Тя беше всичко за мен и как да продължа напред
преди: 4 часа, 10 мин., прочетена 53 пъти
Здравейте на всички,

Днес излязох на разходка с кучето и засякох момичето, което ми беше първа и единствена някога приятелка да говори с нейна позната в едно кафе. Гледаше ме и накрая и казах името, тя стана, дойде и ме разпита накъде съм с живота, какво работя, дали уча още и накрая и аз я питах, дали вече е промотирана до бленуваната си позиция. Тя отговори с да и ми пожела лек ден.

По време на разговора си спомних всички хубави моменти и тъпия номер, който ми спогодиха родителите и, за да се разделим. Беше ужасен ден, оттогава ме преряза сърцето и тъгата ме убива.

След това си спомних, че с години я помня и ме боли и не направих нищо, че да си хвана нова, че нямам приятели, че нямам хубава работа, че бях стигнал до хапчета заради нея.

И сега не знам какво да правя, все едно насила мисля за нея, нямам и компания и приятели, работата ми абсурд да я напусна следващите 2г защото съм вързан и уж тряя да ми плащат много по-натам, но засега само ме баламосват.

Какво ще ме посъветвате?
Как да я забравя, как да намеря хора, с които ще ми е ок, каква професия да захвана, че да ми се плаща.

Благодаря ви много и моля да бъде публикувана темата ми!
М32