Такъв е животът
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2263 пъти
Здравейте! Аз съм на 27г. и преди две години приключих една 5годишна връзка. За съжаление нещата между нас приключиха по един наистина грозен начин. Класическата история как го хванах, че си има любовница можете и сами да си я представите.

И оттук нататък се започнаха и кошмарите ми. В продължение на 2месеца аз се опитвах да му простя, което се и оказа загубена кауза след като ги видях отново заедно. Аз загубих тотално доверието си към него. През цялото това време аз достигнах "завидните"42кг. и увеличих двойно дневната си дажба цигари, което ме и вкара в болница с диагноза туберкулоза на белите дробове.

С нашата връзка беше свършено отдавна, но предположих, че поне финансово ще ми помогне, тъй като аз имах 30лв. в джоба си, а трябваше да лежа минимум 2месеца. Е ако ви кажа, че и една вафла не ми е донесъл не знам дали ще ми повярвате. Чашата преля тотално, когато забрави и за рожд. ми ден. По телефона му съобщих, че не желая повече да ми идва на свиждане, нито да ми звъни по телефона, което той изпълни стриктно.

Е най-сетне живнах малко и ме изписаха от болницата и се появи нов проблем за мен-с бившият ми приятел живеем през един блок разстояние и имаме ужасно много общи приятели, което за мен се оказа огромно изпитание. Да не ви казвам колко трудно ми беше да го виждам разхождайки се из квартала хванат за ръка с любовницата си или когато си разменим по няколко думи на улицата от сорта на как си? С течение на времето започнахме и да се подминаваме сякаш никога не сме се познавали и до ден днешен правя всичко възможно да не се засичаме. След него имах няколко кратки неуспешни връзки, в които и при най-малката лъжа приключваха.

Напоследък пак сънувам кошмари с бившия ми и от време на време си поплаквам. Започнала съм да живея с идеята, че сама ми е по-добре, не знам може би от страх да не бъда наранена отново или може би още не съм преживяла раздялата не знам. Единсвеното, което знам, е че имам сериозен проблем с обвързването. Сама се чувствам най-добре, а в същото време искам да създам семейство, защото никога не съп имала такова, а това ми е мечта от малка!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 9fec3be2f9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Еее милата, много кофти история. Съжалявам, че такива гадни неща са ти се случили. Явно ти трябва още време, за да се излекуваш напълно и да продължиш напред. Ако имаш възможност защо не смениш града, обстановката? Започни на чисто, с нови познати, нови цели и мечти. Не се насилвай да създаваш някаква връзка, определено имаш нужда да си сама. Точният човек ще дойде рано или късно, когато най-малко очакваш и тогава ще се изпари страхът и всичко. Не поставяй стени около себе си и не си мисли, че всички са такива иии всички ще те наранят - повярвай ми, някъде там е човекът за теб, който ще те прави много щастлива и ще те разкарва из квартала за ръка. :) Въпрос на време е да го срещнеш, а докато това се случи - занимавай се с неща, които те разсейват и те карат да се чувстваш добре - било то да четеш фантастика, да шиеш гоблени или да катериш планини. Горе главата, желая ти много, мноого щастие. Има една много хубава мисъл: "Едва, когато се докоснеш до истинското, осъзнаваш колко фалшиво и незначително е било всичко останало". Пожелавам ти скоро да се докоснеш до истинското :) Лоша

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: ac68b9f9c0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ще се оправиш, горе главата! Не бързай с новите връзки, просто си почини и се успокой. Ще намериш любовта и всичко ще ти се струва просто неприятен сън. Много щастие и късмет ти желая.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: ca94aeb792

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не ти е толкова мъчно за него, колкото си обидена, че те е пренебрегнал заради друга... Животът продължава, няма смисъл да се държим за нещо, което не си заслужава. Не го обвинявам, не го и оправдавам, 5 години са доста време, човек има нужда в един момент да реши какво да прави, да създаде ли семейство или да се откаже, твоят явно е решил, че за семейство не е готов и го е направил по-доста неприятен начин, вероятно и той от неисгурност и от страх да ти каже в очите, че нещата трябва да приключат. В крайна сметка, в 90% от случаите като този завършват с насищане от страна на човека, който е зарязал, на "новата връзка" и завръщане с пълна сила, към старата, и човекът когото познава добре и когото е преоценил... но убедена съм, тогава ще е късно и ти вече ще си щастлива с друг и ще си благодарна, че нещата са се стекли така. Това, че си на 27 изобщо не означава, че закъсняваш със семейството, животът е пред теб, кураж, търпение, мотивация и късмет в намирането на Истинския!

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: d731712b3e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Омръзна ми да чета едни и същи глупави коментари от сорта на видиш ли-идеалният все някога щял да дойде. В измислените приказки със сигурност перфектният ще се появи, но реалността е нещо съвсем различно. Толкова малко са хората, които наистина са срещнали сродната си душа. Всички останали се самозалъгват и сами си вярват, че този или онзи е липсващата частичка от душата им. Аз съм на 25 и имам подобен на твоя проблем- не ми е изневерявал, но пък за сметка на това едва изчака да се разделим и на следващият ден хукна в прегръдките на друга. Докато аз плачех всяка вечер в нас свита на кълбо на пода той е бил на романтична ваканция с новата си любов в Гърция. Това се случи точно преди 5 години и от тогава се зарекох никога, ама никога повече да не допусна друг човек в живота си. 5 години по-късно аз продължавам да искам това- да съм сама, но спокойна. И аз мечтая за семейство, дете и няма да лъжа, че се чувствам много празна и нямам желание за нищо. Засичам се все по-често като съм си сама да изричам машинално думите " Обичам те, М... ". Не знам дали е стар навик, дали още имам чувства към него или просто имам нужда да чувам от време на време тези думи. Трудно е човек да живее без любов, но с времето се свиква, а и като се има предвид, че той никога не ме е обичал, въпреки че 2 години ми се кълнеше в това, се предполага да ми е лесно. След него се появиха други ухажори, а единият дори ми призна, че бил влюбен в мен. Стана ми смешно и не му повярвах- когато дълго време са те лъгали за чувствата си започваш да си мислиш, че всички са такива. Категорично му отказах и останахме просто приятели. Самотата разяжда душата, но за жалост понякога тя е единственото решение за нараненото и огорчено сърце. Разбира се, пожелавам ти да срещнеш свестен човек, но ако си като мен дори и да го срещнеш просто няма да му повярваш, че е такъв.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 4e0f2ddae7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Благодаря за окуражаващите думи! И аз смятам, че трябва да сменя обстановката. Решила съм да излезна да работя извън граница, веднага щом лекаря ми го позволи... за което нямам търпение!

 

...