Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Много ясен и точен коментар от номер 3.

8.   Много хубава тема. Има една единствена причина за проблемите които си изброила и тя е духовно израстване. Значи на първо място ще кажа за принципа на материалните активи и душата. Когато е примитивна душата а човека има материални активи душата веднага започва да злоупотребява с тях. При мъжете материални активи са парите и скъпите коли-и веднага използва това за да бройка жени, и да се държи надменно смятайки че е нещо повече от останалите. При жените материален актив са физическите форми които красивите жени имат и душата в такова тяло като е примитивна веднага проявява надменност към мъжете, не обръща внимание на тези които проявят силни чувства а само на тия които имат силен портфейл, гледа да се подиграфа с тия мъже които и предлагат само любов а не нещо повече защото сметя че щом е красива значи също е нещо повече, и и доставя удоволствие да им причинява болка, а ако се е хванала с по-обикновен мъж след време като поизтлее импулса на началната любов веднага му нахлузва рога. Уви по-рядко се срещат богати мъже отколкото красиви жени. Затова този проблем е видим повече сред жените, тъй като те имат свободния шанс да проявават слабостите на духа, тъй като много жени се раждат красиви а малко мъже забогатяват. От там започва и нагласата с омраза към хубавите жени-всеки мъж има лоши очаквания към тях по принцип, нарича ги курви, боклуци и така нататък. Ако се хване с такава я следи постоянно щото и няма никакво доверие, особено като я заглеждат други и има предложения. И ако тя му изиграе номер под давление на съблазана на мъже с пари, пича си казва майната му и улично псе да върви при богатите-иска му се на пича да повярва че не изпитва чувства към нея, и се опитва да и го демонстрира, но не може да се самоизлъже колкото и да си го повтаря, проблема си стои-к***ата отиде при друг стопанин като мръсно куче без душа, колкото и да е трудно за вярване тя наистина почти няма душа, или другия вариянт я спуква от бой, особено ако вече са се оженили и му е разсипала живота. Колкото и да звучи гадно трябва да се каже че жената трябва да слуша мъжа. Не трябва да му се противопоставя и провокира по какъвто и да било начин. Това не означава безприкословно подчинение като при арабите. Тя трябва да има правото да го напусне ако той пие или я бие без причина или и изневерява, но ако тя му прави номера защото е навирила женския нос тук мъжа трябва да има пълното законово право да доминира за да не го допуска. А вече за болката която понася тя от това вина има само тя в такъв случаи и не трябва да се сърди на никого освен на себе си. Сега може би някоя блондинка ще каже-яз просто си следвам щастието, и всеки си има своята представа за него. А аз бих казал че това е много много плитко разсъждение, защото първо издава липса на стойности, второ защото връзките между мъже и жени не са създадени от природата за развлечение като гейм клубовете от хората, а предимно за саздаване на стойностно поколение което не може да се създаде от разведени родители, или алкохолици.

9.   Защото народа се изроди

10.   Мразя квалификации и обощения, затова ще ти кажа:

Не преписвай собственото си отчаяние на всички хора. Просто не си срещнала подходящия човек и си предубедена.
Ето-отговарям ти- не е трудно да имаш щастлив брак. Аз имам такъв. Да, аз работя, грижа се за съпруга ми, чувствам се обичана и спокойна. Не се държат лошо с мен, защото не позволявам.
Жените, които аз познавам, знаят какво искат и не правят компромиси със себе си в името на фалшиви идеали. Никой не търпи никого против волята си.

Мен не ме наранява сърдитата продавачка в магазина или кривата кондукторка в рейса, която се сърди, че я питам какво е разписанието на автобуса- стои 12 часа на крак женичката за 400 лв. Разбирам хората около себе си и ги приемам такива, каквито са- различни от мен.

Детето ти няма да живее в среда на изневери и болка, защото ТИ ще избереш баща му, който ще го обича и ще се грижи за вас.

Понякога е по-лесно да гледаш отстрани и да даваш оценки, вместо да промениш собствения си живот, нали?

11.   Не е толкова просто, колкото го казваш номер 10.... За съжаление. Не зависи само от единия дали детето му няма да израсне в изродяла среда. Силно ме провокира и темата за вечно сърдития съпруг в раздел Семейство. Прочети и ще разбереш какво имам предвид.

12.   Доста умно момиче го е писал този пост-Поздравления! Прияде ми се сникърс!

13.   Добре де, Авторке, значи пуснала си тема в която умуваш как другите имат "гадни" връзки и търпят унижения, а ти самата казваш, че си в точно такава връзка... Кажи защо търпиш и ти? За пред другите ли? Всъщност, аз исках да кажа само, че познавам много "изключения" от описаните в темата. Моят приятел е прекрасен човек, наистина страхотен, чувствам се обичана и го обичам. Моите приятелки също имат добри партньори, с ценности. Сигурна съм, че когато срещнеш подходящия за теб мъж и се влюбиш до уши, ще разбереш, че изключения има :) И то доста често. Ж. 28г

14.   Първо много се колебах дали да пиша. От вчера гледам темата, отваря, започвам, трия.... Въздържам се да напиша, че аз съм щастлива, безкрайно и това щастие продължава вече пета година. Исках да те опровергая и да ти кажа, че е напълно възможно да срещнеш човек, който да те разбира, уважава и обича. Човек с който да се допълвате. Човек с който да се чувстваш завършен и пълноценен, който усмивката ти и това, как ти се чувстваш са преди всички и всичко. Преди си мислих, че не може да се обичаме повече, а със всеки ден се убеждавам, че любовта ни става по-силна, по-истинска и осъзната. Пожелавам ви на всички, които четете да бъдете щастливи и много обичани... но истински, не за ден, два. Не с онази любов, която само идва за да вземе всичко и след себе си да остави пустота, а с истинска, изграждаща, привдигаща, лекуваща, вдъхновяващ, голяма любов. Бъдете щастливи!

15.   Най-напред искам да поздравя номер 13 и 14 за прекрасните коментари! Да не казвам голяма дума, но и аз смея да твърдя, че се намирам в точно такава връзка, каквато описва номер 14. Пожелавам го на всеки! Чувството е невероятно всеки ден да се чувстваш по-обичан от предния и дори след почти 10 години не само да не сте си омръзнали, а да сте по-близки от всякога, защото отдавна вече не сте двама човека, а един организъм, който диша, живее и тупти заедно...

Най-голямата грешка, която доста хора правят в такива връзки, е да решат, че другия вече им е в кърпа вързан и каквото и да правят, няма къде да бяга... В момента, в който си го помислиш това, вече си в началото на края и ако не се осъзнаеш навреме дори много здрави връзки се сгромолясват за норматив. Но това само в скоби, защото не е това темата.

Номер 3 е прав донякъде, за съжаление под влияние на медиите твърде много се обръща внимание на материалните неща и на някаква (изкуствено поддържана) псевдо-перфектна визия, или иначе казано важно е да сме с тонове грим, а пък дали може да си размениш 5 приказки с човека, на кой му пука, това само ти си го знаеш, нали не се вижда отстрани...

НО много голяма грешка е да се мисли, че обществото е виновно за личното ти нещастие! Много е лесно да обвиняваш нещо/някой друг (човек, обстоятелство, общество), да се оправдаваш за пред самия себе си и да успокояваш съвестта си "Ако еди кое си не беше еди си как си, всичко щеше да е прекрасно и щях да съм много по-щастлив". Bullshit! Откакто свят светува всичко се променя, човешкото общество също, и всяко следващо поколение не е съгласно с предното и смята, че е право и "по наше време всичко беше по-хубаво, а сега накъде е тръгнал света" и така нататък, сещате се. И така вече хиляди години, а да не повярваш, света още си го има, хората също. Ако някой има проблем, то е защото не може или не иска да се приспособи към промените, но такива хора е имало винаги и сега не са повече от преди. А способността към приспособяване е ключова за оцеляването на всяко живо същество, питайте Дарвин.

Има една поговорка "Промени себе си и ще промениш света" - може би си струва да се замисли над нея човек, повече отколкото изглежда на пръв поглед... Всеки може да е щастлив винаги и навсякъде, трябва само да подреди живота си, мислите си, съзнанието си... И трябва да го поиска наистина и да е готов да го постигне сам, а не да чака някой да го "оправи"...

Желая на всички повече сила да бъдат това, което искат да бъдат.

16.   Предвид ясния въпрос мога да споделя следното:
Винаги съм имал такива връзки, че аз се намирам в позиция да уча момичето на принципите в едно толкова сложно човешко взаимоотношение - някой ще го нарекът връзка, а аз го наричам съжителство. Аз съм мъж, какво искат мъжете и какво искат жените е далеч по-различно, от действителността. Но според мен проблема настъпва когато:
1. Няма пълно одаване
2. Има егоизъм(мисли предимно за себе си, поставайки първо собствените интереси и щастие, всичко е второстепенно след него/нея. )
3. Няма пълна прозрачност(Да знаем какво мисли наистина нашия любим/ма
4. Има лъжи
5. Крие
6. Няма доверие
7. Някой иска да властва във връзката, да бъде господар на хода и. (Нещо, което ще я превърне в тирания)
8. Няма постоянство
Винаги съм опитвал да "вкарам" тези принципи, които наричам ОСНОВИ на всяко човешко взаимоотношение, без тези неща нищо не е истинско и трайно.
Там е въпроса обаче, че малко хорица са тези, които са разумни, търпеливи и могат да осъдят сами себе си, като не действа този рефлекс на човешката същност да бяга от отговорност и същевременно да носи отговорност, с нужното търпение и прецизност. По просто да го кажа така ако не мислим как се чувства нашия любим, ако не мислим как да го направим по-щастлив и по-радостен, но и той да постъпва така - ние се грижим за него, той за нас, като се подкрепяме един друг във всичко - нещата никога няма да потръгнат и няма да има щастие. Но - дано всеки намери такъв човек.

17.   Подкрепям номер 1. Мога да кажа и още, че кой както си го направи.
Повечето жени правят грешката да имат огромни очаквания към партньора и се разтварят във връзката си. Не можеш и да съдиш по споделените истории в интернет, защото щастливите хора рядко пишат, а само нещастните търсят съвет и подкрепа.
Какво мога да ти кажа - ти самата си си майстор на живота. Не са нещастни всичко във връзките си само защото ти си нещастната. Гледай сама да си оправиш живота, другите си гледат своя.

Успех

Лаура

18.   Скофти е с тея скучни връзки-може да нямам мацка-ама по добре от колкото да имам и да ми е скучна<принципно -почувствам ли го че ми е безинтересна-давам почивка.
За лъжите-ми последната ми изгора се пробва да ме метне-ама защо ли излъда себе си!

Мурджо 12 г.

19.   Да, наистина има проблем и той назрява сякаш с всеки изминал ден.
Очертавам съвсем безпристрастно няколко причини, които са според мен двигатели на това положение:

страх от самота - страхът от самота е може би един от най-силните мотиви движещи нашето подсъзнание. Да си сам, е едва ли не вече признак, че си неспособен. Самотен започна да се употребява само като обидно определение за онзи, който няма официално партньор до себе си. Обществото с неговите криворазбрани норми за поведение и морал диктува все още нещата. Самотниците задължително се разглеждат като нещастници. Те стават удобни потребители на пошла музика, пошла литература и пошла храна. Никой съзнателно не иска да се самоопределя като нещастника, който слуша депресантска музика и яде полуфабрикати. Това кара хората да се събират в двойки необмислено. Ние хората лесно се влюбваме, лесно някой ни впечатлява с нещо и изпадаме сякаш в мним възторг пред него, следва флирт, интимност, връзка. И дотук. Идва, е до причина две;

- неспособност за приемане - Започвайки една връзка ние сме обнадеждени, партньора ни е най-прекрасния измежду прекр4асните и всичко е ок.. някъде около година. После розовите очила падат и идва момент, в който любовното чувство не е силно страстно и не може вече само да поддържа взаимоотношенията ни и да заличава разликите. Всеки е различен, но в една връзка това се забравя. Ние очакваме от човека той да бъде същия онзи, който ние си мислим, че трябва да бъде и започват едни опити за превъзпитаване и налагане на нашата визия. Хората не могат да приемат другия и започват да страдат от многобройните си опити да разрешат проблемите, но вече са минали 2 години и връзката е станала обществена. Следва трети проблем:

- привързване - с течение на времето, все повече връзката ни не ни устройва, но тя е позната, уютна. Колкото и лош да е партньора ни и колкото и да ни наранява поведението му, ние сме викнали с него, както свикваш с животинка, привързаност! Да бъдеш привързан към нещо или някого обаче в никакъв случай не означава, че това е Любов. Връзката започва да куца, започват лъжи, изневери, скандали (а милото общество услужливо намира клишета "всички се карат - нормално е" НЕ, не е нормално! обичайно е, но в никакъв случай не е нормално) И следва следващата причина;

- невъзможност да вземаш решения - Получава се едно тъпчене в едно място. Не се поема отговорност за нито един избор, започват големите емоционални травми, които съсипват личността. Проблемите се изтласкват на заден план, хората се хвърлят в работа или други проблеми. Няма никакво развитие. После идва следващата причина:

- лесните пътища - човек е свикнал да избира лесното, онова, което ще му донесе най-малко промяна в живота. Лесни решения са: ще се оженим, ще заживеем заедно, ще родя и той ще улегне, ще си направим второ дете, за да заздравим отношенията си и т. н. Ще търпя и ще видя какво ще стане.

И ето ти една връзка, която се е познала, че ще бъде нещастна още в първата година, се развива във времето, но не и като връзка. Започва да загнива, да старее, съсипва всички наоколо, започват наистина ГОЛЕМИТЕ проблеми и стигаме в омагьосания кръг, връщайки се на причина номер едно;

страх от самотата- не мога да го оставя, ще остана сама. Какво ще кажат хората? Как ще се грижи сама за себе си? Къде да отида, какво да направя? Не ли по-добре да опитам да променя нещо, той/тя ще се промени ако ме обича, следва отново етапа с превъзпитаването, после пак лесните решения, страха от промяна и така в един постоянен кръг.
Когато индивида е достатъчно зрял и осъзнае тази цялата цикличност намира сили да прекъсне някъде и дава и на двамата шанс за ново начало!

Плам

20.   доста добре написано-Плам ти си психо май? !

Не не аз лично бих си взел поука, макар, че мисля, че сам много всеотдаен, но сега вече ще знам и какви мврки да предприемам!

Мурджо_12_г

21.   Даа, Плам е страшно права. Много полезен коментар, 5 звездички са малко, 10 трябват! :)

22.   Защо генерализираш? Как така всички връзки са нещастни? Няма такова нещо. Така си мислиш ти. А ако така продължаваш да мислиш, няма как да изградиш щастлива връзка с когото и да било.
Аз съм жена на средна възраст и ще ти кажа, че съм много щастлива с моя партньор. Да, имам един брак вече зад гърба си, не беше точно нещастен, но не беше и щастлив. А сега съм щастлива и то много. И двамата сме много щастливи заедно. И за да е така:пъвро ценим изключително много другия, имаме си доверие, обичаме се и си го казваме всеки ден, непрекъснато. Правим всичко заедно- излизаме, пазаруваме. Но... трябва да намериш точния човек. Ако го намериш-връзката няма как да е нещастна.

23.   Браво на Плам! По-добре няма как да се опише!

24.   Хаха, в началото и моята връзка беше хубава.. Постоянно ми повтаряше колко ме обича, плачеше пред мен, звънеше ми през 10 минути, абе беше супер.. Мина време и какво стана? Постоянно ме разплаква и нагрубява, псува, обижда... Нямам думи просто. Държи се добре с мен само когато е в настроение.. Направо ми съсипва живота бе хора, мразя го, писна ми от тва лошо държание, толкова ли не заслужавам да са добри към мен, един мил жест, ЕДИН да му се невиди! И отгоре на всичкото и парите ми харчи за всичко.. нямаше да ми е никакъв проблем ако не беше толкова нагъл.. Истината е, че мъжете са свине.. ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН.. и не ми казвайте ама моя не е такъв, тва че не сте го хванали в лъжа все още не го прави добър..

25.   24, такива като тебе са най-сладки. Като не те кефи, що си още при него, ами мъжете са ти виновни?

Кубрат

26.   24, незнаеш колко си права. Моят също не е такъв, но докога - незнам.

27.   Аз лично за мен ще кажа, че всяка една връзка, която съм имала ме е променила и съм взела всичко възможно от нея. Затова сега съм това, което съм. Знам какво искам, за да съм щастлива, знам как да го постигна знам как да контролирам нервите и състоянието на духа ми и знам как да се отнасям с половинката си. Аз съм щастлива и силна. Гледам детето си, направила съм така, че то да не страда от факта, че с баща му не сме заедно. Колкото е с мен толкова е и с баща си. Просто хората трябва да се научат да не са толкова злобни. Трябва да мислим и за другите и да гледаме света през очите на хората на които държим. Трябва да проумеем, че не сме сами на този свят и света не принадлежи само на нас. Че всеки има чувства, че всеки може да бъде наранен.

28.   От №24 :: 25, не всички хора са способни да захвърлят години на вятъра.. И колкото и извратено да е аз все още го обичам, въпреки че той не го заслужава. Относно мъжете, ДА те са ми виновни! Била съм с много мъже всичките се преструват, любов, мили жестове и т. н. , но в крайна сметка си показват рогата. Дали ние разплакваме мъжете си, както те нас? Дали се заглеждаме по всеки втори с желание към него? Дали ги унижаваме така? Искам да ти кажа, че е пълно с жени дето са пълни с извинение к*рви, искащи единствено да ти харчат паричките.. но когато една стойностна жена обича един мъж, го обича безусловно! И тя не заслужава ЕДНО ПРАСЕ!!!

29.   Нещата са много комплексни! От една страна светът стана цинично материален и успехът се измерва с натрупаните материални активи, кариера, власт...! От друга страна за да постигнеш успех в кариерата и да натрупаш пари и имоти трябва да си нагъл. арогантен, хитър, абе с една дума трябва да мачкаш! Е как очаквате такива хора да са романтични и лирични? Евентуално може да бъдат мнго доминатни и страстни в секса, но толкова! Ще кажете - ама има и скромни и спокойни хора, които не гонят пари и кариера! Да така е, но те в повечет о случаи се водят неуспели, неудачници, мухльовци ако щете! Кой ги води такива? Сегашният Живот - такива са правилата!!! Ако не използваш лакти и работа не можеш да си намериш! Та втората група хора използват връзката си с другия пол поне някъде да доминират и затова и те стават! Коя е идеалната връзка тогава и има ли тя почва в глобалния свят! Ами да! Решението е връзка по сметка! Стига любов, стига лигавщини - сметка! Аз съм беден, но тя е богата реститутка.... идеално.... ставаме страхотна двойка.... обожавам я! ;)))

30.   Много точно Плам! Психолог си. За огромно съжаление трябва да призная, че аз отбелязах в живота си всички тези точки, които си описала и съм почти на път да започна цикъла от начало. Дано намеря сили да напусна това колело на съдбата, колкото се може по-скоро. М, 34

31.   Отдавна се каня да коментирам тук и все остава на заден план... Плам наистина е описала нещата много точно и ясно, и аз я подкрепям напълно. Аз самият стигнах до тия изводи преди няколко години (може би като съм бил на нейната възраст - каква изненада :-) ), но както обикновено се получава, човек като стигне до определени заключения и подсъзнателно е горд със себе си колко е "наясно с нещата", скоро след това се оказва, че морето не е до колене и нещата не са толкова прости. Не че това, което описва Плам, е "просто", но има и следващо ниво на поглед върху нещата.

Страхът от самота не е някаква "болест", която е тръгнала по хората и трябва да се изкорени. Това е инстинктивна реакция, и както всички инстинкти, щом го има, значи има причина. Лично за себе си трябва да призная, че на няколко пъти съм бил на косъм да скъсам с приятелката ми - тя също, както се оказа впоследствие. И двамата може би главното, което ни е спирало, е именно страхът от самота и "лесния път". И двамата не съжаляваме, че не сме го направили, и сме убедени, че щеше да е грешното решение. В крайна сметка успяхме да изгладим различията и то по начин, който прави и двама ни щастливи. Коства много време, нерви и усилия, но резултатът си заслужава.

Страхът от самота и други подсъзнателни страхове са естествена защитна реакция, за да могат да се получат някакви що-годе стабилни социални единици. Защото другата крайност би била "Нещо като не ви изнася в една връзка, махайте се". В глобален мащаб това значи всички да ходим като една аморфна маса от вълци-единаци и всеки да се събира и разделя с който му изнася в момента. Ще кажете кво лошо има - ами няма лошо, от гледна точка на индивида. Но за обществото като цяло не е полезно - в "пещерното" общество, когато са формирани инстинктите, по очевидни причини не е полезно, но и в днешното общество не е.

Това цялото не значи всеки да се вкопчва в очевидно безперспективни връзки, в които не е щастлив. Трябва да се намери някакъв баланс, да разграничиш кога си струва да се бориш и кога не. И точно тук е трудния момент и изкуството - защото да водиш връзка определено е изкуство. Няма рецепта, няма или много малко са универсалните истини. След свършен факт всичко изглежда много лесно, лесно е както каза Плам след 5 годишна връзка с неуспешен край да си кажеш "Еми то тва беше ясно и след първата година". Да, ясно е накрая, но тогава в момента не е било ясно.

Надявам се всеки да погледне нещата и от другата страна на монетата.

32.   Аз писах вече, но предвид коментарите ми се струва че би било добре да довърша започнатото.
Всичко започва със самото начало, което до някъде предвещава и края на нещо си.
В днешно време, хората се събират бързо, сграбчили човека срещу тях, възлагайки му всички свои надежди, та дори и собствената си самота, като очаква че той трябва да се погрижи тя да отсъства. Разбира се всичко това е невъзможно.

Следват децата. Все по-често се случва, даден родител да придаде на децата си хронични болести, наследствени такива, или генетични. Разбира се тях не ги интересува това, че детето им от малко ще страда от куп неща, те искат да запълнат своята празнота, да си начешат егото и да направят поколение, колкото и грешно да се вижда това от чужда гледна точка. Че какво е виновно детето, че да понесе всичко това?

Или прави се дете, обаче изведнъж след това майката и бащата решават да гонят кариера, защото било важно. Детето се оставя на баба и дядовци, или на бавачка и реално няма почти никакъв допир с родителите си. Също голяма суета и его и грешни преценки.

Трети вариант също често срещан. Единият родител е пълен неграмотник, често срещан и в интернет и в реала, обаче има визия. Така бързо се докопва до някой заможен господин, който да и дава сигурност и да отгледат детето си. Е тази неграмотна жена, която не може да напише едно изречение без грешки, не знае нито българската история, нито нещо различно от гримове и разни мазила, как се очаква да възпита това дете? Какво мислите става с такова възпитане?

Всичко това се прави от суета , криви сметки и собствените страхове, което за съжаление повлича всичко около тях.
После всички им виновни, всички трябва да носят тяхното бреме, защото те самите са недостойни и нямат никакво достойнство.

33.   Последния коментар №32 ме провокира да напиша част от своята история. Аз съм от тези отдали се на децата си майки, който не гонят кариера. Живеем сравнително бедно, но поне съм покрай тях и пак съм укорявана от съседи приятели познати, дори и учители, че вися на мъжа си, че не работя, че децата ми нямало да се научат на самостоятелност, че не внасям БВП в държавния бюджет и т.н.

Така че №32 в очите на хората, на другите, както и на теб, никога не може да си правилно постъпващ.
ако нямаш дете си ялова, ако имаш си лоша за дето си му придала "лоши гени". задължително е да имаш поне две деца за де не остане един ден детето ти само.
Ако не работиш си лоша съпруга, ако работиш си лоша майка. Ако търпиш побой си тъпа, ако оставиш насилника си к***а.

Няма правилно, така че оставете хората да живеят, кой както си иска, като не ви пречат, какво ви засяга избора им.

34.   32 до 33.

Аз се интересувам само от моят си живот, просто такава е темата и спрямо нея отговарям. Също така не ме интересува кой какво мисли за мен или какво мисли за моите написани мисли.

Само че като ти се наложи да виждаш как едно 5 годишно дете не излиза от болниците, защото родителите му са го родили с недъзи, за които се е знаело че ще се получат, тогава кой е виновен?

Когато едно дете виждаш как на 7 годишна възраст е само на улицата и събира фасове да пуши защото му е интересно, а в това време родителите са много заети да го гледат, това какво е?

Когато виждаш караници и разправии на съседите ти заради изневери, заради парични проблеми или нещо трето, тогава виждаш че това тяхното дете трепери като дафинов лист и вече е със тревожност, която пък родителите в идеята да се налагат на другия дори не забелязват.

Аз за това казвам, че когато двама души са решили да се събират или разделят, да се бият, да се псуват, всичко това няма лошо техен си проблем, тъй като дори да се оплакваш от този до теб, щом седиш с него, само ти си си виновен. Обаче като вече има деца далеч не е така. Всичко се прехвърля после на тях, цялата помия на родителите им. Само че за това не е удобно да се говори в днешно време нали се сещаш, говори се за пари, за кризи, ама никой не говори за емоционалната страна на нещата.

То и за това на зрелостните изпити тази година имаше 80 % двойки, по математика не беше по розово положението. Това на кой е проблем? На държавата, защото всички обвиняват нея, или на самите родители?
В днешно време уважението и откровеността са мираж. Прочети темите и ще видиш, поущряват се изневери, скрити поличби и каузи, но не и някакво спокойствие и преданост. Когато нечие дете заколи друго, когато избяга от родителите си, когато с други приятели инсценират отвличания кой е виновен пак? Кого обвиняват родителите? държавата, властите, комшиите, другите деца, лошата обстановка, но никога себе си.

В днешно време хората нямат самокричност, не гледат себе си, а само чуждата паница, за това става така.
ти не правиш изключение, никой не е казал че всички са така, никой не е казал че точно ти заслужаваш тези думи, но пък ти сама се разпознаваш в тях, защото някои са те били нарекли еди как си? Е сега мой ли е пак проблема че ти се чувстваш комплексирана спрямо някакви хора и не си могла да не им обръщаш внимание.

35.   34 Няма как да забраним на някой да има дете дори с 99% вероятност то да е болно, защото не се знае дали нашето няма да е, дори да имаме само 5% вероятност, а хора с 0% вероятност, детето им да е болно, не съществуват.

За 7 годишното дете държавата е виновна, точно тя не отнема децата от не грижовни родители, макар да има такъв закон. Да тя позволява да не се спазва закона или просто закона не е приложим.

В чужбина ако оставиш детето си самичко, на 8 год на детска площадка, веднага го прибират социални грижи и не ти го дават докато не докажат, че е инцидентен случай с много проучвания. За родители който се карат и тормозят дете психически или физически важи същото. Държавата е виновна и за 80% двойки, защото е разпуснала учителите да не си вършат задълженията, а те са държавни служители.

В момента държавата задължава всички деца да са на детска градина от 5 годишна възраст, по 12 часа дневно, кой възпитава децата ни, държавните служители наречени учители. Точно държавата е виновна за повечето изброени от теб неща.

Когато нечие дете заколи друго, учителите с години не са обърнали внимание как се развива това дете, едно дете за един ден не става касапин, изнасилвач, убиец, трябвало е учителите да обърнат внимание, че това дете не се възпитава правилно и да му помогнат с училищен психолог или спец. възпитател.

Когато дете избяга от родителите си, то не бяга от хубаво, пак никой не е забелязал преди това, проблемите на детето. Родителите не могат да са еднакви, затова не можем да ги вкараме в рамка, но училищата можем. Децата ни през повечето време са в училище, там можем да направим правила, да назначим учители с добра психологическа подготовка, да знаят как да постъпят а не да бягат от проблемите на децата.

Гледането на деца в днешно време е все едно да имаш градина пред къщи, посяваш растения и наемаш градинар /учителя/. В нашия случай държавата ни задължава да ползваме назначените от нея градинари. Дори да не искам съм длъжна да пратя 6 годишната си дъщеря на градина по 10часа дневно. Ако съм лоша майка учителите са тези, който трябва да забележат това и да се обърнат към социалните, да ми вземат децата или поне да ме задължат да посещавам уроци по родителство.

Трудно е и за самата държава, защото ако всички закони се спазват в момента трябваше почти 1/4 от децата в България да са прибрани от държавата, а няма къде. Сметни, че всички ромчета заедно с децата на побойниците и децата на безотговорните родители трябваше да се вземат. Отделно да се осигурят достатъчно "училища" за родители, който да ги научат как се възпитава правилно. В Америка това работи, в други държави също и е доста успешно.

36.   35 ако прочетеш някой ден какво си писала, ще се чудиш дали наистина си го мислела. В България всички наистина винят който може но не самите себе си. Учителите били виновни за двойките на учениците, държавата била виновна че на 10 поне 3-ма са наркомани, че на 10 поне 4 са крадци или са заплетени в някакви мафиотски неща.
В същото време от 10 видяни случая, 8 се мислят за перфектните родители, а реално са много далеч от това.
По статистика която мога да ти публикувам някой следващ път, 1/3 от браковете се разтрогват заради "несходство в характерите ", 6 на всеки 10 деца израстват в пълна мизерия и над всяко пето дете се упражнява насилие. За какво говорим? Кога българина ще се научи че се само той си е виновен за случващото се с него? Кога?

37.   №36 нали в тази държава си има закони, като не се прилагат обикновения човек ли е виновен? На защита на детето каква им е работата? Какво правят тези учители 7-8 години по 10 часа на ден с децата на България, като децата не знаят материала дори за тройка? Защо учителите не знаят проблемите на учениците си като са по 10 часа на ден с тях?

38.   37, законите си ги създаваме ние, държавата също. На запад за най малкото недоволство на масите се излиза и се правят кървави протести. Правителството изпълнява интересите на народа, така е по цял свят, но не и в България и знаеш ли защо? Защото такива като теб казват как трябвало да бъдат законите, казват че бензина бил скъп, ама си седят в къщи и си траят, защото им е удобно само да хленчат и да недоволстват, вместо да излязат и с цената на всичко да бранят интересите си.

Преди да седнеш да ми обясняваш че това не е вярно, ограмоти се малко, чети история, научи повече за западните държави и тогава пак говори глупости.
Казах вече на нас проблема ни е че сме недоволни от всичко, ама не правим нищо. Мързеливи сме и не искаме да си мръднем пръста за нищо. Както виждаш имаше 3 протеста последната година, предимно еколози и то бяха по 200-300 човека и си постигнаха целите, каквото искаха това стана. ако всичко бяха така, държавата ни щеше да е идеална.

Учителите ни са перфектни, работят за малко пари и пак си вършат работата. От друга страна това е само част от обучението, повечето трябва да е в къщи, вместо бащата да гледа дискавъри и да пие бира, майката да гледа "Листопад" и "трима братя три сестри ", ще се занимават постоянно с детето си, ако искат да е добре. Само че за да стане това се изискват жертви, ама никой не иска да плаща някаква цена, по лесно му е да обвинява всички за това.

39.   №38 Извинявай ти депутат ли си? Кой закон си създал/а? Иии друго, аз не казвам, че няма закони, а че не се спазват /прилагат/, което са две различни неща. Какво мога да направя аз, като знам, че учител не пише отсъствие на избягал от час ученик с цел, да не бъде изгонен ученикът от училище и самото училище да продължава да взема 1250лв за дадения ученик от държавата? Обадих се на инспектората и нищо. Какво мога да направя когато ром не си плаща тока и не му го спират, набира сметки над 3000лв, а на мен ако не платя 60-те лева за месеца ми го спират? Аз като не си платя данъка на жилището общината ме издирва като най лошият човек а този който е на общинско жилище може 15 години да не си е плащал наема и няма проблеми с общината. Какво мога да направя, като правителството реши да използва 170 000лв държавни пари, за да прибере гастарбайтерите роми от Швеция, а на изпаднали българи в същото положение, не обръща същото т. е. никакво внимание?
Нима ако изляза да стачкувам за изброените неща ще се промени нещо? А как да ги докажа?
Защо ли с нашите перфектни учители имаме 80% двойки на матурите??? Като вземат малко пари да не би родителите в България да са по богати? Сигурно родителите са длъжни да знаят Тригонометрия, Стереометрия, Комбинаторика, ами ако не са математици? Ако са агрономи, лекари или адвокати и не си спомнят теоремите по алгебра от училище.
Както споменах децата са на училище по 10 часа дневно. Обикновено 6-7 часа редовни занятия, още два спорт и 2часа някакъв СИП или курс. Родителите имат най- много по 2 часа на ден с децата си, през който трябва да си свършат и домашните задължения, а ако децата са повече от едно, кога и как да ги научат на предметите преподавани в училище за да няма двойки на матурите? Как си представяш баща автомонтьор вечер да решава със своя 17 годишен син задачи по тригонометрия, без да ги помни и разбира, за да вземе синът му матурата? Не е ли учителят този, който трябва да научи детето на автомонтьора, как се решават задачи със синус и косинус?

40.   Подкрепям на 100% номер 36 и мисля, че повечето българи са осъзнали това, което 36 е написал и затова номер 38 не може да ги види по барикадите. Между другото - Гърция, Испания и другите държави „прасе“ PIIGS изобщо не са мерило и не бива да са ни за пример и не виждам с „кървави протести“ да са станали по-малко фалирали. Англия заради кървавите протести и силните синдикати е на това дередже - от най-силната индустрия в света са станали финансов остров на спекуланти и банкери, изцяло под контрола на САЩ и практически не са вече и велика сила.
България си върви бавно, но сигурно по правилния път. На нас не ни трябва да сме велика сила. Стабилна страна сме, от години имаме стабилни правителства, колкото и да са ни големи проблемите, плащаме си дълговете и повечето българи отдавна са разбрали, че ключът към успеха им е в техните си ръце. Бавно, но сигурно, без излишни балони можем да достигнем завиден стандарт на живот без да обременяваме бъдещите поколения с дългове и разрушена природа.

За тезите на 39 мога да кажа - пълна демагогия. Яви се на избори, но гледай да е в някое малко село или град. Младите, образованите и успялите в големите градове не биха гласували за теб.
Лаура

41.   Извинете, някой от вас да е прочел темата? Айде направете си ваша и обсъждайте политика, стандарт на живот, как се отглеждат деца, ЗА или ПРОТИВ протестите и кой е най-виновен за мизерната ни държавица!!!! Тук се обсъжда :: Защо всички връзки и бракове са толкова нещастни!!! За всички неразбрали!!

42.   Лаура, още в първото си изречение поставяш един срещу друг коментарите на един и същи човек. н36 и н38 са един същи човек. Моля обоснови се защото в коментара ти не видях нищо свързано с разговора на н38 и н39. не може да се разбере какво имаш предвид.

44.   На първо място преди всичко е самоуважението. Ако ти достатъчно уважаваш себе си, няма да си позволиш да поддържаш отношения, които те карат да се чувстваш зле- емоции, които те ограбват вместо да ти дават щастие. Щом не си доволна от връзката си, прекъсни я. Не стой с човека до себе си единствено, за да не си сама. Постой сама и някой ден ще се появи подходящ човек, с който ще изградите пълноценна връзка. Аз самата не съм имала връзка скоро, вече от доста време. И не е защото няма кой да ме хареса и оцени, а защото зная какво търся и все още не съм го намерила. Затова предпочитам самотата. Повечето ми познати са с такива нещастни връзки и наистина не мога да проумея защо си го причиняват. Успех!

Doriana

45.   Ако не ви убие "петата година" - щото тогава почват тайните свирки и забежки, ако не ви убие рутината на "десетата година", ако всичко гадно ви се случи и пак не ви убие и още се усмихвате един на друг - то тогава всичката гадост, макар и реална ще изчезне яко дим и тази връзка няма да е гадна - тя ще е успешна. Ако умеете да си простите, да вървите заедно напред и мечтите да са ви общи -никакви т. гадости няма да променят това - само Господ, евентуално, ако е решил. Ако искате да останете заедно, но не на всяка цена -а на цената, на която ще сте ок със съвестта и чувствата си, нещата ще са наред. Стига черногледство, малко надеждица в тоя живот, има обич, повярвайте. Въпреки всичко, има я. Пожелавам на всеки да я намери. И да я запази. Но и вътре в себе си, не само в партньора.

46.   Евала на номер 45! Много мъдро изказване. От 31

47.   Истината е, че наистина хората не са това, което са били преди години, всеки гледа само да използва и после бяга, не че не се опитвам да съм оптимстка, просто съм реалистка. Да срещнеш някой, с който да имате голяма истиснки и споделена лщбов, без изневери и лъжи, си е нещо като да удариш 6 от тотото. Да, знам, добри хора има, и аз съм имала мн свестни мъже до себе си, само че не съм ги обичала. Мн малко хора са щастливи с човека до себе си, повечето имат някой, за да не са сами, и се правят за пред хората на идеалната двойка, а горките са толкова нещастни. Възхищавам се на хора, които наистина се обичат, не на такива, които казват в очите ти, мн те обичат и отиват и си лягат с други, а на тези истински хора, смятам че трябва да сме по-открити и ако не искаме човека до нас, просто да му го кажем, а не да се лъжем.

48.   Не е така, моята връзка е щастлива, мъжа ми е прекрасен и добър човек. Планираме да имаме деца. Познавам много щастливи двойки, познавам и много нервни и депресирани хора, които обвиняват партньора си за нещастието си, но въпреки това не го оставят. Ако ти си нещастна с човека до себе си, защо продължаваш да си с него, още повече че няма какво да делите, нямате деца.

49.   Моята връзка започна красиво и романтично преди около 3 г. Летях в небесата, че съм срещнала човек, който може да ме уважава, обича и разбира, както и аз него. Той ми звънеше често, правеше ми изненади - късаше цветя от градината на баба му, и ме караше да се чувствам значима. Но... само след няколко месеца се сложи край на всичко това. Той показа истинската си същност и още куп недостатъци. Опитах се да ги преглътна, да се ''напасна'' с него - няма идеални хора. Лягах и ставах цялата обляна в сълзи. Той спря да ми обръща внимание, чувахме се от дъжд на вятър, винаги бе ангажиран, винаги ме правеше не на 2 ст, а на 0 ст. Казвах си - нормално е, живеем в динамични времена. Търпях лошото му държание от страх.... страх да не остана сама. Какво щеше да каже семейството ми, а и неговото семейство - че съм го използвала, не веднъж съм била у тях. Как щях да продължа, свикнах с болката си, свикнах да бъда унижавана, свикнах да ме поваля на земята не с удари, а с думи.... И колелото се завъртя - направихме цели 2, 7 г. Крепеше ме надеждата, че всичко ще се оправи. Ние дори секс не правехме. Той редовно ми отказваше и от 1-2 пъти на месец, стигнахме до... 1 на 4-5 месеца. Не бях дори желана от човека, който уж ме обича! Намекваше ми, че съм пълна, че съм била с грозна прическа. От 60 кг смъкнах на 54, промених си формата на косата, започнах да обръщам по-голямо внимание на себе си.. Но и това не помогна - пак не му изнесе, че съм се ''контила'' - мъжете ме гледали по начин, който само той имал право! И... след 10-дневно затишие - нито се виждахме, нито се чувахме покрай ''ангажиментите му'', макар че е безработен в момента и освен да спи и яде нищо друго не върши, на мен ми кипна и реших да прекратя нещата. Осъзнах, че сама е по-добре, отколкото с такъв човек до себе си. Разковничето се намира в търпението. Когато осъзнаваш, че някой те прави нещастен и ти носи само болки, начинът е да избягаш и да потърсиш щастието другаде. Останеш ли - връзката малко по-малко се разпада, а това задушава и двамата.

50.   Много точен коментар на 47, все едно аз съм го писал. Наистина, да срещнеш истинската, споделена любов, е като да уцелиш шестица от тотото. Лично аз не познавам такива двойки, много искам да видя подобно нещо на живо, не само по филмите. Хората са станали толкова лицемерни, говорят за семействата си, колко много се обичали, колко обичали децата си, колко перфектни били половинките им, а точно след час си лягат с един/една от многото любовници. Ето затова не вървят повечето бракове и връзки, защото всеки гледа себе си и собственият си интерес, останалото е приказки за пред хората.

51.   Споделената истинска и голяма Любов от първите мигове - това го няма. Не напразно съм написал думата "Любов" с главна буква. Любовта е велико нещо, но за жалост - споделената голяма любов и за двамата в днешно време е само по филмите, пък и не само в днешно време. Може би така е било винаги, така и ще си бъде. Ето това е тайната.