Безутешна
преди: 4 часа, 1 мин, прочетена 36 пъти
Сигурно сама си го правя, но не мога да направя необходимо движение в живота си, за да съм щастлива. На 45 съм, с мъж и 2 деца се преди 2 години се озовах дълбоко влюбена по също семеен мъж, обичащ жените от типа, какъвто съм също: нежни и интеличентни, фини, и тялом, и духом. Той си има своите предистория и причини да е какъвто е - плейбой в залез обаче, по-възрастен е от мен, много е умен, чистосърдечен, доброжелателен. В общуването си с мен е невероятен - сърдечен, уважителен, възхищаващ се, искрен, дори загрижен за моите въпроси, макар че гледам да не го занимавам много. Имали сме само 1 сексуален контакт за това време, но поддържаме отношения с нагласа да повторим - и двамата, хареса ни, има привличане, а и ни е спокойно, разбираме се и двамата сме на едно мнение по много въпроси, колеги сме също. Оттогава с мъжа ми съвсем надолу тръгнаха нещата - не се разбираме, дразни ме, секс не ща с него вече хич... В същото време имам крещяща нужда от секс, но и с другия не мога да продължа заради многотъ му похождения - страх ме е от болести, трябва ми трети, но незнам къде да го намирам, мъжете, които ми обръщат внимание, не мога да си позволя, отблъсквам, макар че има и готини, но онзи вдигна много летвата, а и просто съм влюбена в него и затова други не желая... Не знам как да изляза от тая каша... Неискам да зарежа и разбия мъжа и децата, с онзи енай-голямото ми желание да продължа, но не мога, защото той няма да се промени и това ще ме съсипва, колкото и да се държи с мен добре и да ми е интересно... Трети пък не си давам шанс да намеря... Много ми е тъжно понякога, предполагам, че затова го написах, а не за търсене на решение, каквото засега невиждам какво...