Тайно мечтая за друг
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2745 пъти
Здравейте,
историята ми е колкото банална, толкова и смешна.
Първо - далече съм от детските години, на 27 съм.
Второ - имам си приятел от повече от 5 години, живеем заедно, всичко ни е наред и така.

Въпросът е, че има човек, за който мечтая от 1-2 години, а той идея си няма за това. Имаше интерес към мен, но аз го отблъснах защото обичам приятеля си и не съм склонна на изневяра. Въпреки това понякога тайно си мечтая отново да го видя, не да имаме нещо общо, а просто... знам ли, да поддържаме някакъв контакт, да бъдем приятели.

Не бих се определила като влюбена, по-скоро привлечена. И не толкова от мъжа, а по-скоро от човека. Както аз, така и въпросният сме образовани, работим, материално сме добре и нямаме много свободно време.

За мое съжаление не поддържаме никакви контакти и той изобщо не подозира, че някой някога си мисли за него. Смешно е и е нелепо, това ми се случваше за последно преди повече от 10 години, но сега? !? Не трептя от чувства, искам само да сме близки, усещам го от "моята порода" и просто искам контакт с този човек, сякаш имам нужда от него.
Въпросът е, че не мога да се появя (образно) от нищото и да му се обясня в нещо си (и аз не знам точно какво), а вътрешно, ех вътрешно как ми се иска :)
Какво да правя - не го забравям, не страдам в никакъв случай, но мисля за него, когато минавам например там където живее и винаги си представям, че случайно се срещаме и провеждаме така бленувания непринуден разговор.

Безумно - ние живеем в София, ха-ха! Понякога си мисля, че полудявам - на кой в днешно време му хрумват такива неща.
Историята не е измислена, няма кой да измисли толкова безумна ситуация. Какво да направя, за да го подсетя за мен, без това да породи очаквания или най-малкото смях?
Аз само искам, знам ли, нормални отношения с хората, които харесвам. А може и да греша за всичко, което си мисля...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: 09e62202a2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   При мен е почти същото, намерих фейсбука му, но не се осмелих да му пиша, не, че няма какво да му пиша, a защото сигурно ме е забравил. Flawless

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 3e2ae3a283

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Знеш го къде живее, изиграй "случайна среща". И идете на кафе. И аз съм го правил, а и познати жени са се появявали при мен, ей така "от нищото", просто за да си поговорим. Това е нещо съвсем естествено, мила. А ти, като му имаш Фейса, ами пиши му :) И да те е забравил, припомни му коя си. Ето, аз като мъж ви казвам, че в това няма нищо неудобно. Успех :)

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 0bb16fa967

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не се сърди, но според мен това е така, защото нямаш цели и не цениш живота, който имаш. Представи си, че изгубиш сериозната си връзка - как ще се почувстваш. Още повече, че при вас жените рядко изневярата ще е само секс. Ако държиш на приятеля си, запиши се да учиш още или език, работи повече, виждай се с приятели, питай се как ти би се почувствала, ако приятелят ти е в такава ситуация, най - вече време ви е за дете - това тотално ще те накара да го забравиш! - stinger

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: dc25ff0e43

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм в същото положение. Имам човек, когото обичам безумно, но срещнах случайно момче от бившия ми град, в който живях. /казвам момче, защото е 13 години по малък от мен и за съжаление със здравословни проблеми/ Голям симпатяга е, но съдбата се е подиграла с него - не може да пази равновесие и е на инвалидна количка. Страшно го уважавам, искм да сме близки, да сме приятели, да си споделяме, но нищо повече. Лошото е, че той се влюби в мен, макар и 13 години по голяма не изглеждам зле за годините си. Не сме се виждали на живо, защото както казах сме от различни градове. Само на скайп. Показах му тялото си, погледа ми, лицето ми и казва, че е влюбен в мен. Разбира се, аз като зряла жена на толкова години - на 37 не му вярвам. Той си мисли така, тй иска просто да избяга от реалноста, от ежедневието и от еднообразието си. И най -лошото -иска да се жени за мен, да дйде да живе тук примен, да изляза на квартира и да го взема тук. Искал само мен. Кажете ми кака да му обясня, че обичам друг, че живя с друг, че искам да сме само прятели. Заплашва ме и със самоубииство. Не знам как да постъпя. Опитах и да не му отговарям на обажданията и го бях блокирала отвсякъде, но получавах смс след смс, че страдал, че не може без мен и мисли за самоубиство. Нещастен е -знам, но е страшно симпатичен, ако иска може да си намери друга на неговите години, но не.... той искал мен. Опитах всичко, но не става. Как да направя така, че да се откаже. Не иска да сме прятели, не му било достатъчно, искал да живем заедно. Май трябваше да отворя нова тема.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: f773fb3b67

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От Авторката: Номер 4 е от другата страна на нещата. Направо си представих как след време капка по капка и аз съм обсебила обекта на моя интерес, ужас! И аз му имам фейсбука, телефона и така нататък, но какво от това? Да вися с часове пред тях и като го видя какво да му кажа - "Здравей, хайде да си играем на приятели? !? ", неее, не мисля, несериозно е. Както се казва може да си има приятелка, може да е женен, може ами не знам, всичко може, пък аз съм си останала с мислите там някъде преди 1-2 години. Смешна работа, чак ме е яд на себе си. А иначе работя и уча предостатъчно, ценя връзката и човека до себе си, ако ги изгубя - ще страдам и ще го превъзмогна, няма да ми е за първи път, така като гледам живота в днешно време няма и да е за последен. Към номер 3 - ако исках деца и бях решила, че е време, вече щях да бутам количката. А приятелят ми много се съмнявам, че ще попадне в такава ситуация, както добре знаем мъжете не живеят друг живот в главата си, за което на моменти им завиждам.

 

...