13.   Какво тук значи някакво име - по Вапцаров