Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Пробвай с мъже. :)

7.   Историята е написана така все едно казваш : " Аз съм красив, а съм нещастен. А защо другите грозници имат половинки и са щастливи " Поне аз така я разбрах. Според мен проблемът ти е, че прекалено много мислиш. Просто се отпусни и покажи на едно момиче ако имаш чувства към него, че е специална, а не само, че специалният си ти. Слез на земята при нас простосмъртните и виж, че външната красота не значи много, тя просто прикрива вътрешния свят на човека.
П. П. Научи се да пишеш грамотно! Ако така и говориш, разбирам защо не ти се получава общуването.

8.   Интересно.. не знам, дали търсиш съвет или само, някой да те успокои и да ти каже "О не, не е вината у теб, ти си прекрасен! "
Ще ти споделя моя опит. Имах връзка с един мъж, сниман няколко пъти в ниско бюджетни чужди продукции, с уникална външност и огромно самочувствие. Добро момче на теория, беше разсъдлив и любознателен и дори забавен. Аз съм от простолюдието, не съм красива, но компенсирам със сексапил, но на него не му стигаше. Никога не му стигаше и сега, след толкова години е все още сам. И не го оставих от комплекси или защото се чувствам недостойна, а само защото виждах, че той не знае как да ме накара да се чувствам единствена. Уморително е да си с човек, чийто център на вселената се намира в огледалото.
Нахвърлях му няколко неща на сбогуване, а той някак не разбираше къде е проблемът. Не е глупав за да не го разбере, просто не може да допусне идеята, че е в грешка.
Трудно е човекът до теб да поставя себе си на първо място, да е потънал в суета, която му пречи да се наслаждава на живота, да фиксиран във визията не само своята, но и на околните, материята да е водеща.
Всеки си намира майсторът, спокойно. Животът ще те срещне с някой, по-самовлюбен от теб и дано болката те научи и дано намериш щастието си.

9.   Хах, е не :) Едно е страното! Какво виждаш, когато погледнеш в огледалото, честно? Защото от цялата работата се усети, че по-външност се имаш, даже с надценка, а по-иначе, изглежда вътрешно, се подценяваш!!! Тъкмо да си кажа, че се определяш за крал на самотници :)) И хоп, виждам описанията ти за външността ти! За самотен човек, много усърдно влагаш външността си. Хмм.. като че ли, самия ти не си сигурен какъв искаш да си, за пред другите. Не мисля, че си самовлюбен, въпреки че с думите си, всеки би си помислил, че си точно такъв.

Та.. до къде си готов да стигнеш, за да бъдеш с някой? ;) Готов ли си да се промениш, да захвърлиш и запреш, предишното си "прямо" държание! ... Прямо ли казах, ами виж се, вярно, за теб всичко е било ок, държал си се добре, правел си изненади и тнк. Но как според теб си изглеждал за нейния поглед!!! Твърде предвидим си бил, не си правел романтика, а си искал да претвориш свойте фантазий за роматиката, от списанията. Питам се, как не си се сетил! Момичетата също четат списания :)) Разбери, на момичето, не му е толкова до дали всичко ще е перфектно, а дали ще я обичаш, дали ще покажеш своята загриженост. За нея, не подаръка, или хипер роматиката ще и въздейства, а просто да бъде с теб, а просто да я прегърнеш в някой момент, и да постойш с нея. Да те почувства. Да усети че не е сама, че има теб! ... Колко малко е нужно на едно обичащо момиче, да бъде щастлива. Разбира се, ако те е обичала. А при теб, отношението ти, без да осъзнаеш, сигурно е било студено за тях. Особено ако са забелязали, че ти подържаш външността си повече от тях даже! ... :))

Ммм... посмали малко "високoто стъпало на което си стъпил", че "дори да ти харесва да си горе в кулата", едва ли ще ти харесва, ако останеш "сам горе в кулата"! :D Летиш много на високо, и те не могат да те стигнат? ! ... ;) Слез, стъпи на земята, не е опасна, стига да гледаш къде ходиш :)) Да, леко шегувито го казах, ама е факт! ... Само така, ще случиш на момичето за теб. Запри се, измени имиджа си, не бъди като излязал от корицата на списание - бъди човек! И хайде сега, не казваш какви момичета са били? Ако ги избираш само по-външност, нищо чудно :D Не бъди с момиче, само за да не си сам. А бъди, само ако я обичаш, ако искаш да споделяш от себе си на нея. И преди да си кажеш, "какъв е тоя пък, дето ми ги разправя" :)) Ще ти кажа, че аз не съм бил манекен, но изглеждам добре, добре съм сложен, като може да се каже, че съм с доста добри телесни пропорций, но в никакъв случай не се оплаквам че видиш ли въшността ми пречела. Как изглеждаш е добър начин, да определиш и какви са хората. Ако те харесват и възприемат само по външността ти, значи тия хора не ги е еня за теб, а искат да са с теб заради тялото ти. Развивай личността и душата си. Показвай ги, и ще изградиш нещо по-истинско! ... ;)


~winterfire~

10.   Е, колега, добре дошъл в клуба на самотниците - звездомани.
Аз би трябвало да съм председател на този клуб - и по стаж, и по мегаломания, така че имам да ти кажа нещичко, което вероятно ще ти представлява интерес. И може да ти е полезно.
Не съм модел и никога не съм бил. И пак смятам, че съм по-готин от тебе. Всъщност аз смятам, че съм по-готин от всички други мъже, които познавам. Защо смятам така? Това не може да се обясни с точност. Може би защото знам кой съм, какъв съм, какво съм постигнал и какво още мога. Мога много. Самочувствието ми е на ниво, професията ми е престижна, костюмите ми са стилни, походката ми е горда... Обаче аз страдам от проблеми... не един и два. И не леки за преодоляване. Обикновените ("простосмъртните") биха казали, че това не са просто проблеми, а комплекси.
Аз не съм бил с жена от години. Кой ми е виновен? Аз самият. Защо не съм бил с жена от години? Защото постоянно си строях кула в небесата, в която да се затворя и да гледам останалите отвисоко. Построих си я и се отдадох на великолепната си самоизолация. И загубих способност да общувам нормално с жени, да ги преследвам като сексуални обекти. От страх да не падна от високо... защото знам, че една жена, ако пожелае, винаги може да отреже един мъж. И аз не можех, а и не исках да приема мисълта, че на практика мога да получа отказ от жена. Аз, който съм с класи над средностатистическия мъж, не може да бъда отсвирван от жена. Защо да не може? Само защото сам съм се приел за по-велик от останалите? Първо, това може и да не е вярно, защото допускам, че и аз може да греша. Второ, защото в женските очи аз най-вероятно съм нормален мъж, който не се различава много от останалите. Но останалите поне не се мъчат да се представят за по-интелигентни, галантни и изискани, отколкото всъщност са.
И ето ти го порочният кръг: твърде малко жени ни привличат, защото си мислим, че сме по-специални от другите и ни се полага по-специална жена. Като харесаме една жена физически, моментално установяваме колко е тъпичка; истински интелигентната пък ни изглежда грозноватичка; една е твърде стара, друга пък - прекалено малка; едната е по-пълна от търсеното, другата - по-слаба. И най-лошото: аз вече съм изпаднал в такава фаза, че си мисля, че те самите трябва да се избиват за мен, а аз да си избирам. А това е абсурд, голям абсурд. Мисълта, че може да получа отказ от дадена жена ме съсипва дотолкова, че аз предварително се отказвам да я търся. За нормалните хора това е нелепо и налудничаво, но вече трудно мога да го променя.
Няколко съвета от мен: занижи критериите си докато е време. На 21 все още може да се промениш, на 31 (колкото съм аз) - по-трудно. Бъди естествен и усмихнат, недей да се тежкариш излишно. Освен това, поработи над себе си и интелектуалното си израстване. С течение на времето няма да ставаш по-красив (никой няма да иска това от теб), но трябва да ставаш по-умен и по-решителен (задължително за всеки мъж с претенции). Няма да сбъркаш и ако си подобриш правописа малко. Просто гледай да не се вземаш твърде на сериозно. Последното би трябвало да важи и за мен, но ха да видим...

11.   10, потърси помощ от психолог. Как работиш върху, вече осъзнатия проблем? Разликата между 21 и 31 са едни 10 години житейски опит - на какво те научи изминалото време?
-8-

12.   От № 10 до № 11/8
Да, действително вече е осъзнат проблем. Поне при мен. Но това, че е осъзнат не го прави по-малък. Питаш ме как работя върху него? Мъча се да се променям, което си е трудна работа... Понеже не съм психолог, мога само да установя, че съществува проблем и да разбера причините за появата му, но не мога да го премахна. Но няма да отида при психолог поне по две причини: 1/ не вярвам положението да се подобри или промени с "човъркането" в главата ми от външно лице и 2/ самото отиване за мен би било огромно унижение - сякаш сам признавам, че цялата ми житейска философия е провал. Трудно ми е да обясня защо, още по-трудно е може би да се разбере, но е факт.
На какво ме е научило времето ли? Първо, че възгордяването става постепенно и с трупането на победи, които си постигал на различни поприща. На възрастта на автора аз нямах кой знае какво самомнение. После разбрах, че съм много добър с повечето неща, с които се захващам. Второ, че най-мощният ми двигател, враг и приятел е страхът от провала. Това те движи напред в много отношения, но в много други - спъва. Например на всяка афера (дори и преди да е започнала) аз вече гледам като на потенциален провал, който се стремя да избегна. Трето - осъзнах, че с времето наистина поумнявам, но и развивам болезнен навик да обмислям нещата предварително и до най-малък детайл и да разигравам всякакви ситуации и възможни последици. Представям си колко е затормозяващо за нормалните хора.
Всичко това може би ме прави мрачен, сдържан, скован и с ледено излъчване.
Извинявам се на автора, че му спамя така темата, но той ще ме разбере, надявам се. Нали сме си нарциси, обичаме да дрънкаме повече за себе си :) Сега сериозно пак към него - това че аз мисля, че съм по-умен от повечето останали хора, не значи, че всички те са глупаци; по същия начин - това, че си модел, не значи, че всички други са грозни. Но това е добре да го разбереш сега, а не като станеш на 30+. Колкото повече остаряваш, толкова повече подбираш... и съответно толкова по-малко и по-рядко успяваш да бъдеш щастлив.
Успех, пич, стискам палци за теб:)

13.   12, не е ли по-добре с провалена житейска философия и едно ново начало на 30, от колкото нещастен до края на дните си? Успехите в коя да е област са незначителни, ако нямаш усещането за щастие и не се наслаждаваш на живота. Каква е вредата или ползата от психолози - няма да коментирам. Преломен момент е посещението при специалист.. по-различно е от това да заявяваш проблема си в анонимен сайт, поеми отговорност.
И да ти дръпна някоя мотивираща реч, едва ли ще се пребориш със страха от провал, обаче... ще е огромен такъв, ако не се погрижиш за личното си щастие.
Няма нищо лошо в аналитичната мисъл, в живот изживян като партия шах, нито в сдържаните и улегнали мъже. Чувстваш ли се балансиран следвайки тази линия на поведение? Това ли те прави щастлив напълно? Отговорите са очевидни..
Съвсем полезно ми се струва, да водим този диалог в темата на автора. Изследвайки твоя проблем, може да направи изводи за себе си и да реагира навреме.
-8-

14.   До № 13 от № 12,
Хм, накара ме да се замисля, но това е нормално за мен. Както и да е, реших за да не водим диалог тук само двамата и да отегчаваме останалите, да пусна самостоятелна тема за себе си. Което ще стане когато имам повече време, сега може да е Разпети петък, но аз работя и съм зает. Да речем, заглавието ще е "Моят страх от жените" или нещо или нещо от сорта, което да служи за ориентир. Така и момчето, нарекло себе си "самотник на самотниците" ще може да чете и да си прави изводи, ако прецени, че моят разказ ще му е от полза.

15.   12, не знам дали осъзнаваш парадокса, който се получава при теб. От една страна си най, от друга имаш страх от провал. Според мен някъде дълбоко в теб си наясно, че илюзорната представа, която си си създал за себе си, не съответства на действителността. Страхът от провал е страх от рухване на света на лъжата, който така усърдно си градил и в който си се скрил сам от себе си, но за съжаление не от другите.
На автора мога да кажа да бъде себе си, да мисли по-малко и нещата ще потръгнат от само себе си. :))

Iv

16.   Онези "нелицеприятните" както ги наричаш ги виждаш усмихнати и щастливи за да ти се покаже, а и на всички нас, че външността е важна, НО НЕ ОПРЕДЕЛЯЩА И НЕ Е КРИТЕРИИ за щастие

17.   От Автора: Благодаря за коментарите и интереса на всички!

18.   Здравей, мило момче! Така се обръщам към теб, защото си на възрастта на детето ми, а не защото те подценявам по някакъв начин. Не знам дали това, което пиша сега след толкова месеци ще стигне до теб, но все пак... Аз съм на 44 и положението при мен е било такова, подобно на твоето. Та, ти изобщо не си за психолог. Според мен трябва да запомниш няколко неща: 1. Забрави, че си самотник. Уплътнявай си времето с полезни неща и никога няма да се чувстваш "самотен". Бъди полезен на себе си и хората около теб и не мисли за самота. Ако бездействаш, особено в свободното си време е нормално да се вглъбяваш. Това е проблем на младите хора :( 2. Това, че добре изглеждаш е най-хубавото нещо, което са можели да ти предадат твоите родители. Нормално е хората около теб, да не се чувстват комфортно в твоята компания. Без да искаш ги "мачкаш", съответно трябва да ти отвърнат по някакъв начин. 3. За да имаш нормални отношения с дадена жена, трябва да те понесе(разбираш нали? ). Изобщо не си самовлюбен, просто имаш реална преценка за изгледа си. 4. Има една думичка 'съдба'. Много хора не вярват в нея, но тя си съществува, незнайно защо. Не търси жената, сама ще те намери. А ти ставай все по-добър-това трябва да променяш! И... , ако обичаш себе си, ще обичаш и хората. 5. Хората ги мързи да мислят и за това предпочитат лесните отношения... 6. Тук прочетох много неща, от които най-важното е да бъдеш себе си! Но този, който ще харесваш ти, не другите. Ако правилно съм те разбрала, ти задаваш въпроси и се надявам да съм ти отговорила! :) Бъди щастлив!

19.   Здравей,
Искам да ти кажа, че абсолютно нищо ти няма! Аз също получавам много комплименти от приятели, познати, непознати че съм красива, че съм готина, забавна, лъчезарна, но в същото време и на мен не ми върви в любовта :(
И всички се чудят как е възможно. Аз мисля че имам прекалено високи изисквания и че искам всичко да е перфектно. И мисля, че това е възможно. Също съм на 21 и не смятам да си променям възгледите поне до 25 :D
Надявам се да съм помогнала :)

20.   Здравейте, аз пък съм един самотник, който няма смелостта да заговори някое момиче и да се запознае да му покаже, че има симпатии към него, иначе съм общителен човек, но става ли въпрос за самия мен, да поканя някое момиче, на среща нищо не става, просто си запазвам симпатиите вътре в себе си без дори някой да подозира, че дадено момиче ми харесва. и друго... всеки ден общувам с много хора много от които жени, и нищо. ако е по работа няма проблем но за себе си не мога дори да кажа нищо. Освен това гледайки другите хора, признавам си, завиждам им като видя момче и момиче заедно. Знам грешно е, но не съм идеален. по думите на хората съм симпатичен, умен, общителен добър съм да признавам, но никого не подозира, че съм един грешник, който завижда на другите и жадува за малко любов. не знам какво да правя.... На думи знам, но на дела съм ''гола вода''. Това съм аз -един страхливец. Извинявайте, че ви губя времето с моите откровения.

21.   Ще повторя писалите по-горе: външния вид не е определящ. Няма "красиви" и "грозни" хора - хората са си хора, за един си красив, за други не. Важно е вътрешното ти състояние, какво излъчваш. Защото както и да изглеждаш, както и да се държиш, ако отвътре ти е неудобно, некомфортно и рлимерно завиждаш защо други по-грозни от мен си имат приятелки, а аз нямам, това наистина се усеща и отблъсква.

Не мисли постоянно за това, че нямаш приятелка, а искаш да имаш; изобщо не мисли. Общувай с момичета, но като човек с човек... без да мислиш за евентуална "приятелка", без изобщо да мислиш става ли или не става и такива подобни... започни да се харесваш, обичаш и уважаваш такъв какъвто си.

И не на последно място: не гледай другите, всеки си е на своето място в неговия си "филм" и никой не може да бъде на мястото на някой друг. Отстрани изглежда едно, но ти реално не знаеш колко са щастливи те с приятелките си и изобщо какъв им е живота и отношенията. Нерядко се получава, че именно ти си за завиждане, а не те...