Сълзите падат |3 глава|
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1521 пъти
СЛЕД МЕСЕЦ И НЕЩО.
През прозореца на стаята ми се процеждаше огън. Сигурно се чудите как така от проблемите ми в училище се натресох на пожар. Не, не е пожар, беше слънцето. Някой се опитваше да ме събуди, като бе надул музиката от телефона си до дупка и ми бе дръпнал щорите. Примигнах, за да фокусирам образите на Мина и Полина. Въздъхнах и се изправих в седнало положение на леглото си.
-Не може ли да ме оставите на мира? -изсумтях.
Те не ми обърнаха внимание, защото дойде припева на Forever Young-песента, която бяха пуснали и те запяха или по-скоро заграчиха с цяло гърло.
-FOREVER OLD! I wanna be forever old!
Поклатих глава и се засмях. Самото редактиране на текста не беше толкова смешно, колкото физиономиите им и това, че си вярваха, че не звучат чак толкова зле. Докато пееха, аз погледнах телефона си. На екрана беше изписана датата и часа. Не обърнах внимание на датата, но видях, че е 12:46ч, поради часа познах, че е и събота. Освен през уикенда, тази седмица щяхме да почиваме и в понеделник и вторник. Причината е, че във вторник е 100 годишнината на училището ни, а за понеделник причината е, че просто няма смисъл да се разкарваме до училището за един ден. Щом песента свърши те ми съобщиха, че ще ходим в парка на "Патиланско царство"-това бе площадка с люлки и пързалки. Не ме попитаха дали искам, но и аз нямах нищо против да отида. Изгоних ги от стаята си, за да се преоблека. Както винаги носех дънки. Над него сложих тениска и едно от любимите ми огромни жилетки, които ми стигаха до коленете. Отидох в кухнята, където майка ми ми беше оставила закуска, която приятелките ми вече ядяха. Те ми предложиха да си опитам-много са мили, няма що, но аз отказах.
-Е, кога тръгваме? -запитах ги.
-Сега! -отвърна ми Полито и хукна да излиза от къщата ни.
Аз отидох да си обуя обувките и я последвах, заедно с Мина. Запътихме се към площадката, като си говорехме. Мина реши да се прави на луда и затова на всяка клюка казана от Полито, тя викаше "СКАНДАЛНО! ". А сега за площадката... Най-вероятно си мислите, че сме недорасли и сигурно сте прави. Ами, ние имаме обичай да ходим на такива места. Харесва ни, макар че повечето родители ни гледат накриво. Лично аз не познавам други тринадесет годишни, които да обичат да се люлеят на люлки, но това не ми пречеше аз да го правя.

Стигнахме до мястото и седнахме на първите видени люлки. Тъкмо започнахме да си говорим, когато чухме писъци. Погледнахме напред и видяхме някакъв човек с маска да държи едно бебе, както и чанта, и да вика разни заплахи. Той беше с гръб към нас, защото люлките бяха в най-задъненото място на площадката до едни храсти. Ние станахме и се заоглеждахме притеснено. Точно тогава някой ни дръпна в храстите.

Не знам какво ми стана, но реших направя обир в детска площадка. :D Надявам се да ви хареса.