Трябва да се разделим, а не мога!
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2712 пъти
Здравейте! За първи път пиша тук и н езнам откъде да започна. Имам две годишна връзка, а сме минали през почти всякакви простотии. Отначало хората чак ни завиждаха на любовтаи приятелите ни се радваха, че сме се срещнали.

Но той стана мн ревнив и понеже и аз съм непукист станах като него, но пак по-малко от него ревнувам. В последствие започнах работа и срещнах едно момче, което ми даде кураж да го оставя. Беше мн трудно един месец се тормозех между двамата накрая го оставих и бях мн щастлива, че не ме ревнува, но накрая спря да ме търси и реших да се върна отново при бившия. Върнах се и се обичахме повече дори от първия път. Накрая пак стана същото бях сигурна, че ще се омъжа за него докато не разбрах от една приятелка, че се е целувал с момичето от което най мн ревнувах , бях го зарязала отново.

Но не знам как ме накара да се върна при него каза ми "аз ти простих по голяма грешка от моята" и аз чуствах че трябва да му простя и го направих. После исках дА разбера цялата история и разказвах на вс, че ще я намеря и ще я прибия от бо? , накрая тя до?де и ми разказа всичко. Лъгал ме е толкова мн време всеки път я , когато ме е нямало я е закачал казвал ми е по телефона, че спи докато я е притискал до една врата осмукал и врата и на другия ден я питал "кои те осмука? " както при мен.

Тогава ми стана ясно, че не ме лъже и го викнах да се разбере ко? лъже от тримата, разбрах че е имал таен фе?исбуук с друго име и е гледал и свалял всякакви "какички". И вс това му го простих представяте ли си? Дори аз се чудя сега колко неща изброих и колко съм наивна. Когато се сетя за това го намразвам мн и го гледам с други очи , които вече не са влюбени като преди ;(

Е вече се разбрахме да не се ревнуваме и има лека промяна, но има още куп неща които трябва да промени в себе си... ;( и това мн ме притеснява когато си задам въпроса "с този човек ли ще живея до края на живота си? " и си го представям някъкъв ужас как аз се грижа за децата и за вс, а то? само ме ругае и седи по цял ден на компютъра и не влиза да се окъпе поне един път в деня и ме ревнува от всичко а в същото време ми изневерява... и какво остана за мен какво ме спира?

Знаете ли кое въпреки вс го обичам. Страх ме е като го оставя да го видя с друга щастлив , а аз сама и нещастна, не че съм грозна, но не вярвам на другите момчета, страхувам се да ме наранят и освен това, когато го оставих имах една мн голяма топка в стомаха, която не се отпускаше каквото и да правех, какво да правя не знам а виждам, че ще проваля живота си заради него как да съм силна и да избягам като ми предстои да заминем заедно в Англия след два месеца? Моля ви, пишете трябва ми чуждо мнение...