Гузна съвест
преди: 5 часа, 37 мин., прочетена 66 пъти
Една умна жена, с която поддържам някаква епистоларна комуникация, веднъж ми каза една сентенция, която не знаех. "" Жената на моя приятел не е жена. Но ако тя е много красива, то той не ми е приятел". Звучи ми малко лумпенско, но е забавно. Лично за мен тази поговорка, не отговаря на моите виждания. Щом ми е приятел, тя за мен е нещо като свещена. Там не се пипа, а ако даже някой страничен се опитва да пипа, през ръчичките. По-сложен е проблемът, когато вече сте по-навътре с материала, правите секс, когато има възможност, а след това се запознаеш с мъжа ѝ. Започват едни емоционални гърчове. Ти две години не си го виждал и на снимка, но се създават обстоятелства, при които трябва да се запознаеш с него, да му подадеш ръка, а вътре в теб котка те драска в емоционален аспект. Връщаш се от работа, минаваш покрай тях, защото наблизо има спортен магазин. И го виждаш-стандартно здрасти, здрасти. Сякаш нищо, но той веднага те дърпа да отидем в тях. Ти се дърпаш, разбира се, но той направо те дърпа, по-силен си, тренирал си джудо, но няма как да правите циркове на улицата в центъра на София. Мъкнеш се като пребит, без ентусиазъм, с чувство за гузност и някакъв вътрешен, дълбоко емоционален дискомфорт. Влизате в апартамента, съпругът в приповдигнато настроение, милата колежка те поглежда, тъжно, укорно. А ти си мислиш, колко смешно, жалко и водевилно е всичко това, а вътре в теб все едно котка те дере. Съпругът с гласа си на собственик нарежда какво да сложи на масата, за лека привечерна почерпка. Чака твоето одобрение и ти се чувствам гузен, смазан, гадно ти е, а същевременно виждам колко нелепо е всичко. Все едно разказ от Мопасан-не ти е до светски, лицемерни любезности. Поглеждаш мимоходом към колежката и усещаш лекият укор и тъга в очите ѝ и си мислиш, колко странно е да се чувстваш едновременно виновен и забавен, и по странен начин желан от жената. Мъчиш се да намериш правилната реакция, а всъщност няма такава. Някакъв горчив вкус в устата, едно странно чувство на гузност, вина, отвращение от себе си. Мъжът обяснява за апартамента, за музикалната уредба, а ти ги знаеш отлично, защото това не ти е първото влизане в този апартамент. Влизал си и си прекарвал незабравими следобеди докато той е в командировка в чужбина, а ти в службата демонстрираш изключителна заетост и необходимост да посетиш ЦИНТИ или как трябва спешно и незабавно да отидеш до завода производител на изделията, разработвани в Института. Разбира се всичко това е случва преди много години, когато за комуникация имаше едиствено онези стари телефони с шайба или тастатура, а компютрите не бяха в мрежа.