Промени се
преди: 7 часа, 47 мин., прочетена 70 пъти
Познавам го от две години, от 8 месеца се виждаме, честно казано в началото не го харесвах, но всичко, което направи за мен дори от разстояние, ме впечатли дотолкова, че си лапнах доста по него...
Пишем всеки ден, но сме в различни държави и се срещаме от време на време.
В началото бе словото. Бяха толкова приказки, че съм красива, умна, че не можел да спи от мисли по мен, че съм най-добрата, че съм можела всичко... Имаше приказки, че би искал да му обръщам повече внимание. Че винаги чакал съобщенията ми, но те никога не идвали...
Усещах го някак несигурен преди, когато отивах някъде, после ме питаше дали някой не ме е свалял, какво е станало, пишеше нон-стоп. После с времето, като ме опозна, като че ли се успокои, разбра, че не съм тип курва и съм негова, дори да не сме заедно физически, аз не съм такава да ходя и спя с хората, бях му вярна. И тази лека ревност и заинтересованост се поизпари.
Всеки път, когато се видим, ми показва колко държи на мен, осовбождава всички ангажименти да сме заедно, прави ми изненади и правим невероятен секс. С нищо по държанието му не личи промяна, но разговорите онлайн вече станаха по-редки и може би е нормално с времето да намалеят. Всеки ден пише, винаги ми отговаря, но го няма онзи огън от началото...
Намеквам му понякога, казва ми, че наистина е доста зает. След което започва нон-стоп писане, което продължава седмица и после отново се връща към предишния си ритъм.
Той твърди, че съм най-доброто нещо в живота му, че не се чувствал така от десет години. Че съм му дала много, благодари ми и никога няма да ме забрави.
Усетих и аз, че не е женкар, вече бяхме излизали 8 месеца и в един момент просто му казах, че не мога да продължавам така и ако е така, ще се разделим. А той ми каза така ли бързо вземаш такива важни решения. Искам те до края на живота си до мен. А също много бързо сменяш мъжете, за него това е бързо. Също усетих, че като е с мен, е леко притеснен, не е тип женкар да се държи свободно, дори не беше излизал много в собствения си град, не беше сигурен за спирките на метрото, а е там от 25 години, не познаваше ресторантите. По всичко личеше, че това да излиза с жени, не беше привилегия номер едно в живота му.
Но на мен онова бурно начало на връзката ми липсва. Не знам дали чувствата се изпаряват - по негови думи в никаквъв случай. Или просто влизаме в обичайния коловоз на по-дълга връзка. Аз съм жена, която постоянно иска валидация, и ако ми е казал, че съм красива преди месец, искам да го чуя и сега. А той като че ли е от типа, че вече го е казал и няма смисъл да го прави отново...
Искам го много, но ми липсва версията от началото... и не знам дали не е време за раздяла.