Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да го забравя цели 5 години
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2546 пъти
Здравейте, знам че това е 354575 подобна история тук, но имах нужда просто да я споделя..
Преди 5 години срещнах него. Всичко започна на шега, но нещата много бързо се задълбочиха от моя страна. Много бързо се превързах към него и го обикнах, но правих много детски изпълнения, ината ми беше в повече, прекалена гордост също и започнах да го губя..
Започнахме да се отчуждаваме ден след ден, почнахме да се виждаме само за единия секс, и така продължи доста дълго време.. Много пъти ме е унижавал, много пъти постъпките му са ме наранявали, но аз все му прощавах, защото просто го обикнах така, както не съм обичала друг..
Не бяхме се виждали дълго време, до един ден в който се видяхме и страстта надделя и отново се започна със срещите ни за по 1 секс, а а аз все повече и повече го обиквах.. Скарахме се отново.. Чух много обидни думи от негова страна, накара ме да се почуствам като неговата секс играчка.. Не исках да го виждам, да го чувам, съспих си здравето заради него.. но нещо продължаваше да тиктака в мене.. Исках да превърна тази любов в омраза, но уви-все не можех..
Мина се много време и навръх новата 2012 година на майтап му писах смс за да му я честитя, веднага след това последва обаждане от негова страна.. Изтръпнах.. Вдигнах, говорихме, видяхме се, обеща ми че ще се промени, че ще започнем всичко на ново, знаеше неща за мен, които нямаше от къде да знае, защото нямахме никакъв контакт... Ииии Да.. Повярвах му.. Но се започнаха от ново караниците.. и така постоянно 2 дни съм в Рая.. 5 в Ада.. Беше казал на моя приятелкаа че това което чувства към мен не е любов, и той не знаел какво е... Но с всяка изминала ден и нощ в която ме прегръщаше и заспиваше, събуди в неб още по-голяма любов (никога не съм предполагала че ще обичам някого с годините все повече и повече.. дори повечеот самата себе си).. Но един ден се скарахме.. И понеже аз съм инат, той още по голям не можахме да разменим дори и няколко думи.. никой не поемаше пръв крачката.. И един ден той ме блокира от вскъде, не ми дигаше телефона и аз разбрах, че това е края... Незнам вече какво да направя.. Спомените за отминалите дни ме измъчват. измъчва ме това, че ако бях направила първата крачка, можеше да е различно, или просто отново се заблуждавам, спрях да ходя на местата които той ходи-уж за да го забравя но...
...
Искам да го забравя, но нещо в мен не ми позволява..
|