Споделена история от Любов и изневяра |
Какво може да иска още
преди: 3 часа, 48 мин., прочетена 37 пъти
Здравейте. Ще бъда кратка. Аз съм на 35 години. Винаги в живота си съм била тиха, скромна и примирима. Като всеки нормален човек съм допускала грешки, но винаги съм се стремяла да поправя нещата колкото силите ми позволяват, разбира се. Преди около 2 години направих грешка и се запознах с един мъж, който ако трябва да бъда честна, олицетворяваше всичко, на което някога съм се възхищавала у мъжете- интелект, чувства за хумор, добро сърце. Стана така, че се установи, че аз изобщо не съм негов тип, в което, разбира се няма нищо лошо. Аз напълно съм преодоляла абсолютно всичко, което съм изпитвала към този човек. От няколко месеца дори в живота ми има друго момче. Проблемът е там, че този господин ( който за мен е един абсолютно чужд човек и с когото няма абсолютно нищо, което да ни свързва) продължава индиректно да ме подсеща за себе си. Според миен няма абсолютно никаква логика в това поведение, тъй като и децата вече разбраха, че нито аз съм негов тип, нито той за мен представлява нещо вече. Какво бихте ме посъветвали да предприема в тази ситуация?
|